НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
772
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Подобно нещо се намери, както в
нисшите
тъй и във висшите растения.
И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата.
Подобно нещо се намери, както в
нисшите
тъй и във висшите растения.
Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията. Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота. И у животните е същото. Умирането на една форма създава условие за раждането на нова форма. И колкото всяка нова форма носи в себе си по-голям жизнен запас, толкова майчината форма губи от своите сили и се движи към смъртта.
към текста >>
Те направиха телескопи, направиха микроскопи, изчисляваха,
мислиха
и най-после откриха вечната връзка между живота и смъртта, като смяна на формата.
Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот. И тъй безкрай. И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът. Но що представлява самият живот? Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.
Те направиха телескопи, направиха микроскопи, изчисляваха,
мислиха
и най-после откриха вечната връзка между живота и смъртта, като смяна на формата.
Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на живота? Това още не се знае. Но в своите лутания и издирвания учените разбраха преди всичко, че самите те са човеци, които живеят. И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот. Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо!
към текста >>
Нисшите
едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.
Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми.
Нисшите
едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.
Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.
към текста >>
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои
нисши
животни.
„активни" движения. Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява. Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства. Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече. Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо.
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои
нисши
животни.
И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без.
към текста >>
За един дивак е невъзможно да
мисли
за свръхчовека в тая форма, в която ние си го
мислим
, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност.
За един дивак е невъзможно да
мисли
за свръхчовека в тая форма, в която ние си го
мислим
, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея!
към текста >>
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-
нисшите
организми, тъй и във висшите светове на космоса.
По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-
нисшите
организми, тъй и във висшите светове на космоса.
Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце.
към текста >>
Нека вземем най-
нисшите
едноклетъчни организми – амебите.
Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение. Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса.
Нека вземем най-
нисшите
едноклетъчни организми – амебите.
Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не
мисли
вече за слънцето.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.
В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не
мисли
вече за слънцето.
Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.
към текста >>
Може да се подчертае само връзката между нашите движения,
мисли
, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето.
Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно.
Може да се подчертае само връзката между нашите движения,
мисли
, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт. По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби.
към текста >>
Това са
нисшите
видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината. Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината.
Това са
нисшите
видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи.
към текста >>
3.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а
мислим
че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а
мислим
че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род
мисли
и чувства и на оня човек, за който най-вече
мислим
, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род
мисли
и чувства и на оня човек, за който най-вече
мислим
, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
към текста >>
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите
замисли
.
При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите
замисли
.
То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
към текста >>
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите
нисши
или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите
нисши
или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
към текста >>
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и
мислите
по-иначе, отколкото сега.
И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и
мислите
по-иначе, отколкото сега.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това.
към текста >>
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да
осмислим
, че като
мисли
човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да
осмислим
, че като
мисли
човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>
4.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние не можем да
мислим
и чувствуваме каквото си щем.
Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият.
Ние не можем да
мислим
и чувствуваме каквото си щем.
Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение. Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни. Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина.
към текста >>
Ревността ражда само страдания, измъчвания,
мисли
за отмъщения и др. подобни.
В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение.
Ревността ражда само страдания, измъчвания,
мисли
за отмъщения и др. подобни.
Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата.
към текста >>
В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да
мисли
.
Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха.
В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да
мисли
.
А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др.
към текста >>
Всички отрицателни
мисли
, чувства и пр.
Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот.
Всички отрицателни
мисли
, чувства и пр.
водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие. Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр. намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва.
към текста >>
В това отношение ние ще трябва да погледнем на
мислите
и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
В това отношение ние ще трябва да погледнем на
мислите
и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр. намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва. Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте.
към текста >>
Отношенията на
мислите
и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата.
Страдате, мъчите се без да знаете защо. Минава обаче известно време и всичко изчезва, като че ли нищо не се е случвало. Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини. Причината не е никъде другаде, освен в това първоначално чувство – то е живо, реално. По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр.
Отношенията на
мислите
и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата.
Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство.
към текста >>
Възвишените чувства и
мисли
са подобни на нежните и красиви цветя, (а)
нисшите
– на плевелите и паразитните растения.
Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство.
Възвишените чувства и
мисли
са подобни на нежните и красиви цветя, (а)
нисшите
– на плевелите и паразитните растения.
Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр.
към текста >>
човек започне да
мисли
изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста.
Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр.
човек започне да
мисли
изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста.
А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества. Да се върнем към болестите. Ако един болезнен процес се развие във физическото тяло, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина. Ако се развие в астралното, ще се прояви като едно емоционално страдание и т.н.
към текста >>
5.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя неминуемо навлиза в все по-
нисшите
степени на живота.
Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови пороци. Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога.
Тя неминуемо навлиза в все по-
нисшите
степени на живота.
Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път.
към текста >>
Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който
мисли
за нея.
Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена.
Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който
мисли
за нея.
И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми.
към текста >>
6.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия
нисши
човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр.
Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия
нисши
човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение.
към текста >>
Те се изразяват в най-
нисшите
племена като песни, придружаващи игрите им.
Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Те се изразяват в най-
нисшите
племена като песни, придружаващи игрите им.
Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
към текста >>
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-
нисшите
човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност.
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-
нисшите
човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта.
към текста >>
В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия
мисли
не стоят много далеч от истината.
„Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото.
В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия
мисли
не стоят много далеч от истината.
И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
към текста >>
Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и
мислители
Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към
мислителите
: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и
мислители
Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към
мислителите
: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение.
към текста >>
Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от
мислителите
, а именно към 22 год., докато
мислителите
чак към 26 год.
Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от
мислителите
, а именно към 22 год., докато
мислителите
чак към 26 год.
От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония.
към текста >>
Докато
нисшите
раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки.
Докато
нисшите
раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход.
към текста >>
7.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Така че и този, който се
мисли
за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината.
Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото.
Така че и този, който се
мисли
за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината.
Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси.
към текста >>
Материалистът си
мисли
, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси.
Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота.
Материалистът си
мисли
, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси.
Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия.
към текста >>
Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си
мисли
, че животът е лош.
Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти.
Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си
мисли
, че животът е лош.
И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие? Кой ще направи човека силен?
към текста >>
Ти си доловил нещо от мрачните
мисли
, с които е проживял тук болния в течение на 20 години.
Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска.
Ти си доловил нещо от мрачните
мисли
, с които е проживял тук болния в течение на 20 години.
Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява.
към текста >>
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени
мисли
, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата?
Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата.
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени
мисли
, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата?
Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
към текста >>
И по този начин възвишените
мисли
, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване.
И по този начин възвишените
мисли
, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
към текста >>
Нали днешната психология знае, че
мислите
, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище.
Нали днешната психология знае, че
мислите
, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
към текста >>
Щом това е вярно за обикновените
мисли
, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените
мисли
, чувства и стремежи?
Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера?
Щом това е вярно за обикновените
мисли
, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените
мисли
, чувства и стремежи?
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
към текста >>
Тогаз разните течения от низки
мисли
, чувства и стремежи, които се намират в
нисшите
сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.
Тогаз разните течения от низки
мисли
, чувства и стремежи, които се намират в
нисшите
сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако
мислиш
за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако
мислиш
за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>
И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи
мисли
и чувства.
Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства.
И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи
мисли
и чувства.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
към текста >>
8.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-
нисшите
, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея.
Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-
нисшите
, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост.
Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота.
към текста >>
Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски
мислител
Шпенглер.
Окултните истини и закони са вечни. По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много.
Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски
мислител
Шпенглер.
В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята.
към текста >>
Ние
мислим
, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност.
И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях.
Ние
мислим
, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност.
Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем.
към текста >>
Мислим
само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим.
Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила.
Мислим
само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим.
И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания. Подобни възражения ние намираме за несериозни и по принцип не им отговаряме. Тук прямо и кратко излагаме някои характерни черти от нашия мироглед.
към текста >>
9.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си
помислил
човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт".
Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си
помислил
човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч.
към текста >>
В такъв момент човек се издига над себе си, почва да
мисли
с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.
Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество.
В такъв момент човек се издига над себе си, почва да
мисли
с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък.
Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива.
към текста >>
За хармониране с висшите или
нисши
вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия.
Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си.
За хармониране с висшите или
нисши
вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия.
Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно.
към текста >>
Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени
мисли
и вярата – като основа на нова психология.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени
мисли
и вярата – като основа на нова психология.
[1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
10.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да
мислите
, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите.
Няколко думи за значението на окултната биология Боян Боев „Ако аз положа най-хубавата мастилница на масата си, имам перо и един лист... Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писането. Аз топя с перото и почвам да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя. Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл.
Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да
мислите
, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите.
Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично". „И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр.
към текста >>
И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си
помислиха
, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.
В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия.
И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си
помислиха
, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света.
Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления.
към текста >>
Помислиха
, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др.
Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления.
Помислиха
, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др.
чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението.
към текста >>
И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на
нисшите
животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения.
И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на
нисшите
животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза.
към текста >>
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на
нисшите
животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на
нисшите
животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
към текста >>
С примери може да се докаже, че движенията на
нисшите
животни не са механизъм, а плод на съзнанието.
И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
С примери може да се докаже, че движенията на
нисшите
животни не са механизъм, а плод на съзнанието.
Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея.
към текста >>
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у
нисшите
; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание?
Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у
нисшите
; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание?
Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието.
към текста >>
А това е, защото той си
мисли
, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава!
Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа". Но самият израз „жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията.
А това е, защото той си
мисли
, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава!
Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията. Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса.
към текста >>
И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-
нисшите
степени на съзнанието към по-висшите.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства.
И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-
нисшите
степени на съзнанието към по-висшите.
При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko.
към текста >>
11.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нейните съседи
помислили
че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала.
Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния.
Нейните съседи
помислили
че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала.
Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише. Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят.
към текста >>
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на
нисшите
духове и материята.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на
нисшите
духове и материята.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
към текста >>
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и
обмислим
състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата.
Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и
обмислим
състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата.
Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса.
към текста >>
12.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се
замисли
, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено.
Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се
замисли
, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението.
към текста >>
Колкото по-
нисши
са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите.
Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление.
Колкото по-
нисши
са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите.
Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите.
към текста >>
На това основание мислещата и разсъдъчната способност на
нисшите
животни е по-слаба отколкото у по-висшите.
Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието.
На това основание мислещата и разсъдъчната способност на
нисшите
животни е по-слаба отколкото у по-висшите.
Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
към текста >>
"Дълбоки
мисли
текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане.
Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото.
"Дълбоки
мисли
текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане.
Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група.
към текста >>
То е изворът на
мислите
, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето.
То е изворът на
мислите
, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени
мисли
.
сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени
мисли
.
Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия
мисли
.
Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли.
Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия
мисли
.
Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия
мисли
.
Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия
мисли
.
към текста >>
13.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в
мислите
причини това откритие навремето си!
Материализмът – това е една абстрактна философия, това е философска спекулация. Някои бъркат материализма с естествознанието, и мислят, че естествознанието е крепостта на материализма. Но материализмът е нещо повече от фактите, той е прибавка към фактите, той е философска спекулация върху фактите. През 1600 г. Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното.
Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в
мислите
причини това откритие навремето си!
Земята не е вече център на вселената! И слънчевата система не е център на вселената! Земята тогаз се яви като прашинка в целия космос. Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания. Значи, светът не е създаден преди 6000 години!
към текста >>
У
нисшите
живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък.
Това не говореше ли за рухването на всички религиозни вярвания? Това не говореше ли, че няма нужда да прибягваме за обяснение на явленията около нас към други сили, духовни, трансцедентални, понеже физико-химичните са достатъчни за обяснение както за произхода на слънчевите системи, така и за развитието на организмите. Сега трябваше да се каже същото и за душевния живот. И това стана чрез напредъка на разните науки. Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот.
У
нисшите
живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък.
Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека.
към текста >>
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у
нисшите
организми: Квинке в 1888 г.
приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот.
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у
нисшите
организми: Квинке в 1888 г.
постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи. Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с преградни ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
към текста >>
14.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Формите на телата са били ципести, дървовидни, до
нисши
животински, даже получовешки.
Тая раса развива осезанието. Размножението става чрез пъпкуване или деление. Сочи се, че първият континент се е явил на северния полюс, като бавно изплувал над кипящите води. Втората раса се е родила на Хиперборийския континент, който е съединявал Гренландия чрез северна Азия с Камчатка, достигайки на юг до пустинята Гоби, която тогава е била море. Климатът е бил тропически с огромна растителност.
Формите на телата са били ципести, дървовидни, до
нисши
животински, даже получовешки.
Тук е началото на млекопитаещите и разделението на половете. Съзнанието у тия форми е било интуитивно. Третата или Лемурийска раса представлява началото на същинския човешки тип. Тя се зародила на континента Лемурия. Тоя континент, известен в старите окултни книги под името Шамали, е обхващал следните области: на север старата земя, като се почне от Швеция, Сибир и Камчатка, на юг Хималаите, Цейлон, Суматра.
към текста >>
Първият обвинява гърците за тъжното
лекомислие
и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон.
Първият обвинява гърците за тъжното
лекомислие
и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море).
към текста >>
Известно е, че първи финикийците
измислиха
фонетичната азбука.
Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”.
Известно е, че първи финикийците
измислиха
фонетичната азбука.
Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука. По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките. Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан. ------------------------------------------------------------------------------------------- Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис.
към текста >>
15.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на
мислите
, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на
мислите
, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
към текста >>
На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни
мисли
.
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите.
На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни
мисли
.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция.
към текста >>
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не
мислите
са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не
мислите
са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката.
към текста >>
Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните
мисли
със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си.
Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните
мисли
със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните
мисли
и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните
мисли
и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-
нисшите
страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на
нисшите
чувства.
Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-
нисшите
страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на
нисшите
чувства.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
към текста >>
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на
мислите
– истинни или фалшиви.
Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на
мислите
– истинни или фалшиви.
Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
към текста >>
16.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Можеше да се
мисли
, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим.
Но ние можем с опити да разширим границите на това влияние. Един можеше да свива разни части на диафрагмата си и чрез това да мести своето сърце. Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама.
Можеше да се
мисли
, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим.
Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване.
към текста >>
Значи, той си
мисли
много живо стоплянето на ръката.
Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща.
Значи, той си
мисли
много живо стоплянето на ръката.
И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите.
към текста >>
Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху
нисшите
животни, така и върху растенията.
От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма.
Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху
нисшите
животни, така и върху растенията.
Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота.
към текста >>
17.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-
нисшите
, но не и обратното.
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-
нисшите
, но не и обратното.
Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго.
към текста >>
Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в
мисли
, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна.
Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в
мисли
, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му.
към текста >>
Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво
мисли
, чувствува и върши.
Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво
мисли
, чувствува и върши.
От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни.
към текста >>
Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим,
мислим
, чувствуваме остава печат върху ни.
Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му.
Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим,
мислим
, чувствуваме остава печат върху ни.
Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание.
към текста >>
Чисти ли сте обаче в чувства, в
мисли
и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете.
В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
Чисти ли сте обаче в чувства, в
мисли
и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете.
Из „Чист и светъл! "
към текста >>
18.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В животните и по-
нисшите
форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека.
В животните и по-
нисшите
форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно.
към текста >>
Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено
мисли
и те водят и направляват движението на развиващото се човечество.
Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно.
Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено
мисли
и те водят и направляват движението на развиващото се човечество.
Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма.
към текста >>
За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и
осмисли
.
Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и
осмисли
.
Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите.
към текста >>
19.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
са обективация на подсъзнателни
мисли
, желания, чувства, стремежи, на самия субект.
Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
са обективация на подсъзнателни
мисли
, желания, чувства, стремежи, на самия субект.
Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература.
към текста >>
И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-
нисши
степени на съзнание към по-висши.
Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства.
И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-
нисши
степени на съзнание към по-висши.
Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр.
към текста >>
20.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Да чувствуваш, да
мислиш
, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка.
Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането.
Да чувствуваш, да
мислиш
, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка.
Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира.
към текста >>
Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и
нисшите
най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела.
Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и
нисшите
най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
Затова пазете се от подводните скали, дето се трошат всички ладии. Голям част от спиритуалистите са само въображение и утописти, у които чувството за реалното е затъпено или волята - атрофирана. * * * По-голямата част от християните са само по име такива; те никога не мислят за Бога, нито за нуждаещите се от помощ. Техните занимания са насочени към временното. Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме.
към текста >>
21.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мисли
за Мен като за Мощ, която помага и ръководи.
Аз съм Духът, аз живя в сърцето ви; и навсякъде, във всяко човешко сърце, живея аз. Във всичко, което живее, вътре, дълбоко, съм аз. Аз съм във всички – Всички са едно с мен. Мислете върху това, докато никого отделен от мен не виждате, защото аз съм те всичките и всички от тях съм Аз. Аз гледам през всички човешки очи - желай винаги мен да виждаш там.
Мисли
за Мен като за Мощ, която помага и ръководи.
Във всяка помощ, във всяка жертва съм Аз, и когато се притечете в помощ на вашите ближни, то вие работите за вашето съединение с Мен. Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят. Великият Помагач Ние сме доброто в света. Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне.
към текста >>
Учителят, който иде Великият Господ на Любовта скоро ще дойде - а още много има да се работи, преди Той да може да започне своята работа в
нисшите
области на живота.
Първото Му докосване е зачатието на детето Христос. То ще расте и укрепне във вас и ще ви направи по-чисти и по-добри. Но, - не забравяйте никога това - Той се развива само в болки. Всяка болка ще Го укрепи. И когато се роди във вас, вие ще бъдете един от нашите.
Учителят, който иде Великият Господ на Любовта скоро ще дойде - а още много има да се работи, преди Той да може да започне своята работа в
нисшите
области на живота.
Неговото дохождане е най-важното явление за много бъдещи векове. В ръцете Му е и равновесието на света. Той държи везните на доброто и злото. Той се приближава и колкото по-близко дохожда, толкова по-силно расте съпротивата на ония, чиято задача е да задържат еволюцията, за да изпитат силата на човешкия род. Тая съпротива е един знак на Неговото приближаване.
към текста >>
22.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да
мислите
.
Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък. Трябва да се научите, че само вие самите трябва да решавате, какво има да върши или да не върши личността и по какъв начин. Знайте, че в нищо не принуждаваме нашите ученици. Бъдете сигурни, че което вършите, вършите го по вашето най-добро знание и желание - и тогава го правете - даже ако това е противоположно на нашите изрични желания. Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила.
Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да
мислите
.
Упражнявайте различаване при всички неща. Размислете добре, какво ви казах, защото сега вие знаете, че аз се нуждая от такива, които могат самостоятелно да мислят. Никакво сляпо послушание Нам са нужни независими, самостоятелно мислещи съработници, които сами могат да разсъждават и никога слепешката да не служат. Мислете винаги за нас и какво бихме направили ние; тогава и вие ще знаете, какво трябва да правите. Вие трябва разумно да ни служите, а не слепешката.
към текста >>
Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и
мислите
на другите, които и да са те.
Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз.
Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и
мислите
на другите, които и да са те.
За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно. Доверявайте се на вашите собствени сили и бъдете винаги позитивни. Не отслабвайте силите си чрез съмнението. Доверявайте се на своята интуиция, която никога не ще ви напусне, ако искате да се подигнете.
към текста >>
Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни
мисли
да бродят у тебе.
Защото ние всички сме едно - големи и малки. Бъдете добри без разлика, към всички. Всички са ваши братя и мои деца. Борете се против всичко, което ви дели от другите и така ще бъдете съпричастници в моето дело. Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото.
Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни
мисли
да бродят у тебе.
Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни. Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни.
към текста >>
Такава реч действува като отрова, подобни
мисли
са вредни.
Всички са ваши братя и мои деца. Борете се против всичко, което ви дели от другите и така ще бъдете съпричастници в моето дело. Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото. Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни мисли да бродят у тебе. Бъди буден за това.
Такава реч действува като отрова, подобни
мисли
са вредни.
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи.
към текста >>
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни
мисли
, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат.
Борете се против всичко, което ви дели от другите и така ще бъдете съпричастници в моето дело. Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото. Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни мисли да бродят у тебе. Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни.
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни
мисли
, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат.
Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи. Нисшите царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
към текста >>
Нисшите
царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат. Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи.
Нисшите
царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
Всичко трябва еднакво да обичате. Следвайте гласа на любовта и не оставяйте делата ви да се ръководят ни за миг от други мотиви. Любете винаги все по-чисто и по силно, и така ще достигнете едното сърце във всичко. Във Великото сърце няма никакво различие. Всичко се храни чрез едната кръв на живота.
към текста >>
Мисли
винаги върху това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог.
Помагайте на животните, помагайте на растенията с повече любов и търпение: и така вие ще ускорите идването на светлината, която Той ще донесе и завинаги ще затвърди на земята. Съединете вашата истинска същност (Висше Аз) с Аза на всички и чувствувайте вашето Единство с целия живот. Целият живот е един, само че неговият израз се ограничава чрез формата. Единство Съедини своето съзнание с всеки живот около тебе, виждай ме в всичко. Всички хора са само части от мен; също така и природата и всичко, което съществува.
Мисли
винаги върху това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог.
Най-възвишеното, което можеш да си помислиш, е едно с всичко, както с по-недоразвитите, така и с най-развитите. Всички сме едно: Единният Божествен пламък. Следователно единението и любовта трябва да се реализират, не трябва да бъдат само думи. Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот.
към текста >>
Най-възвишеното, което можеш да си
помислиш
, е едно с всичко, както с по-недоразвитите, така и с най-развитите.
Съединете вашата истинска същност (Висше Аз) с Аза на всички и чувствувайте вашето Единство с целия живот. Целият живот е един, само че неговият израз се ограничава чрез формата. Единство Съедини своето съзнание с всеки живот около тебе, виждай ме в всичко. Всички хора са само части от мен; също така и природата и всичко, което съществува. Мисли винаги върху това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог.
Най-възвишеното, което можеш да си
помислиш
, е едно с всичко, както с по-недоразвитите, така и с най-развитите.
Всички сме едно: Единният Божествен пламък. Следователно единението и любовта трябва да се реализират, не трябва да бъдат само думи. Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот. Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света.
към текста >>
Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да
мислите
за другите като за нещо отделно от вас.
Безкористната любов - това е единният живот. Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света. Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички.
Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да
мислите
за другите като за нещо отделно от вас.
Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество.
към текста >>
Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в
нисшите
области.
Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество.
Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в
нисшите
области.
Усъвършенствуването на отделния помага на Цялото.
към текста >>
23.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си
мислим
, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си
мислим
, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното.
към текста >>
Докогато човек си остава с обикновените
мисли
, чувства и желания, той работи с по-
нисшите
членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот.
Докогато човек си остава с обикновените
мисли
, чувства и желания, той работи с по-
нисшите
членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание.
към текста >>
24.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дръжте ме винаги в
мислите
си и притегляйте моята сила към себе си.
Трябва да се научите да пестите енергията, да употребявате силата си само за доброто на другите, не за самите вас. Пестете силите си при по-маловажните неща, за да ги имате достатъчно, когато се нуждаете от тях. Станете сами по себе си сила и не ставайте зависими от външните обстоятелства. Елате при мен по собствена сила и отстранете от себе си всичко, което стои на пътя ви. Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи.
Дръжте ме винаги в
мислите
си и притегляйте моята сила към себе си.
Научете се да употребявате Силата ми вместо вашата. Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви.
към текста >>
Научете се да се освободите от
нисшите
си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях.
Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат.
Научете се да се освободите от
нисшите
си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях.
Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас. Мълчаливо стойте настрана с решението да ме оставите аз да действувам чрез него. С едно силно физично тяло ще можете да владеете по-добре другите инструменти, но само физичното тяло не ще ви направи способни за по-висша работа. И другите трябва да се укрепят и то до такава степен, че даже и в сън да не ги докосва никакво влияние.
към текста >>
Когато държите строго под властта си
нисшите
си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване.
Астралното тяло трябва да стане спокойно. И менталното също трябва да бъде доведено до спокойствие. Правете често туй; това му е нужно. Не смесвайте желанията на астралното или менталното тяло с вътрешния си глас. Помъчете се съзнателно да различавате интуиция и импулс.
Когато държите строго под властта си
нисшите
си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване.
Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици. Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви.
към текста >>
Мисли
върху радостното; скръбното е достатъчно в света.
Само в това се състои щастието. Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш жестокостта и невежеството в света. Така ще служиш на силите, които работят за радостта и благосъстоянието на заблуденото човечество. Бъди слънчев лъч и се старай светът да стане по-щастлив чрез присъствието ти. Така ще работиш за нашето дело.
Мисли
върху радостното; скръбното е достатъчно в света.
Старай се да замениш трептенията на скръбта с противоположни. За това нищо друго не би ти помогнало по-добре от природата. Идете всички при нея, която е ваша обща майка. Пийте всички от нейното дихание и станете едно с нейните цветя и слънчевата ù светлина. Излез навън към нейните хълмове и планини и вземи от нейната царствена сила и тиха радост.
към текста >>
Направете едно голямо усилие - и ще видите: старите
мисли
, старите навици ще паднат от само себе си, както тъмнината избягва от слънцето.
Развийте тая сила у вас; знайте, че вие сами сте както воля, така и мъдрост. Няма нищо, което Бог във вас да не може да постигне. няма невъзможно, когато волята, съединена с разумност и постоянството, са насочени към една цел. Волята е всемогъща. Тя е във вас; обработете я.
Направете едно голямо усилие - и ще видите: старите
мисли
, старите навици ще паднат от само себе си, както тъмнината избягва от слънцето.
Разкъсайте обвивките на по-раншните причини и ще станете от тогава творец на нещата. Всичко ще ви се отдава, щом познаете собствената си мощ. Защото: достатъчни са вашата воля и решение за доброто и чистотата, за да ни привлечете към себе си. И така, във вашата воля лежи вашата съдба. Имайте силна воля и нежни чувства.
към текста >>
С
мисли
, думи и дела работете неспирно; действувайте върху околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния.
Нашата помощ ще ви се даде, но вие трябва да дерзайте и да желаете. Действувайте Работете и покажете любовта си на дело. Действувайте! Важни са само тия думи: действувайте за Него. Направете от вашата работа истинска жертва за Него. С радост и благодарност в сърцето вършете Неговата работа.
С
мисли
, думи и дела работете неспирно; действувайте върху околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния.
Работете неспирно за другите, за човечеството. Безкористна работа да бъде единствената ви мисъл. Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и несправедливости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате. Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно.
към текста >>
Работете и помагайте винаги, когато
мислите
, че можете да го направите, но и почивайте достатъчно, за да можете по-късно повече да работите.
Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно. Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности. Има още много да се учи и да се върши в малките работи, преди да дойдат големите. Всеки ден намерете случай да помогнете на ближните си да носят товара си, и търсете случай да направите живота им лек и по-щастлив, Правете това, доколкото можете и доколкото ви се струва, че е добре.
Работете и помагайте винаги, когато
мислите
, че можете да го направите, но и почивайте достатъчно, за да можете по-късно повече да работите.
Силата ни за работа винаги ще бъде на лице, ако делото Ни се нуждае от нея. Живейте за работата, която можете да направите за нас. Работете винаги и непреривно, за да станете едно с нашата любов, така че ние чрез вас да можем да помогнем на всички. За да изявите нашата любов на другите, никое усилие не може да бъде твърде голямо. Действувайте чрез любовта ни; носете я далеч до всички същества.
към текста >>
25.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А когато
мислите
за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца.
А. Т. I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота!
А когато
мислите
за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца.
Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества.
към текста >>
Защото само жертвувайки
нисшия
живот, ще придобиете висшия.
Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци.
Защото само жертвувайки
нисшия
живот, ще придобиете висшия.
Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА.
към текста >>
Мислите
ли, че виждате пълната му красота и всичкото величие на Всевеликия в него?
Помнете, че красотата, що опиянява вашите очи и изпълня с трепет душите ви, е само бледен отблясък, слабо предвкусване на истинската и велика красота на творението. О братя мои! Нито вашите очи, нито вашите сърца биха издържали истинската красота. Погледнете малкото цветенце! То ви се усмихва, то ви говори за Вселюбящия.
Мислите
ли, че виждате пълната му красота и всичкото величие на Всевеликия в него?
Цяла вселена е то, о братя мои! Непостижимо чудо на чудесата е то! А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота!
към текста >>
26.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От най-
нисшия
микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие.
От най-
нисшия
микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода.
към текста >>
той
мисли
, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии.
Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се.
той
мисли
, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии.
В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен.
към текста >>
Така
мисли
на много места в псалмите си псалмопевецът, така
мисли
в своите песни за суетата и цар Соломон.
Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек.
Така
мисли
на много места в псалмите си псалмопевецът, така
мисли
в своите песни за суетата и цар Соломон.
Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
В
нисшите
сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен.
В
нисшите
сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
27.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Затова може да се
мисли
, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа.
Прентис Мълфорд. МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата.
Затова може да се
мисли
, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа.
На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас.
към текста >>
На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В
мисли
ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила.
Прентис Мълфорд. МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата. Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа.
На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В
мисли
ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила.
Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим.
към текста >>
Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при
нисшите
форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека.
Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота.
Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при
нисшите
форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека.
Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва.
към текста >>
Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни
мисли
.
И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм. Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и любовта към ближния.
Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни
мисли
.
На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим. Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи!
към текста >>
И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти
мисли
, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата.
Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля". Колкото повече Духът на молитвата, духът на желанието или стремежа е посветен на Великото, чистото, толкова по-близо ще ни доведе до възвишения, щастливия, невидимия мир. И колкото по-издигнат е нашият Дух, толкова по-добре ще знаем, за какво трябва да се молим.
И колкото повече душата свиква да живее във възвишени и чисти
мисли
, толкова по-малко ще бъде, в известен смисъл, механическото затруднение в молитвата.
Най-после изпада човек в едно възхищение, една безгранична поезия, чиито усещания са отражение на всичко най-добро, най-блестящо, най-чисто във вселената. „Да бъде царството ти". Царството на Силата, Царството на все по-нова и по-велика радост и великолепие, Царството на Правдата. Царство на Откровенията, на нова библия и нови закони.
към текста >>
28.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание,
немислимо
без първото.
Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света.
От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание,
немислимо
без първото.
Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно.
към текста >>
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за
нисшите
задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с
нисшите
сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие.
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за
нисшите
задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с
нисшите
сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно.
към текста >>
Милиарди
нисши
организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат.
" И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност?
Милиарди
нисши
организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат.
Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения. Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот.
към текста >>
Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището),
мислителна
сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището),
мислителна
сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
към текста >>
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през
нисшите
области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през
нисшите
области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
към текста >>
Като простира своите пипала в
нисшите
планове на космоса и постепенно се облича в
нисшите
начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Като простира своите пипала в
нисшите
планове на космоса и постепенно се облича в
нисшите
начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в
нисшите
области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива.
И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в
нисшите
области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
29.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-
нисшите
светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят.
Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-
нисшите
светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят.
Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
към текста >>
В тази книга има неща,
мисли
и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност.
Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието.
В тази книга има неща,
мисли
и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност.
Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово.
към текста >>
30.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си
мислил
, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение.
Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни.
Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си
мислил
, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение.
Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното?
към текста >>
Да
мислиш
, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество.
Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства.
Да
мислиш
, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество.
Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати.
към текста >>
Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с
нисшите
, животинските, грубите чувства и изживявания.
Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати.
Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с
нисшите
, животинските, грубите чувства и изживявания.
Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни.
към текста >>
Да пости в
мислите
, значи да не допуща в своя ум
мисли
на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие.
И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания.
Да пости в
мислите
, значи да не допуща в своя ум
мисли
на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие.
Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите.
към текста >>
Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и
мислите
.
Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни.
Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и
мислите
.
Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене.
към текста >>
Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни
мисли
, без недоволство, а с радост.
При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.
Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни
мисли
, без недоволство, а с радост.
Какво може да се постигне с поста? Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита.
към текста >>
Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик
мислител
да е, той трябва да го изпита.
Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост. Какво може да се постигне с поста? Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната. Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те!
Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик
мислител
да е, той трябва да го изпита.
Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч. Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората. Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него.
към текста >>
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с
нисши
чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни
мисли
на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-
нисшите
сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-
нисши
род.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка.
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с
нисши
чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни
мисли
на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-
нисшите
сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-
нисши
род.
Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
към текста >>
31.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се
мисли
за действието на естествения подбор, напр.
Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия.
Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се
мисли
за действието на естествения подбор, напр.
в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона.
към текста >>
С опити може да се докаже, че нашите
мисли
, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения.
И после, когато те временно са го изоставяли, това цвете е клюмвало, макар и други да са го гледали. Изобщо растението, към което се проявява любов, расте по-добре. Това дава загатване за новото земеделие, за новото градинарство. Ще се работи в съвсем нови области, които днешната биология не подозира. Психологически ще се работи върху растенията.
С опити може да се докаже, че нашите
мисли
, нашите чувства, нашата любов към растенията намират отзвук в самите растения.
Ние можем да влезем с растението не само във външна механическа връзка, но и в психична. Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят.
към текста >>
В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни
мисли
, интелигентни
мисли
от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите.
В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни
мисли
, интелигентни
мисли
от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>
Градската атмосфера е напоена в своята аура с
мислите
на хората, а тези
мисли
не са винаги от най-възвишен характер.
и не съзнаваш по-дълбоките енергии, които го проникват, а именно праната и по-висшите енергии от психичен характер, то твоето дишане ще има главно механически характер. И съвсем друго ще бъде, ако при дишането съзнаваш, че приемаш и по-висшите енергии, които проникват въздуха и същевременно акордираш съзнанието си с тях; тогаз ти ще ги приемеш и това ще те повдигне както телесно, така и духовно. Същото се отнася и за светлината Ако човек съзнава, че светлината е израз на разумни сили, които работят в природата и ако има съответното разположение на Духа, той ще приеме и по-висшите, психичните сили, които стоят зад обикновената външна проява на светлината. Какво незабравимо впечатление и какво грамадно значение може да има при такова съзнание едно посрещане на слънчевия изгрев от един висок планински връх! Какви нови идеи, какви благородни подтици ще роди това в човешката душа!
Градската атмосфера е напоена в своята аура с
мислите
на хората, а тези
мисли
не са винаги от най-възвишен характер.
Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с нисши мисли, желания, чувства и пр. Ето защо, както от чисто медицинско гледище, така и от психическо гледище не е все едно, дали ще възприемаш слънчевата светлина долу, в един шумен град или в чистите етерни сфери на високите планини! * * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”.
към текста >>
Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с
нисши
мисли
, желания, чувства и пр.
И съвсем друго ще бъде, ако при дишането съзнаваш, че приемаш и по-висшите енергии, които проникват въздуха и същевременно акордираш съзнанието си с тях; тогаз ти ще ги приемеш и това ще те повдигне както телесно, така и духовно. Същото се отнася и за светлината Ако човек съзнава, че светлината е израз на разумни сили, които работят в природата и ако има съответното разположение на Духа, той ще приеме и по-висшите, психичните сили, които стоят зад обикновената външна проява на светлината. Какво незабравимо впечатление и какво грамадно значение може да има при такова съзнание едно посрещане на слънчевия изгрев от един висок планински връх! Какви нови идеи, какви благородни подтици ще роди това в човешката душа! Градската атмосфера е напоена в своята аура с мислите на хората, а тези мисли не са винаги от най-възвишен характер.
Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с
нисши
мисли
, желания, чувства и пр.
Ето защо, както от чисто медицинско гледище, така и от психическо гледище не е все едно, дали ще възприемаш слънчевата светлина долу, в един шумен град или в чистите етерни сфери на високите планини! * * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”. „Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли.
към текста >>
„Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни
мисли
.
Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с нисши мисли, желания, чувства и пр. Ето защо, както от чисто медицинско гледище, така и от психическо гледище не е все едно, дали ще възприемаш слънчевата светлина долу, в един шумен град или в чистите етерни сфери на високите планини! * * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”.
„Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни
мисли
.
Ще мислите за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите. Ние сме хора затворници. Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства.
към текста >>
Ще
мислите
за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите.
Ето защо, както от чисто медицинско гледище, така и от психическо гледище не е все едно, дали ще възприемаш слънчевата светлина долу, в един шумен град или в чистите етерни сфери на високите планини! * * * „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”. „Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли.
Ще
мислите
за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите.
Ние сме хора затворници. Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят.
към текста >>
Мислите
ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно?
Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се възкачвате на високи места”. „Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите. Ние сме хора затворници.
Мислите
ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно?
Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината.
към текста >>
Планината е място удобно за размишление, за повдигане на
мислите
, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата.
Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили.
Планината е място удобно за размишление, за повдигане на
мислите
, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата.
Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му!
към текста >>
Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще
мислиш
само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината!
Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята.
Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще
мислиш
само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината!
И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения.
към текста >>
32.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
низшите
мисли
и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят.
Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр.
низшите
мисли
и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят.
А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа?
към текста >>
Значи
мислите
, чувствата, стремежите, желанията и пр.
Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън.
Значи
мислите
, чувствата, стремежите, желанията и пр.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология?
към текста >>
Често
мислите
, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
Често
мислите
, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
към текста >>
По време на спане ние вече със своите
мисли
по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония.
По време на спане ние вече със своите
мисли
по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е.
към текста >>
Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените
мисли
, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ.
Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените
мисли
, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ.
тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието.
към текста >>
Когато
мислите
и чувствата на човека са положителни, то чов.
Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
Когато
мислите
и чувствата на човека са положителни, то чов.
тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов.
към текста >>
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни
мисли
и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр.
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни
мисли
и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
към текста >>
Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли
мисли
и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива
мисли
, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата.
Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли
мисли
и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива
мисли
, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ.
към текста >>
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива
мисли
, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива
мисли
, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр.
към текста >>
съзнание винаги
мисли
и чувствува в астралния свят картинно, образно.
Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов.
съзнание винаги
мисли
и чувствува в астралния свят картинно, образно.
Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
Също така и ред подсъзнателни
мисли
, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно.
Също така и ред подсъзнателни
мисли
, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава.
към текста >>
Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните
мисли
и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов.
Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата.
Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните
мисли
и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов.
будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
към текста >>
Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни
мисли
, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията.
Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни
мисли
, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция.
към текста >>
„Когато лягаш, освободи се от всички ненужни
мисли
”.
И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”.
„Когато лягаш, освободи се от всички ненужни
мисли
”.
Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат.
към текста >>
Когато някой път дойдат у него
нисши
мисли
, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
* * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Когато някой път дойдат у него
нисши
мисли
, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето.
към текста >>
И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли
мисли
, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат.
„Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна.
И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли
мисли
, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат.
И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават.
към текста >>
Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни
мисли
, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние.
Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни
мисли
, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние.
Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят. Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил.
към текста >>
Когато ти
мислиш
, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил.
Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
Когато ти
мислиш
, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате.
към текста >>
Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли
мисли
и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи.
Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят. Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил. Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества.
Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли
мисли
и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи.
Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея.
към текста >>
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху
мислите
, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни
мисли
у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате.
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху
мислите
, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни
мисли
у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>
Човек, който е прекарал през деня с по-низши
мисли
и чувства, по време на спане ще пребивава в по-
нисши
сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение.
Човек, който е прекарал през деня с по-низши
мисли
и чувства, по време на спане ще пребивава в по-
нисши
сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи.
към текста >>
И обратно, при възвишени
мисли
през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно.
Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
И обратно, при възвишени
мисли
през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
към текста >>
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите
мисли
, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите
мисли
, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>
Една от причините е обитаването в по-
нисши
сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот.
Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
Една от причините е обитаването в по-
нисши
сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот.
Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна.
към текста >>
Когато човек чрез хармонични
мисли
през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна.
Когато човек чрез хармонични
мисли
през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня.
към текста >>
Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични
мисли
, чувства, стремежи, желания и пр.
Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе.
Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични
мисли
, чувства, стремежи, желания и пр.
Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра.
към текста >>
Хубаво е да
помисли
върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира.
Хубаво е да
помисли
върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр.
към текста >>
Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни
мисли
и чувства: тъмни
мисли
, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр.
По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни
мисли
и чувства: тъмни
мисли
, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна.
към текста >>
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си
мисли
и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра.
Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си
мисли
и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
към текста >>
После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични
мисли
, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна.
После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични
мисли
, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота.
към текста >>
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите
мисли
, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите
мисли
, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не.
към текста >>
33.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В първата от горните книги той описва
нисшите
и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове.
3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г. 4) Diarium spiritualе. 5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година. В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението.
В първата от горните книги той описва
нисшите
и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове.
За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр.
към текста >>
Човешкият дух е носител на
мислите
, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно.
Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на
мислите
, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно.
Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях. Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото.
към текста >>
34.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек
мисли
, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер.
трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока.
Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек
мисли
, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер.
По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти.
към текста >>
Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му
мисли
, желания, чувства и пр. Напр.
След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение.
Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му
мисли
, желания, чувства и пр. Напр.
когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр.
към текста >>
когато човек
мисли
, той изпраща
мислителни
вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти.
Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр.
когато човек
мисли
, той изпраща
мислителни
вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти.
И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
към текста >>
Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за
мислителните
вълни.
Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина.
Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за
мислителните
вълни.
Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си.
към текста >>
лоши
мисли
, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр.
лоши
мисли
, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло.
към текста >>
Тогаз той се свързва с всички подобни
мисли
, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават.
И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
Тогаз той се свързва с всички подобни
мисли
, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават.
Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят.
към текста >>
Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени
мисли
, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки.
Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си.
Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени
мисли
, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки.
Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество.
към текста >>
Ето защо всяка дисхармония в
мисли
, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане.
Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят.
Ето защо всяка дисхармония в
мисли
, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане.
Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука.
към текста >>
И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри
мисли
:
мисли
на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни
мислителни
вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество.
Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр.
И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри
мисли
:
мисли
на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни
мислителни
вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество.
Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение.
към текста >>
Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши
мисли
, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи.
Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество.
Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши
мисли
, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи.
Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен.
към текста >>
Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в
мисли
, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение.
И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието.
Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в
мисли
, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение.
Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга. Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес.
към текста >>
Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие,
мисли
, проникнати от
нисши
страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Ето защо всички общественици, ръководители и пр. трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества!
Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие,
мисли
, проникнати от
нисши
страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки!
към текста >>
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на
мислите
и чувствата!
трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на
мислите
и чувствата!
И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
към текста >>
Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с
мисли
, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки!
Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с
мисли
, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител.
В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>
Когато два народа си изпращат взаимно
мисли
на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент.
Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата. Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия.
Когато два народа си изпращат взаимно
мисли
на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент.
Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения. (следва)
към текста >>
35.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици,
нисши
чувства и желания.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО ИДЕЯ ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения. Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява.
Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици,
нисши
чувства и желания.
Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на.
към текста >>
Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или
недомислие
е практикувало.
живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека".
Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или
недомислие
е практикувало.
Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване. Грешат тези, които спират дотук.
към текста >>
Човек може да яде или да не яде месо, но щом като
мисли
лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец.
Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното.
Човек може да яде или да не яде месо, но щом като
мисли
лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец.
Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто.
към текста >>
лошите
мисли
и лошите чувства.
Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто. И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните. В такава светлина ние вече по-правилно и по-пълно можем да разберем думите на Христа, който казва, че не осквернява човека това, което влиза в устата, защото отива в търбуха, а осквернява това, което излиза от сърцето, т.е.
лошите
мисли
и лошите чувства.
Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния. Почти всички знаят, че месният режим огрубява тялото, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят тялото, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото. Това е гласът на опитността. Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали. Нека не се самозаблуждаваме, като мислим, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не!
към текста >>
Нека не се самозаблуждаваме, като
мислим
, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не!
лошите мисли и лошите чувства. Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния. Почти всички знаят, че месният режим огрубява тялото, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят тялото, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото. Това е гласът на опитността. Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали.
Нека не се самозаблуждаваме, като
мислим
, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не!
Победили сме само един извратен навик. Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности. Вървете, не бързайте, но и не спирайте.
към текста >>
Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите
мисли
, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод.
Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности. Вървете, не бързайте, но и не спирайте. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, но все напред!
Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите
мисли
, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод.
Само така, в такава светлина разбирано и прилагано, вегетарианството има да изиграе важна роля, както в индивидуалния, тъй и в общия живот. Г. С. Г
към текста >>
36.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-
нисши
братя - животните.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-
нисши
братя - животните.
Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II.
към текста >>
Техните
мисли
прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо.
Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи. Умът на тези хора не е ангажиран от някаква съществена идея, мисълта им е скитница.
Техните
мисли
прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо.
Те изчезват тъй, както сапунените мехури. Единствената полза от тези хора е, че те могат да пазят тайни, поради естествената им склонност към мълчание. Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят.
към текста >>
37.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да
мислим
, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното".
със средствата, обаче, с които разполага днешният свят личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени. Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех.
Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да
мислим
, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното".
В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът.
към текста >>
Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да
мисли
правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив.
В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското.
Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да
мисли
правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма.
към текста >>
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот,
безсмислие
, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-
нисшите
си форми и в своите най-висши проявления.
И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма.
Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот,
безсмислие
, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-
нисшите
си форми и в своите най-висши проявления.
В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др.
към текста >>
38.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти,
нисши
животински влечения и пр.
Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание.
От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти,
нисши
животински влечения и пр.
И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло.
към текста >>
Помисли
за възвишените сили, които градят тия красиви форми!
Тая област на изучаване може да има голямо приложение при възпитанието и само-възпитанието Когато човек приеме един плод, той се свързва с тия психични сили които са участвували при изграждането на тая форма. Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа възвишени, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си. Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските!
Помисли
за възвишените сили, които градят тия красиви форми!
Помисли за тяхната любов, за възвишеното поле. в което работи тяхното съзнание! Потопи се в оня свет на радост и красота, в който те живеят! Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата! Така ако правиш, тогаз храненето ще ти бъде един мощен възпитателен метод в твоя път на възлизане!
към текста >>
Помисли
за тяхната любов, за възвишеното поле.
Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа възвишени, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си. Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските! Помисли за възвишените сили, които градят тия красиви форми!
Помисли
за тяхната любов, за възвишеното поле.
в което работи тяхното съзнание! Потопи се в оня свет на радост и красота, в който те живеят! Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата! Така ако правиш, тогаз храненето ще ти бъде един мощен възпитателен метод в твоя път на възлизане! Не само това, но това твое акордиране с разумните сили на природата ще те улесни да станеш възприемчив към по-високите психични сили в плода и да направиш връзка с тях!
към текста >>
39.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с
нисшите
.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ От памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии.
Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с
нисшите
.
В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски.
към текста >>
Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да
осмисли
живота.
И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство.
Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да
осмисли
живота.
Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила. Ала Любовта действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Тази истина ще залегне в душата на бъдещето човечество, което ще разкъса омагьосания кръг на четирите надживени учения.
към текста >>
40.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тръгваш на път и в тебе се загнезди червеят на съмнението и
зломислието
, че ще ти се случи нещо зло по пътя.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Светлото, положително гледане. Ти започваш една работа и се съмняваш дали ще я изкараш на добър край.
Тръгваш на път и в тебе се загнезди червеят на съмнението и
зломислието
, че ще ти се случи нещо зло по пътя.
Искаш да направиш някакво добро и ти се двоумиш дали да го направиш. При всички тия случаи, ти си се спънал преди още да извършиш работата си. И ако дори успееш да я извършиш това ще коства голяма вътрешна борба, тревоги и недоумения. А това всеки ден отнема по една брънка от жизнения творчески наниз на твоя живот. Ти живееш, а при това все губиш.
към текста >>
Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно
безсмислие
своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои.
Ти живееш, а при това все губиш. Губиш здраве, губиш спокойствие, губиш сили и нерви. И това затуй, защото гледаш на живота, на нещата, на събитията, с едно недоверие, с вътрешно безпокойствие. Колко добри дела са умрели по този начин! Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота.
Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно
безсмислие
своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои.
И в живота, сякаш, хората са вечни слепци. От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате поука и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят. Нещата са по-прости, отколкото човек ги мисли. В живота нещастия могат да се случат всекиму. Работата на всекиго може да излезе неуспешна, ала това далеч не трябва да прекоси силите на човека.
към текста >>
Нещата са по-прости, отколкото човек ги
мисли
.
Колко добри дела са умрели по този начин! Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота. Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно безсмислие своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои. И в живота, сякаш, хората са вечни слепци. От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате поука и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят.
Нещата са по-прости, отколкото човек ги
мисли
.
В живота нещастия могат да се случат всекиму. Работата на всекиго може да излезе неуспешна, ала това далеч не трябва да прекоси силите на човека. При всичките малки случаи в живота, които са най-съществената негова част, не се искат дълбоки схващания или убеждения. Убеждението на човека дава само тон накъде да се върви, то опредля големите линии в живота на човека, но то е по-малко от значение, когато трябва да се разрешават нанизите от малки проблеми, които се изпречват в пътя. Ако човек има определен път в живота, без съмнение тези спънки са много по-малки.
към текста >>
Прието е да
мислим
, че гениалният човек се ражда такъв, какъвто се проявява впоследствие.
Ти тогава знаеш, че каквото и да ти се случи, няма да спре твоя път; ти знаеш, че си господар на положението; ти си спокоен и нищо не те смущава докато свършиш работата си, докато постигнеш своята цел. Ти гледаш светло на нещата, на живота - ти знаеш, че всичко ще стане добре. И нещастие и несполука няма да те засегнат, защото ти вървиш напред. Мнозина мислят, че гениалните хора в живота случайно са станали такива. Явно е, това е неведение!
Прието е да
мислим
, че гениалният човек се ражда такъв, какъвто се проявява впоследствие.
Това е близко до ума. Ала в малките, безкрайни извивки на пътя на живота, той има едно ненадминато качество - светлото гледане напред. Така той постига, така той успява, така той става светлина в пътя на другите. Гениите, мъдреците, учителите на човечеството светят неспирно навсякъде и всякога. Те са известни и неизвестни.
към текста >>
Един естествоизпитател знае в подробности живота на
нисшите
, микроскопични организми.
Нам ни прави впечатление грандиозното, голямото, силното наглед. То, обаче, далеч не засяга живота ни така, както всичкото това малко, което ни заобикаля. Трябваше да дойдат гениални учени на земята да установят устройството на атома и на съставящите го инфинитесимални частици. Математиците създадоха цяло учение за тях. В мозъците на учените е ясно, че небесните системи са съставени от малки части, свързани помежду си в дивна хармония.
Един естествоизпитател знае в подробности живота на
нисшите
, микроскопични организми.
Човек сам изпитва тяхното действие върху себе си, когато заболее и все не разбира, че най-важното нещо в живота са малките неща. Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието. Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото възкресява, когато е казано на место. А малкият, едва уловим поглед, как говори той. как действува направо на душата на човека!
към текста >>
Нанизи от бисери са малките светли
мисли
, които могат да се зародят в мозъка на човека.
Човек сам изпитва тяхното действие върху себе си, когато заболее и все не разбира, че най-важното нещо в живота са малките неща. Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието. Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото възкресява, когато е казано на место. А малкият, едва уловим поглед, как говори той. как действува направо на душата на човека!
Нанизи от бисери са малките светли
мисли
, които могат да се зародят в мозъка на човека.
А как красят лицето на човека неговите благородни чувства и пориви. Те правят лицето му да свети, възторжено, действуващо направо върху другите. Безброй малки звезди създават в своята целокупност великото дело на Майстора-Творец - всемира. В него пъплим ние малките разумни творби човеци. Пред погледа на Незримия ние сме може би толкова малки, колкото микробите пред обектива на ултрамикроскопа.
към текста >>
И като почнем с малките
мисли
в нас, като успеем да създадем нанизи от светли
мисли
, от силни, прави
мисли
; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем величието на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
Безброй малки звезди създават в своята целокупност великото дело на Майстора-Творец - всемира. В него пъплим ние малките разумни творби човеци. Пред погледа на Незримия ние сме може би толкова малки, колкото микробите пред обектива на ултрамикроскопа. Нас, малките, човеците на земята, ни заобикалят все малки неща, от малки работи е изтъкан нашият живот, нашите отношения към останалия свят. От тях трябва да почнем, тях трябва до поставим най-напред в пълна хармония.
И като почнем с малките
мисли
в нас, като успеем да създадем нанизи от светли
мисли
, от силни, прави
мисли
; като почнем с нашите чувства и създадем изящна градина от цветята на нашето благородно сърце; като почнем с нашите постъпки и отношения, които да бъдат целесъобразни и разумни, тогава ще разберем величието на мисълта и твърдението на Мъдреците и Учителите от най-стари времена до днес, че най-голяма важност и значение в живота трябва да отдадем на малките неща, малките величини.
към текста >>
41.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни
мисли
с своите
нисши
, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения.
Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл!
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни
мисли
с своите
нисши
, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения.
Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват!
към текста >>
Научи се да
мислиш
!
Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка!
Научи се да
мислиш
!
Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си!
към текста >>
Мисли
, за да бъдеш щастлив!
Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш!
Мисли
, за да бъдеш щастлив!
Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината!
към текста >>
Мисли
, за да влезеш в царството на радостта!
Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив!
Мисли
, за да влезеш в царството на радостта!
Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш!
към текста >>
Мисли
, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват!
Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта!
Мисли
, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват!
Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто!
към текста >>
Мисли
, за да станеш доволен!
Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват!
Мисли
, за да станеш доволен!
Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ!
към текста >>
Мисли
, за да извоюваш мира си!
Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен!
Мисли
, за да извоюваш мира си!
Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени.
към текста >>
Мисли
, за да влезеш в Царството на Истината!
Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си!
Мисли
, за да влезеш в Царството на Истината!
Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота!
към текста >>
Мисли
за да добиеш свободата и я пазиш!
Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината!
Мисли
за да добиеш свободата и я пазиш!
Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии".
към текста >>
Мисли
, за да се роди в теб вяра в Доброто!
Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш!
Мисли
, за да се роди в теб вяра в Доброто!
Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът!
към текста >>
В една от групите се четат следните
мисли
от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее.
Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор.
В една от групите се четат следните
мисли
от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее.
Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко!
към текста >>
Никога не изгасяйте своите свещени
мисли
!
Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея.
Никога не изгасяйте своите свещени
мисли
!
Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода !
към текста >>
Мисли
и работи за доброто на другите!
Когато човек почне да чувствува благото на всички хора в себе си, чувствува техните страдания, техните мъки, като че той страда, после чувствува техните възможности за повдигане, тогава е на правия път. Ти трябва да добиеш онова качество, да можеш да живееш едновременно във всички хора. Любовта е една сила всеобемляюща, която има пред вид благото на всички същества. Следователно, ти не можеш да обичаш когото и да е, ако не обичаш едновременно и всички. Несъвместима е тогава любовта.
Мисли
и работи за доброто на другите!
Така ти създаваш условия за твоето добро, понеже твоето добро се включва в общото добро. Ти не можеш да образуваш връзка без любовта. Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния!
към текста >>
42.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дори ако си позволим да
мислим
с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри.
Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера.
Дори ако си позволим да
мислим
с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри.
Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера.
към текста >>
Висшият сатурнов тип
мисли
бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми.
Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта.
Висшият сатурнов тип
мисли
бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми.
Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система. Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип мислител. Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, необщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва. Сатурновият тип обича самотата и уединението.
към текста >>
Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип
мислител
.
Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта. Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система.
Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип
мислител
.
Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, необщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва. Сатурновият тип обича самотата и уединението. Този стремеж към уединение, сериозен, трезвен, интелектуално обагрен живот, избива често към аскетизъм. Сатурновият тип от висшия разред е човек на правдата.
към текста >>
У
нисшия
сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост.
Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени.
У
нисшия
сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост.
Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе.
към текста >>
Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят
нисшия
тип на Сатурн подобен на паяка.
Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото.
Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят
нисшия
тип на Сатурн подобен на паяка.
Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също.
към текста >>
43.
НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И наистина, нелепо е да се
мисли
, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото.
Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи.
И наистина, нелепо е да се
мисли
, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото.
И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата. А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли. Без мисъл човешкият живот е немислим.
към текста >>
А човекът става човек от момента, в който той започва да
мисли
.
Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата.
А човекът става човек от момента, в който той започва да
мисли
.
Без мисъл човешкият живот е немислим. Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред. Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред. И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо същество.
към текста >>
Без мисъл човешкият живот е
немислим
.
И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата. А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли.
Без мисъл човешкият живот е
немислим
.
Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред. Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред. И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо същество. а едно полуживотно-получовек.
към текста >>
Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-
нисшите
, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм.
Всъщност, обаче, няма ни един отделен народ, който да е „богоизбран" или „исторически предопределен" за такава мисия. Има един такъв народ на земята, ала той е общочовешки, защото е съставен от всички истински мислещи човеци, към който и народ да принадлежат. Той е живото ядро на човечеството, той е неговата есенция. Тия мислещи човеци, които образуват живо звено между отделните народи и поддържат тяхното единство, познават истински живота. За тях животът не е механически сбор от физикохимични процеси, а съчетание на разумни същества.
Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-
нисшите
, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм.
Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете? " Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината. И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения?
към текста >>
Тия импулси на Духа, тия
мисли
и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота.
Невидимият работодател, това е Духът - върховното, разумно начало, което движи всичко в света. Като слънчевата светлина той слиза в човека, работи у него и му дава работа. Всеки вътрешен импулс, колкото и малък да е той, всека мисъл, всяко чувство, които подтикват човека към работа, произтичат от божествения Дух. Колкото и малки да са импулсите на Духа, човек трябва да бди над тях и да ги използува за работа. Защото чрез тия малки подтици, така тихи като слънчевите лъчи, но и така мощни като тях, човек получава най-големите блага в живота.
Тия импулси на Духа, тия
мисли
и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота.
На него се дължи всеки растеж и развитие. Него трябва да бъде човек готов да възприема всеки миг, защото то е работата, която Духът му дава. Хората, обаче, твърде често пренебрегват тия малки импулси на разумното, тия лъчи на новото. Те не искат да се разделят със стария ред на нещата и с прискърбие гледат как се рушат „старите истини". Стари истини в света няма.
към текста >>
44.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но опитът на вярата не принадлежи към
нисшия
„лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде?
Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена.
Но опитът на вярата не принадлежи към
нисшия
„лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде?
Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат.
към текста >>
Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си
помисли
.
Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си
помисли
.
Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното). Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че нисшите растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите.
към текста >>
Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че
нисшите
растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите.
Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното).
Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че
нисшите
растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите.
Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите. Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя.
към текста >>
45.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За нея ние можем да
мислим
, само след като се е появило движението.
Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние. Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение. В същност, никой не може да си представи точката — тая математична абстракция, която живее отвън границите на нашия свят.
За нея ние можем да
мислим
, само след като се е появило движението.
Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността.
към текста >>
Да се върнем към предишните си
мисли
.
На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.
Да се върнем към предишните си
мисли
.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
към текста >>
Ако е вярно, че под нас има по-
нисши
йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-
нисши
йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
към текста >>
Не бива да
мислим
, бидейки със завързани очи, че всичко е тъмно и непрогледно.
Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове. На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост.
Не бива да
мислим
, бидейки със завързани очи, че всичко е тъмно и непрогледно.
Достатъчно е някога да падне тая превръзка или да излезем от тъмния затвор, за да станем веднага участници в лумналия изобилен живот.
към текста >>
46.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в
нисшите
животни - в човешките чувства, в неговите
мисли
.
Д-р Ел. P. Коен РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА Това е един дълбок обновителен процес в органическия живот. Ала той съществува навсякъде в целокупния живот.
Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в
нисшите
животни - в човешките чувства, в неговите
мисли
.
Този дивен процес - пряк израз на вечността на живота работи еднакво добре и в социалния живот. Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете. Ала що е регенерация? Ето значението на това понятие в зоологията, в биологичното знание.
към текста >>
Бихме могли да кажем, в този ход на
мисли
, че много вътрешни недъзи биха изчезнали в личния ни живот.
Процесът в по-широк смисъл обхваща всякаква възобновителна проява в живите организми. Ала нашата мисъл не е да се спираме подробно върху тези жизнени прояви в организмовата природа. Те обхващат и растителното, можем да кажем и минералното царство. Важното за нас е да схванем процеса, причините, които го предизвикват. Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот.
Бихме могли да кажем, в този ход на
мисли
, че много вътрешни недъзи биха изчезнали в личния ни живот.
Бихме могли да кажем че много обществени недъзи биха също изчезнали от лицето на земята. Човек, човечеството страда най-вече от това, че много малко познава туй, което става в самия него, в недрата на обществения живот. Неведението е страшно нещо! Няма по-голям ад от тъмнината. Тя е майка на всички нещастия.
към текста >>
Така човек опорочава своя ум, своите
мисли
, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки.
Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си.
Така човек опорочава своя ум, своите
мисли
, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки.
Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата. Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи.
към текста >>
След тази лична операция върху
мислите
, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес.
Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот.
След тази лична операция върху
мислите
, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес.
Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен.
към текста >>
И ще получи човек благороден плод - възвишени светли
мисли
, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
И ще получи човек благороден плод - възвишени светли
мисли
, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога.
към текста >>
В него ние виждаме пътя на извисяване на
мислите
, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота.
Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта. Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията.
В него ние виждаме пътя на извисяване на
мислите
, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота.
Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога. Кое създава това? Външните причини тук не играят важна роля. Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят.
към текста >>
В тия мигове
мислите
, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност.
Кое създава това? Външните причини тук не играят важна роля. Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот.
В тия мигове
мислите
, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност.
Умът и сърцето познават тоя път. Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята. Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни. Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа.
към текста >>
Те знаят, как да обновят
мислите
, чувствата, волята.
Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот. В тия мигове мислите, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност. Умът и сърцето познават тоя път.
Те знаят, как да обновят
мислите
, чувствата, волята.
Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни. Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид.
към текста >>
Те ще намерят начин, как да извисят
мислите
, как да облагородят чувствата, волята!
Те идват при мигове на озарение в човешкия живот. В тия мигове мислите, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност. Умът и сърцето познават тоя път. Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята. Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни.
Те ще намерят начин, как да извисят
мислите
, как да облагородят чувствата, волята!
Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид. Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество. Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто.
към текста >>
Като
мислим
върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека.
И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота. И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен.
Като
мислим
върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека.
Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината. Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека.
към текста >>
47.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
А най-
нисшите
безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система.
Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи.
А най-
нисшите
безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система.
Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения.
към текста >>
Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени
мисли
и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов.
Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво.
Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени
мисли
и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов.
Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече. Дето има любов, лозата ражда повече, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която действа в природата и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Ако един земледелец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехранят той и целият му дом; 500 зърна ще има един клас и тия зърна ще бъдат едри колкото дренки.
към текста >>
48.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от
нисшите
животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи.
Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от
нисшите
животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>
Немислимо
е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи. Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
Немислимо
е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>
49.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Причината е
нисшият
живот.
Ако гладът не е задоволен, причината е в нас. Ние правим една погрешка, от която идат противоречията. Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина?
Причината е
нисшият
живот.
Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата. Да не оставяме нисши мисли в нас. Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес.
към текста >>
Да се пазим от
нисшия
живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Ние правим една погрешка, от която идат противоречията. Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот.
Да се пазим от
нисшия
живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Да не оставяме нисши мисли в нас. Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес. Като яде човек, да задоволи глада, трябва да приеме благото на живота.
към текста >>
Да не оставяме
нисши
мисли
в нас.
Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот. Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата.
Да не оставяме
нисши
мисли
в нас.
Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес. Като яде човек, да задоволи глада, трябва да приеме благото на живота. Гладът е подтикът за една правилна обмяна между природата и човешката душа.
към текста >>
50.
НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Във вярванията на
нисшите
човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно.
При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада. Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя? Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше?
Във вярванията на
нисшите
човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно.
В древните времена учените са твърдели, че материята е проводник на жива сила, която организмът възприема посредством храната. В по-близкото минало, под влиянията на материалистичните схващания в областта на науката, се създаде едно чисто механистично обяснение за процеса на храненето и обмяната на веществата. Химическите елементи са тухлите, които изграждат организма. А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина. Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия.
към текста >>
Стигна се до там, да се
мисли
, че може да се даде храната в концентриран вид.
А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина. Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия. Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът.
Стигна се до там, да се
мисли
, че може да се даде храната в концентриран вид.
Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци. Това становище трябваше обаче скоро да се изостави. Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма. Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата кухня.
към текста >>
51.
ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Учителят казва: — У
нисшите
животни музиката се изразява механически. Напр.
Изпиваме няколко песни. После Учителят изпълнява нsколко импровизации на пианото. След свиренето на Учителя късо мълчание. Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в душите ни. Подема се разговор за музиката.
Учителят казва: — У
нисшите
животни музиката се изразява механически. Напр.
у някои насекоми чрез триене на крачката. Едва у птиците и бозайниците се създава ларинкса като гласов орган. Ларинксът е последната творба на природата в тая област. Има още много трептения, които човешкото съзнание не схваща. Един ден ще чуете светлината като музика.
към текста >>
Вие не можете да
мислите
добре, ако не сте музикални.
Сега всички растения се събуждат. Природата ги събужда с пение, с музика. Най-хубавите работа в света са създадени чрез музиката. Добрият живот е музика. Човешката мисъл е истинска музика.
Вие не можете да
мислите
добре, ако не сте музикални.
Онзи, който е възприемчив, може да долови музиката, която излиза от една мисъл. Музиката трябва да ви помогне, за да възприемете високите тонове на мисълта. Само музиката може да даде на човека път за възприемане на доброто. Който пее, става проводник на Великото в света! Музиката е най-добрият проводник на Божественото.
към текста >>
52.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ако
мислим
, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света.
Всяка глътка вода или мляко трябва да се държи известно време в устата, за да смогнат нервите, които са разпространени в устната кухина, да всмучат жизнената сила, която прониква храната. Същото се отнася и за въздуха и светлината. И чрез тях човек приема жизнената сила, която те съдържат. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Природата е проникната от разумни сили.
Ако
мислим
, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света.
Разумните сили, които проникват цялата природа, дават целесъобразно направление на силите, които организират формите. Един плод не е само материалната форма, но зад нея има жизнени и разумни сили. Той е резултат на тяхната работа. Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен свят, с известни разумни сили, които действуват в природата. Слънчевите лъчи можем да си представим като писма, които ни идат от далечните пространства.
към текста >>
Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-
нисшите
до най-висшите, т.е.
Защото само те са в съзвучие, в съгласие с изпетия тон! Законът, по който става това явление, се нарича закон на Хелмхолц. Това е един велик космичен закон, който има всеобщо значение, и отпосле е констатиран във всички области на живота. Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук.
Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-
нисшите
до най-висшите, т.е.
от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание. Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят. Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм.
към текста >>
Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите
мисли
, чувства и воля.
И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние. Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня. Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен свят. Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината.
Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите
мисли
, чувства и воля.
Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби! "
към текста >>
53.
ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с
нисшите
сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават.
Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с
нисшите
сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването.
В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека.
към текста >>
„И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите
мисли
и чувства.
Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека. „В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят.
„И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите
мисли
и чувства.
Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят. Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени. У едни е по-дейна и по-добре развита една система, а у други — друга. Никога не можем да срещнем едно пълно покритие.
към текста >>
54.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите
нисши
, отрицателни предразположения, склонности и навици.
Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, божественото, скрито в детското естество.
Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите
нисши
, отрицателни предразположения, склонности и навици.
Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието.
към текста >>
Имам право да бъда господар само на своите
мисли
и желания; на тях мога да заповядвам.
А това е невъзможно без знанието на трите периода. Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са Господни. Нямам право на това.
Имам право да бъда господар само на своите
мисли
и желания; на тях мога да заповядвам.
Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите". „Учителят не ще каже: Да идем на разходка", но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? " „Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство".
към текста >>
" „Всеки, който
мисли
, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство".
Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания; на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите". „Учителят не ще каже: Да идем на разходка", но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене?
" „Всеки, който
мисли
, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство".
„Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действува според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме".
към текста >>
Ето защо, Учителят казва: „Щом не
мислите
, не чувствувате и не постъпвате право, вие не сте свободни".
Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има пред вид". * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея. Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа.
Ето защо, Учителят казва: „Щом не
мислите
, не чувствувате и не постъпвате право, вие не сте свободни".
Понеже любовта дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата. У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия.
към текста >>
Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек
мисли
, такъв и става.
Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това може да се нарече един вид канализиране на детската енергия или по-добре: насочването й във възходящо направление. Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите.
Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек
мисли
, такъв и става.
Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш.
към текста >>
55.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Отговорът може да се даде, без да се създават
двусмислия
; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-
нисшия
до най-висшия и абсолютно незаменими.
Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама! И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем. * * * След тези предварителни думи, логично е да се запитаме: какво са всъщност тези витамини?
Отговорът може да се даде, без да се създават
двусмислия
; витамините, които днес се наричат също витазими, са химически индивиди, добре познати почти всички; необходими са за редовното функциониране на организмите, от най-
нисшия
до най-висшия и абсолютно незаменими.
Липсата и недостатъчността на витамини и на вътрешни секреции, за които намекнахме, показва, преди или след тежко нарушение на функциите, затваряне на жизнения цикъл, следователно — смърт. Могат ли витамините да бъдат разгледани като обикновени медикаменти, като напр., аспирина или сулфамидите, способни да излекуват една тежка болест или една група болести? Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът. На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана.
към текста >>
56.
КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Напр., за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви
нисши
, отрицателни
мисли
, чувства и постъпки.
Учителят казва: — Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ. Изпяваме същата песен с движения. Учителят продължава: — Вейка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има онова действие, което трябва да има. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душите.
Напр., за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви
нисши
, отрицателни
мисли
, чувства и постъпки.
Някой човек не пее хубаво, може би, защото в миналото е погледнал някого на криво. Човек може да употребява музиката за лекуване. Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, това заболява. И когато се повишат трептенията му, оздравява. Това става по много методи; между другото и с музиката.
към текста >>
Като обичате никого, вашата обич, вашите добри
мисли
и чувства раждат у него плодове.
Учителят ги разрязва, дава на всички веднъж, дваж, триж и казва: — Любовта е минала и е оставила този плод. Светът от единия до другия край е все любов! Учителят посочва един камък и казва: — И това е любов! Любовта е най-скромното и най-великото нещо. По-скромно няма от любовта!
Като обичате никого, вашата обич, вашите добри
мисли
и чувства раждат у него плодове.
Тия плодове събуждат у него любов към вас. Не започвайте никаква работа без любов! Да приложите любовта, това значи да служите на Бога! В днешната култура любовта е все с кранове. Отвориш малко и казваш: „Да не е много" и пак завъртиш и затвориш крана.
към текста >>
57.
СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Човекът, който вижда само залива, но не вижда морето, може да
мисли
, че заливът живее по свои собствени закони, обаче в действителност, той е подложен на законите на океана, част от който той съставлява.
Движението на планетите около слънцето, повдигането и понижението на морето по време на приливите и отливите, биенето на сърцето, морският тласък, — всичко следва ритмичния закон. Слънчевите лъчи достигат до нас и дъждовните капки падат върху нас, подчинявайки се също на тоя закон. Всички растения и всички животни са само израз па тоя закон. Нашето тяло и то е подложено на ритмичния закон толкова, колкото и планетите в своето въртене около слънцето. — Тялото, което ние заемаме, прилича на малък залив, вдаден в сушата.
Човекът, който вижда само залива, но не вижда морето, може да
мисли
, че заливът живее по свои собствени закони, обаче в действителност, той е подложен на законите на океана, част от който той съставлява.
Точно в същото отношение се намираме и ние към великото море на живота, което се повдига и спуща в своя прилив и отлив, и с ритъма и вибрациите на което ние сме неразделно свързани и непрекъснато им отговаряме. В нормално състояние ние правилно получаваме вибрациите и ритъма от великия океан на живота и отговаряме на тях. Но понякога устието на залива се запълва с нисши организми — водорасли — и ние преставаме да получаваме импулси от океана. И тогава се нарушава хармонията между ритъма на нашите вибрации и ритъма на вибрациите на океана. Ритъмът в движението на белите дробове се разпространява по цялото тяло и цялата система, и когато действува в хармония с волята, която създава ритмичното движение, лесно ще отговаря на разпоредбите, които идват от страна на волята.
към текста >>
Но понякога устието на залива се запълва с
нисши
организми — водорасли — и ние преставаме да получаваме импулси от океана.
Нашето тяло и то е подложено на ритмичния закон толкова, колкото и планетите в своето въртене около слънцето. — Тялото, което ние заемаме, прилича на малък залив, вдаден в сушата. Човекът, който вижда само залива, но не вижда морето, може да мисли, че заливът живее по свои собствени закони, обаче в действителност, той е подложен на законите на океана, част от който той съставлява. Точно в същото отношение се намираме и ние към великото море на живота, което се повдига и спуща в своя прилив и отлив, и с ритъма и вибрациите на което ние сме неразделно свързани и непрекъснато им отговаряме. В нормално състояние ние правилно получаваме вибрациите и ритъма от великия океан на живота и отговаряме на тях.
Но понякога устието на залива се запълва с
нисши
организми — водорасли — и ние преставаме да получаваме импулси от океана.
И тогава се нарушава хармонията между ритъма на нашите вибрации и ритъма на вибрациите на океана. Ритъмът в движението на белите дробове се разпространява по цялото тяло и цялата система, и когато действува в хармония с волята, която създава ритмичното движение, лесно ще отговаря на разпоредбите, които идват от страна на волята. Ползувайки се с така добре нагласено тяло, йогите лесно усилват кръвообращението в известна част на тялото. Също така, те могат да направляват усилено нервната дейност в тая част на тялото или в тоя орган, с което го усилват и възбуждат неговата дейност. Енергията, която земята взема от слънцето, е подобна на артериалната кръв у човека, а тая, която изпраща към слънцето, е подобна на венозната кръв.
към текста >>
58.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Какво вие
мислите
за нещата - това не е важно.
А като се възстанови здравето ви - това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората. Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете, и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света.
Какво вие
мислите
за нещата - това не е важно.
Важно е да разберете същественото, което ви се проповядва и което трябва да проповядвате. Като разберете това същественото, вие ще знаете как да поправите живота си. А с днешното си знание и разбиране, които са фалшиви, вие не можете да поправите живота си. Запример, днешните хора не могат да се справят с болестите, защото имат крива представа за тях и за тяхното лекуване. Преди всичко, трябва да се знаят причините за болестите.
към текста >>
Внушението е един мощен фактор, затова Божествената наука препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени
мисли
и красиви образи и картини.
Най-новите научни изследвания установяват, че причината на всяка болест е в човешката мисъл. Ако поставят човека в хипнотично състояние и чрез внушение му се предаде мисълта, че той има язва на лицето или на гърба си, той веднага ще започне да усеща съответни болки. Като извадят човека от това хипнотично състояние, той вижда, че няма никаква язва. Това ясно показва, че причината на всяка болест е в мисълта. Всичките болести у човека идват по пътя на внушението.
Внушението е един мощен фактор, затова Божествената наука препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени
мисли
и красиви образи и картини.
Отрицателните мисли ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от нисши същества, които искат да ви използват по този начин. Човек трябва да постави в ума си положителната мисъл, че той е създаден здрав и следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която той е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората са му вложили. Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват.
към текста >>
Отрицателните
мисли
ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от
нисши
същества, които искат да ви използват по този начин.
Ако поставят човека в хипнотично състояние и чрез внушение му се предаде мисълта, че той има язва на лицето или на гърба си, той веднага ще започне да усеща съответни болки. Като извадят човека от това хипнотично състояние, той вижда, че няма никаква язва. Това ясно показва, че причината на всяка болест е в мисълта. Всичките болести у човека идват по пътя на внушението. Внушението е един мощен фактор, затова Божествената наука препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени мисли и красиви образи и картини.
Отрицателните
мисли
ще дойдат, но ще знаете, че те ви са внушени от
нисши
същества, които искат да ви използват по този начин.
Човек трябва да постави в ума си положителната мисъл, че той е създаден здрав и следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която той е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички онези внушения, които хората са му вложили. Внушенията се дължат и на хората от земята и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята в състоянието на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и ги измъчват. Такива грешни същества ги наричат вампири или вампирясали хора.
към текста >>
Затова човек трябва да
мисли
, когато се жени.
Човек трябва да се освободи от влиянието на тези грешни души, за да може да прогресира. Но за да дойде до това положение той трябва да мине през ред страдания и опитности, за да се добере до правата и положителна мисъл, която е като броня срещу тези внушения. Затова е и пратен човек на земята - да се учи. А всичко друго, което прави на земята, то не е съществено - това са относителни неща. От това гледище например, женитбата е училище, а не място за щастие или за развлечение.
Затова човек трябва да
мисли
, когато се жени.
Жената е едно пособие, един учебник в това училище. Мъжът е друго пособие, друг учебник. Децата са други пособия, други учебници. Един ден, когато човек свърши това училище с тези учебници той минава в по-високо училище. Само по този начин като се гледа на живота, ще могат да се разрешат всички противоречия и ще може да се създаде новото общество.
към текста >>
Но за да се създаде ново- то общество, хората преди всичко трябва да изменят своите
мисли
, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения.
Жената е едно пособие, един учебник в това училище. Мъжът е друго пособие, друг учебник. Децата са други пособия, други учебници. Един ден, когато човек свърши това училище с тези учебници той минава в по-високо училище. Само по този начин като се гледа на живота, ще могат да се разрешат всички противоречия и ще може да се създаде новото общество.
Но за да се създаде ново- то общество, хората преди всичко трябва да изменят своите
мисли
, чувства и постъпки, което ще доведе до изменение на техния начин на живеене и тогава ще се изменят и настоящите форми и отношения.
Всички сегашни форми, всички сегашни убеждения са остарели. А всяко старо нещо трябва да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог.
към текста >>
Когато животът ви се
обезсмисли
, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете.
По този начин ще се пречисти неговият ум, неговото сърце и неговата воля. А пречистените ум, сърце и воля, са три връзки с Бога. И когато искате да знаете имате ли връзка с Бога, вижте облачно ли е вашето небе. Ако небето ви е мрачно, това показва, че имате някакви заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Когато човек мине през големите страдания и изпитания в живота, и възстанови връзките си с Бога, той ще се научи да влиза в положението на хората.
Когато животът ви се
обезсмисли
, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете.
Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им. Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят.
към текста >>
59.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите
мисли
не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи.
Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово.
За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите
мисли
не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи.
Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е.
към текста >>
“Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата както на висшите, така и на
нисшите
области на света.
Тази същност прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла, т.е. неизчерпана, когато се превръща в земя, т.е. когато твори, а не се изразходва.” 5. “Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, с голямо изкуство” 6.
“Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата както на висшите, така и на
нисшите
области на света.
По такъв начин ти ще спечелиш слабата на целия свят, затова от тебе ще изчезне всяка тъмнота.” 7. “Тази сила е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща” 8. “Така е бил създаден света”. 9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе. 10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.” 11.
към текста >>
Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските
мислители
.
Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите.
Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските
мислители
.
В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом.
към текста >>
Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите
мислители
на Западна Европа.
В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом.
Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите
мислители
на Западна Европа.
Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти. Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си. През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра.
към текста >>
Едва ли има
мислител
в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите.
Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството. Лафатер, прочут физиогномист и френолог в края на 18 век и началото на 19 век, също така е бил във връзка с розенкройцерите.
Едва ли има
мислител
в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите.
Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството. В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи.
към текста >>
60.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво
мислите
за Христа?
Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля е необорима!
Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво
мислите
за Христа?
Чий син е? Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.
към текста >>
Висшите и
нисши
духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум.
В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
Висшите и
нисши
духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум.
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни.
към текста >>
Божествените
мисли
имат особен отпечатък.
Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни.
Божествените
мисли
имат особен отпечатък.
Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте.
към текста >>
Зная Аз лукавите
помисли
на вашия зложелател.
Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10. Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот, тъй както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро.
Зная Аз лукавите
помисли
на вашия зложелател.
Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртав и сега съм жив. За вази аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е моето благословение за вас. Зная вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене.
към текста >>
61.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито
мисли
събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота.
САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език.
Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито
мисли
събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота.
Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед.
към текста >>
В цитираната по-горе негова книга той изнася следните
мисли
за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа.
- ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта! Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото.
В цитираната по-горе негова книга той изнася следните
мисли
за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа.
Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго.
към текста >>
Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от
нисшите
прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение.
Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от
нисшите
прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота.
По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко.
към текста >>
На страниците му Сава Калименов отразява своите
мисли
за едно оптимистично бъдеще, в което славянството ще разгърне своите най-добри възможности и ще промени света.
Познанията му 8 тази област идват от семейната традиция - баща му има малка печатница в Севлиево. Към книгоиздаването той ще остане привързан цял живот. След кратковременния опит да издава заедно с Влад Пашов сп.“Ново човечество”, в края на 1928 година Сава Калименов е отново в Севлиево. Там той се заема да разшири и обогати дейността на бащината си печатница и още същата година основава издателство “Братство”. Излиза и първият брой на вестник “Братство” - малък пламък, растящ бързо, за да стане в скоро време търсен и обичан вестник не само в България, но и в повече от 50 страни.
На страниците му Сава Калименов отразява своите
мисли
за едно оптимистично бъдеще, в което славянството ще разгърне своите най-добри възможности и ще промени света.
Вдъхновеното му перо е оставило шедьоври на страниците на този вестник. Те не са погребани от времето. В тях има сила и огнен плам, каквато е била и истинската духовна същност на Сава Калименов. ДА РАБОТИМ! Защо сте унили синове на Светлината, и защо с равнодушие и инертност посрещате всеки зоб за творческа дейност?
към текста >>
В резултат на тази дейност се появяват сборници с
мисли
от Учителя, подредени по теми.
Калименов не спира. Духът му не се примирява. Творческата му същност ражда нови и нови идеи за работа. Събира, сортира, превежда. Продължава да поддържа връзка с всички, които работят за Делото на Учителя през трудните години.
В резултат на тази дейност се появяват сборници с
мисли
от Учителя, подредени по теми.
Той твърдо вярва, че ще дойде ден, те да се издадат. И наистина дочаква това свободно време. Неговият вестник “Братство" се възражда. В първия брой, след повече от 40 години мълчание, неговото вдъхновено перо отново призовава: “На работа! ” Той отново зове: “Няма друг път за човечеството, освен да приеме новото.
към текста >>
Първото нещо е да
мислиш
за него, да
мислиш
... Когато
мислиш
за него, все едно, че му даваш храна.
Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея. На журналиста Крум Табаков, той казва, малко преди да си замине: “Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитали нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитието на нещата.
Първото нещо е да
мислиш
за него, да
мислиш
... Когато
мислиш
за него, все едно, че му даваш храна.
А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте. Говоря ти от лична опитност - както съм живял, както съм разбирал и както съм почвал нещата. Учителят казваше: “Трябва да се почне от малкото.” Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце, и постепенно става нещо огромно...” Ето кое е давало сила на Сава Калименов през годините - вярата му в растежа, във въздигането, в онзи свещен труд, при който посятите идеи прорастват и дават плодове. И нещо дълбоко трайно е изпълвало живота му: следване на една прекрасна мечта - обединение на човечеството в едно всемирно братство!
към текста >>
62.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трябва да отворим чувствата си с обич към тая животворна плазма, която ни прониква, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите
мисли
, чувства и сили.
Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма, (т. н. етер Б. Р.) Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в нас да се роди една вътрешна радост, в нашите осиромашали души, че наближава деня на нашето обновление.
Трябва да отворим чувствата си с обич към тая животворна плазма, която ни прониква, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите
мисли
, чувства и сили.
Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Bcеки трябва да направи опит ред години, за да се убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа.
към текста >>
Има много празници, които хората са си
измислили
и наредили от панти века и до днес и които се празнуват с постоянството и упоритостта на многовековната традиция.
Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Празникът на природата.
Има много празници, които хората са си
измислили
и наредили от панти века и до днес и които се празнуват с постоянството и упоритостта на многовековната традиция.
Има и други, които са забравени и заменени с нови, а има и такива, които в днешни времена хората си нареждат и установяват. Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни. Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата. Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички.
към текста >>
Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и
мисли
; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца.
Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни. Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата. Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца.
Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и
мисли
; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца.
Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону!
към текста >>
И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-
нисши
от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат.
Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.
И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-
нисши
от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат.
И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем!
към текста >>
— Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и
мисли
, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен.
Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем! Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини. Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори.
— Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и
мисли
, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен.
А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат.
към текста >>
Идеите,
мислите
, изказани от Учителя се оценяват и възприемат навсякъде от жадните за живо знание души.
До сега са излезли първите 4 номера, а именно: 1) La alta Idealo, с портрета на Учителя и предговори от Мара Белчева и д-р К. Паскалев. 2) La Granda Lego, с предговора и статия „Бъдeща България“. 3) La Blankaj Fratoj, от Ст. Ватралски. 4) La Kolektiva Konscio Под печат е и наскоро ще излезе двойната 5—4 книжка, с съдържание: La Nova Homaro, La Universa kaj la Kosma Amo. Библиотека „Нова Култура“ се посреща добре в странство.
Идеите,
мислите
, изказани от Учителя се оценяват и възприемат навсякъде от жадните за живо знание души.
И не е много далеч времето, когато няма да остане кът по земното кълбо, дето Словото на Учителя да не прониква, разнасяно от нея. От Япония до Америка и от Норвегия до Южна Африка, то и днес се носи вредом по света, за да буди душите, заспали мъртвешки сън. Ето една рецензия, дадена от есперантския седмичник „HeroIdo de Esperanto“ за Високия Идеалъ: „La Alta Idealo“ е лекция от Учителя П. Дънов, беловлас философ и идеалист, чиито думи са в паралел с тези на основателя на Оомото (японско религиозно движение Б. Р.) В двете Школи ние намираме че ядката е същата висша етика.
към текста >>
63.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най дълбоките
мисли
, които човек е изказал в наше време .. Стеллан Енгхолм — Швеция.
Съдържание: Това, което България дава на света! Идеите на „Белите Братя“. (Писмо и отговор) ПРЕГЛЕД Какво се очаква! Редакция и читатели. Това, което България дава на света!
„ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най дълбоките
мисли
, които човек е изказал в наше време .. Стеллан Енгхолм — Швеция.
Цитираните думи, ако се вдълбочиме в техния смисъл, биха ни открили една много важна истина. Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли ..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото. Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично.
към текста >>
Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките
мисли
..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото.
(Писмо и отговор) ПРЕГЛЕД Какво се очаква! Редакция и читатели. Това, което България дава на света! „ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време .. Стеллан Енгхолм — Швеция. Цитираните думи, ако се вдълбочиме в техния смисъл, биха ни открили една много важна истина.
Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките
мисли
..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото.
Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове!
към текста >>
Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите
мисли
по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично.
„ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време .. Стеллан Енгхолм — Швеция. Цитираните думи, ако се вдълбочиме в техния смисъл, биха ни открили една много важна истина. Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли ..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото. Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква.
Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите
мисли
по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично.
Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси?
към текста >>
— Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да
мислим
ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да
мислим
ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика?
А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица!
— Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да
мислим
ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да
мислим
ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика?
Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово!
към текста >>
Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките
мисли
, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли).
Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни".
Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките
мисли
, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли).
Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници? Кой ще направи преграда там където се проявява Божията сила?
към текста >>
Това, което България дава на света, — новото Божествено Учение, което носи Учители на Бялото Братство, стои над всякакви адски усилия над всякакви тъмни
замисли
— със сила или с хитрост — да се унищожи.
Да го премахнат така, че нито помен да не остане от него? Жалка самоизмама на тия, които мислят, че с насилие, с клевети и присмех ще могат да убият живите идеи на новия живот! Потокът на Новото Учение отдавна е преминал границите на малка България и се разлива вече по целия свет. Никой не е в сила да го свърже, да го задуши, да го унищожи. Даже ако то би било разпънато на една нова Голгота, — от там толкова по-славно то би възкръснало и би осветило и най-тъмните кътчета на земята!
Това, което България дава на света, — новото Божествено Учение, което носи Учители на Бялото Братство, стои над всякакви адски усилия над всякакви тъмни
замисли
— със сила или с хитрост — да се унищожи.
Ако искате да се запазите, — не дигайте ръка върху него! - Ако сте жални за нов живот, — елате и пийте - и ще възкръснете навеки! А ако искате да възвеличите родината си. — прелейте живота си — кръвта на сърцето си, светлината на ума си и силата на духа си — в неговия живот, — елате при нас на жертвеника на Любовта, гдето ще пламне огъня, който ще стопи оковите на всичките народи, на всичките човеци! Идеите на „Белите Братя“.
към текста >>
Следователно, всичко, за което той
мисли
, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало.
В живота съществува абсолютна справедливост. Вечна правда царува в света за този, който е способен да я види. На Божествената правда е основан закона на Кармата, който е изразен от Христа с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Според този закон, човек винаги е сам творец на съдбата си, т. е. той винаги се ражда и живее при такива условия, какви го си е създал още в миналите прераждалия, а и сега подготовлява условията, при които за в бъдеще ще живее.
Следователно, всичко, за което той
мисли
, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало.
Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека.
към текста >>
Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-
нисшите
животни.
И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света.
Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-
нисшите
животни.
Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот.
към текста >>
64.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговото въображение може да създаде
мисли
-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите
нисши
страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет.
Неговото въображение може да създаде
мисли
-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите
нисши
страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността.
към текста >>
Азъ казах: лицето ми не отразява правилната си форма ... Сърцето каза:
обмисли
внимателно тази работа.
Един глас, за когото не зная от къде иде, ми шепне: „Ето пътят към твоята душа! “ О р и о н о И. Хашимото Утринна разходка През една утринна разходка аз дойдох до брега на малка рекичка, която тече през полето. Рекичката безспирно течеше, носейки пеещите си вълни. Аз се опитах да се огледам във водата, обаче, поради вълнуващата се повърхност, формата на моето лице беше неправилна и постоянно променяща се ... Погледа ми беше спрян на повърхността на водата, към отражението на моето собствено лице, но духом не бях там, моята мисъл беше вече далеч, — сега тя говореше с моето собственно сърце.
Азъ казах: лицето ми не отразява правилната си форма ... Сърцето каза:
обмисли
внимателно тази работа.
Състоянието на твоето сърце е съвсем същото. Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш. Помъчи се да ги премахнеш. Тогава размишлявайки, ти ще се почувстваш съвсем безсилен, слаб, и твоята душа ще се отправи към нещо велико, от което ти ще поискаш помощ и спасение. Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила.
към текста >>
65.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя разви
нисшите
животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване.
Тя разви
нисшите
животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“.
към текста >>
— Онзи, който е
помислил
зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него.
— Да бъде — в хор се обадиха всички. И слънцето като че ли пална други слънца в тях вътре — и очите им заблестяха. Под Дървото. Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха.
— Онзи, който е
помислил
зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него.
Ти си освободен. Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил.
към текста >>
66.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Такива разумни и добри хора са нужни, чиито идеи и разбирания всякога, властно да диктувате, при всяка мисъл, при всяко желание, при всяка постъпка, да крещят в душите и сърцата: „
Мисли
, желай и прави на другите само онова, което желаеш и те да правят на тебе".
— Мир вам! Н. Нови хора са нужни Икономическите условия, а и условията въобще в живота са такива, каквито са хората — Tе са израз на всичко онова, което е заседнало дълбоко в сърцата и душите на хората като идеи, като разбирания за живота, като желания и стремежи. Щом условията са лоши и позволяват на едни да използват, да ограбват труда на мнозина и да трупат богатства, а на други позволяват да обедняват все повече и повече и да умират под страшните удари на мизерията и непосилния труд, това ясно говори, че хората са лоши. че идеите и разбиранията на хората, от които те се ръководят в всекидневния живот, са низки и лоши. Нови хора и нови идеи са нужни, — добри хора и добри идеи.
Такива разумни и добри хора са нужни, чиито идеи и разбирания всякога, властно да диктувате, при всяка мисъл, при всяко желание, при всяка постъпка, да крещят в душите и сърцата: „
Мисли
, желай и прави на другите само онова, което желаеш и те да правят на тебе".
Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa. Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не! Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега.
към текста >>
Hямa да има бедни и богати,
нисши
и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора.
когато са безполезни или вредни за себеподобните. Хора, които всякога да обичат повече от себе си човечеството. Такива хора, такива християни са нужни. А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота.
Hямa да има бедни и богати,
нисши
и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора.
Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1.
към текста >>
Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои
мисли
по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г.
Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят.
Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои
мисли
по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г.
Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква.
към текста >>
67.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на
нисшите
сили.
Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно? В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона.
Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на
нисшите
сили.
Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий. В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома.
към текста >>
Положението на един човек или народ се определя от неговите
мисли
, чувства и действия.
Когато си болен, имаш надежда да оздравееш, когато си беден — да станеш богат, когато си малограмотен — да се просветиш и пр. Разбира се, това не става изведнъж, а постепенно. Но богатите, здравите и учените също са недоволни от положението си. Tе са изложени на други изпитания и страдания. Животът има смисъл не само когато успиваме, когато печелим, но и когато губим.
Положението на един човек или народ се определя от неговите
мисли
, чувства и действия.
Всяко явление има значение за напредъка ни в бъдеще. Едно голямо страдание, от което бягаме, може да стане условие за нашето бъдещо добруване. Обикновено нещо е днес да се оплакваме че има криза, че живота е тежък, да обвиняваме и да дирим причините вън от себе си. Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат. Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото.
към текста >>
Работи постоянно в това направление, и ти ще си създадеш, чрез твоите добри
мисли
, чувства и действия, една райска градина.
Животът има смисъл, когато обичаме и сме обичани. За да те обичат, трябва първо ти да обичаш. „Но те са нечестни, коварни“. — Работи над тях да ги възпиташ и облагородиш. Прави това, което прави овощаря с ашладисването.
Работи постоянно в това направление, и ти ще си създадеш, чрез твоите добри
мисли
, чувства и действия, една райска градина.
Животът има смисъл! Д. Ст. Към младите Към вас. младежи от двата пола, които още се двоумите кой път да хванете и каква цел да гоните в живота, се обръщам аз. Към вас се обръщам, защото вий сте още свободни да извирате; към вас се обръщам, защото вий сте бъдещето човечество и от сегашния ви избор зависи щастието и нещастието, свободата и робството във вашия бъдещ живот.
към текста >>
Да
мислиш
само за най-хубавото, да работиш само за най-хубавото и да очакваш само най-хубавото.
Обещай пред себе си! Да бъдеш тъй силен, че нищо да не може да смути душевния ти покой. Да говориш за здраве, щастие и успех на всеки, когото срещнеш. Да накараш всичките си приятели да чувстват, че в тях има нещо значително. Да гледаш от към светлата страна на всяко нещо и да направиш оптимизма ти да почива на реалността.
Да
мислиш
само за най-хубавото, да работиш само за най-хубавото и да очакваш само най-хубавото.
Да бъдеш тъй радостен за успеха на другите, както за твоя собствен успех. Да забравиш грешките на миналото и да употребиш всички усилия за по-големи достижения в бъдещето. Да бъдеш винаги весел и да имаш винаги готова усмивка за всяко живо същество, което срещаш. Да употребяваш толкова много време за твоето собствено издигане, че да не ти остава такова за критикуване на другите. Да бъдеш достатъчно спокоен вътрешно, за да се измъчваш; да бъдеш достатъчно благороден, за да се гневиш; достатъчно силен, за да се страхуваш и достатъчно щастлив, за да се безпокоиш.
към текста >>
Да
мислиш
добре за себе си и да заявиш това на света, но не с красиви речи, а с велики дела.
Да бъдеш тъй радостен за успеха на другите, както за твоя собствен успех. Да забравиш грешките на миналото и да употребиш всички усилия за по-големи достижения в бъдещето. Да бъдеш винаги весел и да имаш винаги готова усмивка за всяко живо същество, което срещаш. Да употребяваш толкова много време за твоето собствено издигане, че да не ти остава такова за критикуване на другите. Да бъдеш достатъчно спокоен вътрешно, за да се измъчваш; да бъдеш достатъчно благороден, за да се гневиш; достатъчно силен, за да се страхуваш и достатъчно щастлив, за да се безпокоиш.
Да
мислиш
добре за себе си и да заявиш това на света, но не с красиви речи, а с велики дела.
Да живееш с вярата, че светът ще бъде на твоята страна до тогава, докато ти бъдеш верен на най-доброто в теб. Христиан Д. Ларсон Ти пееш! Искам да бъда певец, а не мога да пея ... Мъка притиска душата ми — не мога да пея! Вътрешен шепот изрече: желанието да си певец е най-красивата песен, която малцина разбират.
към текста >>
68.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да
мисли
.
Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност.
Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да
мисли
.
Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата.
към текста >>
да не
мислим
тъй както
мисли
природата.
Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е.
да не
мислим
тъй както
мисли
природата.
Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон.
към текста >>
Но има и такива положения общозадължителни, при които ще
мислим
тъй както
мисли
природата. Напр.
И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата.
Но има и такива положения общозадължителни, при които ще
мислим
тъй както
мисли
природата. Напр.
в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота.
към текста >>
Който е силен идейно и духовно, който е сигурен че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни
измислици
, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна.
По повод гоненията срещу Бялото Братство Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател? Това добре. Да предположим че тя се намира в положение на законна самоотбрана. Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на честни начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството?
Който е силен идейно и духовно, който е сигурен че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни
измислици
, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна.
А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Тe също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София — „Изгрева“. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него.
към текста >>
Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др.
измислици
.
Дънов, колко заблудени души той е привел към Бога, към истината, към доброто? Знаят ли на колцина отчаяни той е възвърнал надеждата, на колцина безверници — вярата? Знаят ли на колцина тръгнали по пътя на насилието, той е посочил пътя на любовта? Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много.
Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др.
измислици
.
Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство? В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и нисши представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство. Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св.
към текста >>
В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и
нисши
представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство.
Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици. Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство?
В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и
нисши
представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство.
Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св. синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско? Къде, тогава, е разврата, г-да духовници, — в Бялото Братство или всред самите вас?
към текста >>
69.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични
мисли
.
За тая светлина искам да ви поговоря, защото тя липсва у болшинството хора днес, и нейното отсъствие е причината за оня духовен мрак, който създава хаоси, безумия, взаимноизтребления и кървави вакханалии. И онази цел, онзи идеал. който движи всички — щастието — остава само един миражи, един нивга не постижими блян. Тогава мнозина замахват скептично ръка и казват: „Няма смисъл този живот, живот без радости, животи само за мъки и тегла. Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй!
Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични
мисли
.
Навред, с известни изключения. се шири страданието и мъката, причинени от мизерията, от униженията, от тиранията, от жестокосърдечието и алчността на едни над други. Вслушайте се и ще чуете стоновете на милиони хора по лицето на земята, тъй богато надарена от Твореца с блага, изтръгнати из наболелите им сърца: взрете се и вие ще видите измъчените им и разкривени от тегло и мъка лица! Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието! Идете всред шумния и замайващ със своя външен блясък град — и там ще откриете върху лицата на масата, на работния народ, на пролетария същия печат на страдание, на отчаяние, а в душата му кипи злоба и бунт!
към текста >>
държавата, в лицето не всичките й висши и
нисши
функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което заема днес в живота на народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник на народа, който е същината на това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици.
Но да са само заплатите. Харчат се стотици милиони за излишни работи. Изобщо, държавния механизъм е извънредно много усложнен украсен, станал е прекалено скъп за падналите сили на народа. Той е изгубил своята естествена форма, своето зависимо положение, а се е превърнал в един чудовищен зловреден нарастък върху тялото на народа, който изсмуква сетните му сили и заплашва да го погуби. Ето защо.
държавата, в лицето не всичките й висши и
нисши
функции трябва де отстъпи от това първествуващо място, което заема днес в живота на народа, да вземе едно скромно, естествено, зависимо положение, да се превърне от господар в слуга, от паразит в истински помощник на народа, който е същината на това, което подразбираме под думите: родина, отечество, България, а не държавната машина. Ножици.
големи ножици са нужни ! Но нужни са също така и големи хора, които да могат да си послужат с тях! Тия хора трябва да дойдат! Иначе — България е загубена. В чужбина Японско-китайската война се приключи, но преговорите още се водят без де са достигнали пълно съгласие.
към текста >>
Люби и за плодовете не
мисли
.
* Не чакай да ти поискат че тогава до даваш и не продължавай да искаш до като започнат да ти отказват. * Не търси друга причина на твоето нещастие освен безлюбието и не търси друг път за щастие освен пътя на любовта. Не търси щастие, а търси любовта. * Сеячът като хвърли семето в земята, нали Бог определя кога да израсте и даде плод? Така и ние когато любим, когато извършим едно добро дело, Бог е който ще се грижи за плодовете на нашата любов.
Люби и за плодовете не
мисли
.
* Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха.
към текста >>
Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките
мисли
, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно.
* Каквото и да кажат хората за тебе или за твоите приятели, облей ги с мощното чувство на един любящ дух. Г. Тахчиев Словото на Учителя Новото време „До последно време" Данаил, гл. 12 От 8000 години хората са болни от една болест. и затова сега идат лекари от невидимия свят да ги лекуват. Тази болест е греха.
Като епидемия се е разпространила тя п целия свят, покварила е човешките
мисли
, чувства и сетива и затова те не функционирал, правилно.
Някои казват, че законите са постоянни. Напротив няма нищо по непостоянно от човешките закони. И какво лошо има в това, хората да живеят без закани? Щом има закони в една държава. това показва че там има престъпници.
към текста >>
Не. Ако един човек не
мисли
трезво, може ли да се промени неговия ум?
При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му?
Не. Ако един човек не
мисли
трезво, може ли да се промени неговия ум?
Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил. Но, без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят“. Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания.
към текста >>
Но, без да сме работили, без да сме
мислили
, опасна е тази работа!
След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговия ум? Чудно е когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил.
Но, без да сме работили, без да сме
мислили
, опасна е тази работа!
Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят“. Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек.
към текста >>
70.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-
нисшите
вибрации на животинската плът.
В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът. В това отношение човечеството е направило грамадно отклонение от естествения път на своя живот. Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата.
Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-
нисшите
вибрации на животинската плът.
Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство. Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-нисши влияния. Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние.
към текста >>
Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-
нисши
влияния.
Да се яде месо — това е престъпление пред законите на природата. Доказателство за това е устройството на човешката храносмилателна система, устроена по типа на плодоядните и санкциите, наказаният, които природата ни налага, когато нарушаване закона й: отравянето на организма, редицата болести, причинени от съдържащите се в месото отрови и общото понижение на физическите и духовни сили под влиянието на по-нисшите вибрации на животинската плът. Храната има извънредно голямо значение в живото на човека. Всеки вид храна е проводник и носител на специални качества и сили върху човешкия организъм и дух. Всяка храна си има своите специфични влияния върху човека и затова съвсем не е безразлично каква храна подбира човек, даже и когато тя е само от растителното царство.
Когато човек употребява месото за храна, то внася в него специфичните за всяко животно по-
нисши
влияния.
Вибрациите на човека, а с това и цялото негово духовно състояние, са принудени да претърпят едно понижаващо влияние. Човек се приближава до животните, когато се храни с животинска храна. Но най-важното в случая е това, че ужаса, страдания, които животните изпитват при насилствената им смърт, стават причина за образуване на различни отрови в техния организъм, които ние също таке поглъщаме. Най-после, според тия, които виждат и знаят повече от обикновените хора. според ясновидците, чувствата на омраза към хората на стотиците, милиони ежегодно закалени животни, образувани от тях при смъртта им, не изчезват безследно както на хората им се струва, а се натрупват като един огромен и постоянно нарастващ зловещ облак към кръвожадното човечество.
към текста >>
Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още
измислиха
и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува.
* На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда. Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти. Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник?
Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още
измислиха
и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува.
Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда? Преви или криви, работниците имат право на свободен живот е тая страна. Ако празнуването беше разрешено, то повече от вероятно е, че то щеше да мине мирно и тихо, без кървавите инциденти, които станаха поради забраната. А сега пролятата кръв остава като пасив на властта.
към текста >>
И днес е трудно и даже невъзможно човек да изкаже свободно всичко, което
мисли
.
Не трябва и да се правят опити за това. Нима на министъра на Правосъдието се вижда недостатъчен сговористкия „3. 3. Д“? Може би трябва да се наложат някои ограничителни законоположения, но това трябва да стане по отношение на порнографичното и сензационното в печата. А свободната мисъл на човека, която търси нови пътища за изход от днешния обществени хаос, трябва да остане незасегната, поне дотолкова, доколкото е биле пощадена от досегашните закони.
И днес е трудно и даже невъзможно човек да изкаже свободно всичко, което
мисли
.
И днес думите и изразите трябва старателно да се мерят и теглят, да не би да попаднат под тоя или оня член на закона. А какво се иска още? Да се запушат, устата на всички, които мислят, мечтаят и работят за нещо ново? — Това не трябва да бъде. В чужбина Във Франция напоследък станаха избори, които се очакваха с голям интерес от всички, и които, изглежда.
към текста >>
За да бъде човек здрав, той трябва да поддържа в изправност духовното си тяло, а това става като държи в изправност
мислите
, чувствата и постъпките си.
Центъра на живота е в това. което наричаме „пъп“, там е слънчевия възел. Там е най-разумното място в човека. В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло. Живота и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло.
За да бъде човек здрав, той трябва да поддържа в изправност духовното си тяло, а това става като държи в изправност
мислите
, чувствата и постъпките си.
За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е последното дело на Бога. Вън от природата нищо не съществува. Обаче това. което хората днес считат за природа, е само нейната видима част. Съществува една скрита страна на природата, но ние, хората, още нямаме органи за да я възприемем.
към текста >>
Ако храним отрицателни
мисли
или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните
мисли
са лоши проводници на силите на живота.
В природата са скрити големи съкровища за нас. които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили. които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта.
Ако храним отрицателни
мисли
или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните
мисли
са лоши проводници на силите на живота.
Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви.
към текста >>
И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не
мисли
постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия.
Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили. които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл.
И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не
мисли
постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия.
Остави го настрана и мисли само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки.
към текста >>
Остави го настрана и
мисли
само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота.
които действат и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова, за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ний трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия; не е въпрос да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия.
Остави го настрана и
мисли
само за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота.
Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва де обикнете трето лице. вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри.
към текста >>
между мозъка и симпатичната нервна система, между
мислите
и чувствата.
Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото.
между мозъка и симпатичната нервна система, между
мислите
и чувствата.
Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик — киселините. Тези мисли-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези, които наричаме лоши, са киселини.
към текста >>
Лошите
мисли
ще ги употребявате както учения химик — киселините.
Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
Лошите
мисли
ще ги употребявате както учения химик — киселините.
Тези мисли-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези, които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение — сол. С този закон може да правим опити в себе си. Напр.
към текста >>
Тези
мисли
-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост.
Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик — киселините.
Тези
мисли
-киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост.
За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези, които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение — сол. С този закон може да правим опити в себе си. Напр. с храненето, ако сте нетърпеливи например вземете такива храни които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол — една материя която ще ви послужи за изграждане на търпението.
към текста >>
Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите
мисли
и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото.
Който не знае този закон- той яде само кисело, или само сладко, и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол. За да може храната да мине в твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука.
Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите
мисли
и чувства, и да станем приятел на доброто и господар на злото.
Това е философията на живота. Сега трябва да се създадат нови тела и нови способности, нови дарби и нови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си допринасям за разрешението им в света. С това ставам съработник на този великия свят.
към текста >>
Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши
мисли
и желания и приятели на чашите добри
мисли
и желания.
Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът. душата му и най-после трябва да се освободи неговия дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него.
Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши
мисли
и желания и приятели на чашите добри
мисли
и желания.
Само така ще дойдете до положителната наука която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта която е основата на живота. Да любим всеки, това подразбира, че съществува единство в живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание.
към текста >>
71.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче
мисли
по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото.
Дълг е на сръбския народ да наложи това на своите управници, защото от него той няма да изгуби нищо, но ще спечели: мир спокойствие и сигурност. А българите трябва да престанат да бъдат тъй упорити, в своето пословично дебелоглавие отблъсквайки, както до сега, всеки опит на другите за помирение. Те трябва да престанат да мислят за реванш, а да разберат, че само по един път — по пътя на мирното разбирателство, — ще успеят да защитят интересите си и тия на своите сънародници в Македония. Преди десетина дни в София бе дошла една интелигентна представителка на братска Югославия г-жа проф. Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха.
Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче
мисли
по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото.
И ето, — ръката, която българските шовинисти и професори отблъснаха, е приета сърдечно и искрено от българския народ, — от тоя народ на широките мирни и трудолюбиви селски и градски маси. който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога. Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество. В светлината на окултната наука Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето. Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една права линия, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения.
към текста >>
По-
нисшите
същества от човека, човек ги прави нещастни като ги преследва и им отнема правото на живот.
Сега когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това, и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременни човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие.
По-
нисшите
същества от човека, човек ги прави нещастни като ги преследва и им отнема правото на живот.
Но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Факта че съществува смъртта ни показва това. В повече случаи неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение, човек не може да бъде щастлив.
към текста >>
Той не е независим, както си
мисли
.
И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това, и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременни човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни като ги преследва и им отнема правото на живот. Но и той е подчинен на същия закон.
Той не е независим, както си
мисли
.
Факта че съществува смъртта ни показва това. В повече случаи неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение, човек не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.
към текста >>
72.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислите
ли, че ще успеете?
Долу ръцете, които искат да смачкат всичко под своя юмрук, за да увековечат безумието, егоизма, насилието, мизерията и страданията в света. — Защото всички тия сили, които ми се противопоставят и искат да спрат победния ми ход напред, ще бъдат пометени от бурята, която сами предизвикват! Животът е един — единен и неделим! Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий. които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите?
Мислите
ли, че ще успеете?
И не виждате ли бурята, която иде над главите ви? Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли?
към текста >>
Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и
мисли
, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието.
О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли! — към източника на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение! ... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока.
Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и
мисли
, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието.
Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях.
към текста >>
Който
мисли
, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси.
- Но като се говори за Духа Божи - разбират се всички съвършени същества, които създадоха и устроиха земята и цялата вселена. Религиозните ще попитат - ами Господ какво създаде? Той се проявява чрез всичките тези съвършени същества - а не като отделна личност. Проявявайки се чрез тях, Той е създал цялата вселена и чрез тях сега я управлява, чрез тях ръководи сега и развитието на човечеството. Някои ги наричат ангели, които слизат от небето; но под небе се разбира светът на разумните, съвършени същества.
Който
мисли
, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси.
Като говорим за небе, разбираме целокупната хармонична дейност на ума, сърцето, волята, душата и духа. Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето. Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум.
към текста >>
Като
мислим
за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди.
Проявявайки се чрез тях, Той е създал цялата вселена и чрез тях сега я управлява, чрез тях ръководи сега и развитието на човечеството. Някои ги наричат ангели, които слизат от небето; но под небе се разбира светът на разумните, съвършени същества. Който мисли, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси. Като говорим за небе, разбираме целокупната хармонична дейност на ума, сърцето, волята, душата и духа. Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето.
Като
мислим
за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди.
Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път.
към текста >>
По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-
нисшите
са осигурени и предвидени.
- Тялото е в сила да доведе в здравословно състояние всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора. И той е вътрешната връзка между отделните единици. В този смисъл единството е факт. А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота.
По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-
нисшите
са осигурени и предвидени.
Предвидени са също и всички изключения, които съществуват. Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота.
към текста >>
Няма да
мислите
, на кое място са.
В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става.
Няма да
мислите
, на кое място са.
Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот.
към текста >>
Щом
помислите
за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте.
Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става. Няма да мислите, на кое място са.
Щом
помислите
за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте.
Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството.
към текста >>
За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят
мислите
на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите
мисли
, желания и постъпки.
Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става. Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези.
За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят
мислите
на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите
мисли
, желания и постъпки.
Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ.
към текста >>
Затова трябва да
мислим
и действаме правилно, т.е.
Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става. Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки.
Затова трябва да
мислим
и действаме правилно, т.е.
по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека.
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това, за което
мислим
, това за което мечтаем, може да се осъществим!
Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност. Да не чакаме!
Това, за което
мислим
, това за което мечтаем, може да се осъществим!
Но нека наденем тогата на смирението и да започнем с най-малките възможности, при най-минимални, стеснителни дори условия. И нека дадем път на Божествения Дух да работи в нас, като посветим целия си ум и цялото си сърце в служба Нему — тогава Той ще ни води, стъпка след стъпка, ден след ден, все по-високо и по-високо, по стълбата на осъществяването, към нашите най-далечни, свещени идеали! Д-р Б. Бончев Предимството но овощната захар пред фабричната Неотдавна вестниците се пълнеха с най-разнообразни примамливи реклами, като много от тях се придружаваха с разни карикатури и се повтаряха все едни и същи думи „Яжте захар! Захарта е сила!
към текста >>
Ние, и то не за пръв път, се поставихме в смешното положение на наивници и глупаци, нещо което трябва да ни накара да се
позамислим
.
Отиде и тази топурдия напразно“. И наистина, шумът, подготвян цял месец преди това, минал и заминал за половин ден до вечерта, без де остави никакви реални дири. От „златната манна“ нямало ни следа. Напротив, от наша страна са били похарчени навярно доста големи суми за банкет, автомобили и други. Шумът заглъхна, но , карикатурата, която българите си нарисуваха в този случай не ще се заличи така лесно.
Ние, и то не за пръв път, се поставихме в смешното положение на наивници и глупаци, нещо което трябва да ни накара да се
позамислим
.
Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското въодушевление при посрещането на Раб. Тагор, шума около гостуването но Евелина Холт и т. н. съвсем не са неща маловажни. Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем.
към текста >>
Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство,
лекомислие
, липса на такт и мярка за нещата.
Шумът заглъхна, но , карикатурата, която българите си нарисуваха в този случай не ще се заличи така лесно. Ние, и то не за пръв път, се поставихме в смешното положение на наивници и глупаци, нещо което трябва да ни накара да се позамислим. Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското въодушевление при посрещането на Раб. Тагор, шума около гостуването но Евелина Холт и т. н. съвсем не са неща маловажни.
Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство,
лекомислие
, липса на такт и мярка за нещата.
А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор. Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое удоволствие, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях. Повече достойнство, господа!
към текста >>
И жалките товари на чувства,
мисли
стари, що във възход превива щат гърба, назад търкалят се по прашните следи далеч - ... „О, слънчев ти престол.
Фихар Възход Величествен издига планината лик. Пилей по върховете слънце ярк позлат. И сей копнеж в душите. Деца на долините Поемат стръмний път нагор с възторжен вик — Изплували из душен мир, за Слънце в жад. На ехото гласа кънти кат водопад: чист смях цъфти из гръд — без грижи, злоби веч.
И жалките товари на чувства,
мисли
стари, що във възход превива щат гърба, назад търкалят се по прашните следи далеч - ... „О, слънчев ти престол.
Скрижал на висша реч. Приют на птици царствени. Призвезден храм! Величествени двери към извор на вси вери на пътници в небето отвори с бял меч! В душите запали, раздухай златний плам.
към текста >>
Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се
мисли
, че не е за всички.
И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така.
Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се
мисли
, че не е за всички.
За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив.
към текста >>
Неговите
мисли
и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот.
Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества.
Неговите
мисли
и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот.
Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
към текста >>
Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите
мисли
.
Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята.
Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите
мисли
.
И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата.
към текста >>
Всяко живо същество е сплетено от известни
мисли
, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята.
Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно.
Всяко живо същество е сплетено от известни
мисли
, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята.
И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух.
към текста >>
И сегашните грандиозни
мисли
и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците.
Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха. На сегашния северен полюс се изгуби тропическата температура и те измряха.
И сегашните грандиозни
мисли
и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците.
Това ще го проверите дали е вярно или не. В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм.
към текста >>
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства,
мисли
и постъпки и да не реагира върху тях - защото
мислите
, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления.
На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията. И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления. За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства,
мисли
и постъпки и да не реагира върху тях - защото
мислите
, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления.
Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
към текста >>
Всички
мисли
и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време.
Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията. И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления. За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления.
Всички
мисли
и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време.
А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
към текста >>
Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви
мисли
и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква.
А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви
мисли
и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква.
Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон. Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу. И ако свържете тази жлеза със слънчевата енергия и знаете кога тази енергия изтича от слънцето, ще бъдете здрав - защото всеки ден има прилив на енергия и трябва да знаем часовете им.
към текста >>
Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли
мисли
и силни, благородни чувства.
Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква.
Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли
мисли
и силни, благородни чувства.
И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон. Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу. И ако свържете тази жлеза със слънчевата енергия и знаете кога тази енергия изтича от слънцето, ще бъдете здрав - защото всеки ден има прилив на енергия и трябва да знаем часовете им. Има и други приливи на всеки 19 години.
към текста >>
Туй, което умът
мисли
за външния свят, е вярно, но туй което
мисли
за вътрешния (духовния) свят, не е вярно.
В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината. Понеже енергиите на Слънцето и месечината се различават. Енергиите на месечината помагат за развиване на човешкия ум, а енергиите на Слънцето - за развиване на човешкото сърце. Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си.
Туй, което умът
мисли
за външния свят, е вярно, но туй което
мисли
за вътрешния (духовния) свят, не е вярно.
За вътрешния свят, каквото сърцето чувства, това е вярно. А туй, което сърцето чувства за външния свят, не е вярно. И духовния свят трябва да го изучаваме чрез своето сърце. Човек не може да има истинско понятие за духовния свят чрез ума си. Той не е свят на предмети като външния свят.
към текста >>
Като го познаваш със сърцето си, няма да
мислиш
за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр.
Той не е свят на предмети като външния свят. Духовният свят е недостъпен за човешкия ум, а е достъпен за човешкото сърце. Животът е един свят недостъпен за човешкия ум. Например, като срещнеш един човек и чрез ума си го проучаваш, ще имаш едно отношение (към него. Но като го обикнеш, твоите отношения към него ще бъдат вече други - ще ви е приятен и приятел.
Като го познаваш със сърцето си, няма да
мислиш
за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр.
Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот.
към текста >>
За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и
мислите
са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот.
Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот.
За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и
мислите
са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот.
- така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата.
към текста >>
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли
мисли
и благородна воля.
Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи.
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли
мисли
и благородна воля.
А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл.
към текста >>
Ако
мислим
, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не
мислим
, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение.
Ако
мислим
, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не
мислим
, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А.
към текста >>
Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да
мисли
, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него.
Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат.
Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да
мисли
, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него.
Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.. Г. Тахчиев Педагогически въпроси и опитности Прогимназиалната учителка Е. А. разправя следното: Селяни и колеги ме упрекват, че съм давала голяма свобода на децата и с това ставали много разпуснати.
към текста >>
Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и
нисши
, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.
(следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт!
Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и
нисши
, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.
Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел. И само тая власт трябва да се възцари в света, за да има пълна свобода. Т. Ч.
към текста >>
Всичко това бе заблуждение и пакостна
безсмислица
.
Т. Ч. Доматите През последните 50 години доматите бяха много онеправдани. Болните — било от бъбречна болест, било от заболяване на черния дроб, от ревматизъм, подагра и др. — се бояха от киселината на домата, считаха я едва ли не за отрова. Пък и учените, лекарите, заявяваха, че доматът, поради оксалната си киселина, е явен враг на бъбреците и ставите.
Всичко това бе заблуждение и пакостна
безсмислица
.
Истината е, че доматите почти не съдържат оксална киселина, с която са тъй богати равена, киселеца и спанака. Месестата част на домата е наистина кисела, но тя съдържа изобилно натриеви и калиеви цитрати и малати. Ала тези цитрати и малати, понесат ли се в кръвта — не забравяйте — те изгарят в нея и я алкализират и освежават. Що се касае до оксалатите — страшилището — те, може да се каже, не съществуват. И най-тънките и най-учени изследвания (анализи) - каквито са напр.
към текста >>
Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се
помисли
и върху него.
Зърно“ завършва своята седма годишнина. Хвърляйки общ поглед върху неговия живот е течение на този седемгодишен период, ние забелязваме едно постоянно развитие и подобрение. Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите.
Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се
помисли
и върху него.
Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на
мислите
, желанията и постъпките му.
Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея.
А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на
мислите
, желанията и постъпките му.
Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа.
към текста >>
За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си
мисли
, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение.
За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си
мисли
, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
към текста >>
да не се допущат
мисли
, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е.
да не се допущат
мисли
, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот.
към текста >>
Ако ние
мислим
, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена.
Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите. А когато богатият стане гений, той вече няма желание да забогатее, понеже има, а ще почне да раздава, за да имат и другите това, което той има. За нас е вярно друго едно обстоятелство: има едно богатство, което можем да придобием, то е да развием своите способности и да засилим светлината на нашия ум. Това струва повече от всичкото богатство в света. Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата.
Ако ние
мислим
, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена.
Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим? Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате.
към текста >>
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички
нисши
желания и
помисли
, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него.
Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш.
И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички
нисши
желания и
помисли
, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него.
Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
към текста >>
Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите
мисли
и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите
мисли
и благородни желания, а не
нисши
похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил.
Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите
мисли
и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите
мисли
и благородни желания, а не
нисши
похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.
към текста >>
75.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
което човешки ум може да
измисли
и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора.
която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо.
което човешки ум може да
измисли
и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора.
цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими. Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив. Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот.
към текста >>
Наука за дишането За най-същественото в живота, много често ние хората най-малко или ни-как не
мислим
.
Като има предвид голямото значение на правилното дишане, редакцията на в-к „Братство“ реши да издаде ценната книга на италианския писател окултист Алендон „Тайната наука за дишането“ — ключ на живота, ръководство за всички. Същевременно пускаме подписка за записване абонати за книгата, за да бъдем улеснени в нейното издаване. Цената на книгата за абонати е 10 лева. Молим всички наши приятели да побързат със записването на абонати, като се по-стараят до 15 април да ни изпратят списъците на абонати, заедно със съответните суми. Всичко да се изпраща до администрацията на в. „Братство“.
Наука за дишането За най-същественото в живота, много често ние хората най-малко или ни-как не
мислим
.
Не е ли това един парадокс? Не е ли, същевременно и една истина? И само когато ни го отнемат ние разбираме великата загуба. И странно, ние не мислим за това същественото, на което дължим живота си. Защото природата ни го дава даром.
към текста >>
И странно, ние не
мислим
за това същественото, на което дължим живота си.
Всичко да се изпраща до администрацията на в. „Братство“. Наука за дишането За най-същественото в живота, много често ние хората най-малко или ни-как не мислим. Не е ли това един парадокс? Не е ли, същевременно и една истина? И само когато ни го отнемат ние разбираме великата загуба.
И странно, ние не
мислим
за това същественото, на което дължим живота си.
Защото природата ни го дава даром. Да си представим за миг, че за да получим въздуха, който дишаме ще трябва да се трудим така, както милиони същества днес се трудят за да придобият днес своята храна.-Каква страшна криза би настанала! А днес, когато безкористната и безкрайно щедра природа ни предлага най-великото благо—въздуха—безплатно, никой не мисли за това, погълнат всецяло от безбройните дребни грижи на деня. Колцина са тези, които са се загрижили върху дълбокия онзи процес на дишането, комуто единствено дължим живота си? Колцина знаят нещо за тайните на дишането?
към текста >>
А днес, когато безкористната и безкрайно щедра природа ни предлага най-великото благо—въздуха—безплатно, никой не
мисли
за това, погълнат всецяло от безбройните дребни грижи на деня.
Не е ли, същевременно и една истина? И само когато ни го отнемат ние разбираме великата загуба. И странно, ние не мислим за това същественото, на което дължим живота си. Защото природата ни го дава даром. Да си представим за миг, че за да получим въздуха, който дишаме ще трябва да се трудим така, както милиони същества днес се трудят за да придобият днес своята храна.-Каква страшна криза би настанала!
А днес, когато безкористната и безкрайно щедра природа ни предлага най-великото благо—въздуха—безплатно, никой не
мисли
за това, погълнат всецяло от безбройните дребни грижи на деня.
Колцина са тези, които са се загрижили върху дълбокия онзи процес на дишането, комуто единствено дължим живота си? Колцина знаят нещо за тайните на дишането? Има, обаче хора, които са работили над тези въпроси и са писали ценни трудове. Един от тях е Алендон, чиито труд върху „Науката за дишането“ искаме да препоръчаме на нашите четци. Това е една малка книжка, много сбито и много системно подредена в 500 точки, разделени от своя страна на няколко глави.
към текста >>
Ние
мислим
, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е.
Малкото материални сили и средства на задругата, когато при тях е живота, инициативата и творчеството, ще се увеличат и ще вземат постепенно надмощие над многото сили и средства на стария капиталистически свят, от който се е оттеглил живия живот, който прогнива и се разпада сам по себе си, защото нему липсва основната обединяваща идея за справедливостта, която единствена свързва частите в едно неразривно органическо цяло. Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога.
Ние
мислим
, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е.
чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и всестранно реализиране на вложената в нея идея. Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата. Природата е извор на сила и живот. Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си. Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот.
към текста >>
Това което
мислиш
за нещастие, е твоето благословение.
Но остана водата. А водата носи живот. Всеки я обича. Тя всякъде може да отиде. Вредом я чакат.
Това което
мислиш
за нещастие, е твоето благословение.
Очите ми разбраха от очите Му това. което не изрече и тихо промълвих: — Амин, Учителю! И от тогава видях колко прави бяха думите Му Л ю б о м и л Една братска среща на идейните вегетарианци в София По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м. от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер.
към текста >>
И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да
мислите
.
Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност.
И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да
мислите
.
И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени.
към текста >>
И ако
мислите
, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате.
Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите.
И ако
мислите
, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате.
Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему.
към текста >>
Красота в
мислите
и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори.
По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г. Красотата ще спаси света Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота. „Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски.
Красота в
мислите
и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори.
Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно.
към текста >>
Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши
мисли
и чувства:
мисли
на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора.
Красотата ще спаси света Има два вида красота: външна красота. красота на кукла — мъртва красота, и красона сърцето и душата — жива красота. „Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски. Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори.
Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши
мисли
и чувства:
мисли
на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора.
И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно!
към текста >>
Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри
мисли
и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани.
„Красотата ще спаси света“. Тъй е казал великият писател Достоевски. Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори. Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина.
Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри
мисли
и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани.
Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно! Некрасивите, лошите мисли и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице. Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота.
към текста >>
Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши
мисли
и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри
мисли
, чувства и желания и да бъде грозен външно.
Красота в мислите и чувствата, красота в желанията, стремежите и делата — ето за каква красота се говори. Колкото и да бъдете красиви външно, щом във вас има лоши мисли и чувства: мисли на омраза, завист, алчност, и чувства на гордост, себелюбие, егоизъм, тогава вие с един поглед, отправен към околните, с един жест можете да отвратите от себе си всички хора. И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения.
Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши
мисли
и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри
мисли
, чувства и желания и да бъде грозен външно.
Не, това е невъзможно! Некрасивите, лошите мисли и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице. Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота. Това е неизменен закон. Това е закон на природата.
към текста >>
Некрасивите, лошите
мисли
и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице.
И обратното е истина. Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно!
Некрасивите, лошите
мисли
и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице.
Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота. Това е неизменен закон. Това е закон на природата. И тежко на ония, които, без да се съобразят с тоя закон, без да изпълняват неговите изисквания, очакват да бъдат красиви и симпатични, искат да бъдат любими! Тях ги дебнат ней големите разочарования най-страшните неуспехи и страдания в живота.
към текста >>
Добрите
мисли
и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота.
Може да сте грозни външно и на пръв поглед да отблъсвате, но ако във вас има добри мисли и чувства, ако обичате хората и им желаете всичко добро, тогава вие ще бъдете за всички симпатични, приятни, мили и .всички ще привлечете към себе си, от всички ще бъдете обичани и уважавани. Говоря за крайностите, но те са редки изключения. Не е възможно човек да има постоянно о себе си лоши мисли и чувства, да се отдава на низки страсти и все пак да бъде красив-външно, нито пък е възможно да живее всякога с добри мисли, чувства и желания и да бъде грозен външно. Не, това е невъзможно! Некрасивите, лошите мисли и чувства, лошия живот водят, бавно, постепенно, но сигурно към лоша външност, към некрасиво лице.
Добрите
мисли
и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота.
Това е неизменен закон. Това е закон на природата. И тежко на ония, които, без да се съобразят с тоя закон, без да изпълняват неговите изисквания, очакват да бъдат красиви и симпатични, искат да бъдат любими! Тях ги дебнат ней големите разочарования най-страшните неуспехи и страдания в живота. Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви мисли и живейте само с благородни чувства: мисли и чувства на обич, уважение и благожелание към другите, към всички хора.
към текста >>
Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви
мисли
и живейте само с благородни чувства:
мисли
и чувства на обич, уважение и благожелание към другите, към всички хора.
Добрите мисли и чувства, благородните стремежи и благородния живот водят неизбежно и към външна красота. Това е неизменен закон. Това е закон на природата. И тежко на ония, които, без да се съобразят с тоя закон, без да изпълняват неговите изисквания, очакват да бъдат красиви и симпатични, искат да бъдат любими! Тях ги дебнат ней големите разочарования най-страшните неуспехи и страдания в живота.
Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви
мисли
и живейте само с благородни чувства:
мисли
и чувства на обич, уважение и благожелание към другите, към всички хора.
Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ. Красиво лице, красиви и благородни мисли и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек. И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията. За такава красота е говорил Достоевски.
към текста >>
Красиво лице, красиви и благородни
мисли
и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек.
Това е закон на природата. И тежко на ония, които, без да се съобразят с тоя закон, без да изпълняват неговите изисквания, очакват да бъдат красиви и симпатични, искат да бъдат любими! Тях ги дебнат ней големите разочарования най-страшните неуспехи и страдания в живота. Искате ли да бъдете красиви, симпатични и любими за околните и за всички хора, пускайте в себе си само добри, красиви мисли и живейте само с благородни чувства: мисли и чувства на обич, уважение и благожелание към другите, към всички хора. Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ.
Красиво лице, красиви и благородни
мисли
и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек.
И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията. За такава красота е говорил Достоевски. Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието. И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света.
към текста >>
Търново втория редовен конгрес на съюза на свършилите
нисши
земеделски училища в България.
Хроника На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия. Християнство и творчески духовен живот, и 3) Еволюцията на човешката душа и закона за възмездието. На 1 и 2 април, се свиква в гр. В.
Търново втория редовен конгрес на съюза на свършилите
нисши
земеделски училища в България.
Ще има представител на Министерското на Земеделието. Очаква се, че конгреса ще бъде посетен масово от зем. възпитаници. Книжнина Излезе от печат дългоочакваната от читателите втора част от повестта за народа С Христа, втора част, от Любомир Лулчев. Цена 30 лева. Доставя се от автора, ул.
към текста >>
76.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да
мислим
за повече.
Честит е този народ, който съумее да избегне всеунищожаващия пожар на войната. Честити са тия хора, които помогнат но народа си да направи това. Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение.
Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да
мислим
за повече.
Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя.
към текста >>
Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни
помисли
и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото.
Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас.
Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни
помисли
и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото.
С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна.
към текста >>
Към тези
мисли
ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря!
Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли.
Към тези
мисли
ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря!
Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа. Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! … Управниците правят, а народът тегли! Международното положение Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение.
към текста >>
- С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да
мислите
, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще
осмисли
съществуването ви.
Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби?
- С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да
мислите
, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще
осмисли
съществуването ви.
Сега се проповядва от някои, че хората трябва да вярват в Бога. Но в кой Бог трябва да се вярва? - В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица.
към текста >>
Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска
измислица
.
- С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви. Сега се проповядва от някои, че хората трябва да вярват в Бога. Но в кой Бог трябва да се вярва? - В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог.
Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска
измислица
.
В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую.
към текста >>
Да се
мисли
, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение.
Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира.
Да се
мисли
, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение.
Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него.
към текста >>
Това не става произволно, с човешки
измислици
.
Едно от условията да се оправи светът е това, хората да започнат да се раждат само денем. Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят. При сегашното органическо устройство на човека, не може да се оправи светът. Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата.
Това не става произволно, с човешки
измислици
.
Всеки човек, според органическото си устройство, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии. Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света.
към текста >>
Ако човек не може правилно да
мисли
, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето.
Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж.
Ако човек не може правилно да
мисли
, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето.
За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си.
към текста >>
Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките
мисли
, чувства и деяния в известно поколение.
Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си. Човек, който има добре организиран мозък, здрави и правилно функциониращи бели дробове и здрав стомах, никога през живота си няма да допусне престъпна мисъл в ума си, престъпни чувства в сърцето си и няма да допусне волята си да извърши някакво престъпно деяние. Хора, които вършат престъпления, имат някаква анормалност в стомаха си. Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече.
Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките
мисли
, чувства и деяния в известно поколение.
Каквито са мислите, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света. Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате.
към текста >>
Каквито са
мислите
, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света.
Човек, който има добре организиран мозък, здрави и правилно функциониращи бели дробове и здрав стомах, никога през живота си няма да допусне престъпна мисъл в ума си, престъпни чувства в сърцето си и няма да допусне волята си да извърши някакво престъпно деяние. Хора, които вършат престъпления, имат някаква анормалност в стомаха си. Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече. Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките мисли, чувства и деяния в известно поколение.
Каквито са
мислите
, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света.
Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си.
към текста >>
за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще
помисли
за себе си, а ако не му остане време, няма да
мисли
за себе си.
Тези две възможности са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко. Когато хората проучат силите и възможностите на великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни на човека за неговото правилно развитие; ако сега някои хора мислят, че нямат дадени условия, трябва да знаят, че те са ги загубили по тяхна собствена вина. Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е.
за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще
помисли
за себе си, а ако не му остане време, няма да
мисли
за себе си.
Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека. Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние.
към текста >>
А и животът ни хвърля в изобилие „зарази“, това са лошите
мисли
, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни.
В нея се развъждат микроби, които я развалят. Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем. Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот. „Микроби" ние си носим и без това достатъчно. Това са нашите „наследствени“ недостатъци.
А и животът ни хвърля в изобилие „зарази“, това са лошите
мисли
, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни.
Изоставени на нашата инертност ние сме подложени на съвършено естествено „помътняване“ и „вмирисване“. Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолиите, мракът пред очите; „вмирисването“ това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви. Ние трябва да познаваме тия състояния. Обикновената хубава вода е бистра, с много малко разтворени минерални съединения, съвършено малко и то безвредни микроби. През нея слънчевият лъч минава свободно и тя го пречупва с прекрасен, хубав синкав оттенък.
към текста >>
Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши
помисли
, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни.
Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши
помисли
, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
към текста >>
Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над
нисшите
страсти.
драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над
нисшите
страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>
77.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислите
че в него наистина има нещо сериозно, нещо страшно, нещо, което действително да заплашва устоите на държавата?
Всички държави започват още по-усилено да се въоръжават. На къде ще ни изведе това. всеки може да пред види. Процесът на 93-мата Тия дни, тук, в Севлиево, завърши процеса.на 93мата подсъдими по „голямата комунистическа конспирация“. Имаме на ръце дългия обвинителен акт от близо 50 големи печатни страници.
Мислите
че в него наистина има нещо сериозно, нещо страшно, нещо, което действително да заплашва устоите на държавата?
— Не! Събрали се Иван и Стоян и приказвали как „ще съборят“ днешния строй и ще установят съветска власт. Единият бил член на ядка, друг бил секретар, трети – малолетен, невръстен юноша, бил някакво „вещо лице“ и т. н. Много страшна работа! Косите ти да настръхнат!
към текста >>
Мислим
ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не
мислим
правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен.
Първата проява е чрез човешкия дух - това е Божествената Любов. Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна Реалност в света, а не своеобразните мнения на разните хора.
Мислим
ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с Реалността, а като не
мислим
правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен.
Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта.
към текста >>
Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да
мисли
, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да
мисли
, да чувства и да постъпва.
За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата.
Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да
мисли
, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да
мисли
, да чувства и да постъпва.
Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят.
към текста >>
Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го
осмисли
- това е любовта.
Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота.
Любовта може да премахне всички недоразумения, нещастия и противоречия между хората ида внесе новото разбиране в живота, за да го
осмисли
- това е любовта.
Вие отсега нататък има да живеете на земята, за да познаете и проучите проявите на Любовта. Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е.
към текста >>
Жената като види един мъж трябва да чувства вдъхновение, подтик към възвишени
мисли
и благородни чувства и красиви постъпки, и да бъде радостна и весела.
Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека. Ако разгледаме нещата принципиално, то в света съществува само един мъж и една жена, проявени в много форми.
Жената като види един мъж трябва да чувства вдъхновение, подтик към възвишени
мисли
и благородни чувства и красиви постъпки, и да бъде радостна и весела.
И ако жената може да произведе също такова състояние у мъжа, тя е вече една истинска другарка, която споделя живота на мъжа. Такива трябва да бъдат бъдещите разбирания на мъжа и жената за техните отношения. И тогава домът ще бъде устроен върху други основи. Как ние живеем, това можем да знаем, но как другите хора живеят, е непонятно за нас; ние не знаем дълбоките причини, които стоят зад една постъпка на даден човек. Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни, мислите ли, че тия неща Той не ги е знаел?
към текста >>
Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни,
мислите
ли, че тия неща Той не ги е знаел?
Жената като види един мъж трябва да чувства вдъхновение, подтик към възвишени мисли и благородни чувства и красиви постъпки, и да бъде радостна и весела. И ако жената може да произведе също такова състояние у мъжа, тя е вече една истинска другарка, която споделя живота на мъжа. Такива трябва да бъдат бъдещите разбирания на мъжа и жената за техните отношения. И тогава домът ще бъде устроен върху други основи. Как ние живеем, това можем да знаем, но как другите хора живеят, е непонятно за нас; ние не знаем дълбоките причини, които стоят зад една постъпка на даден човек.
Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни,
мислите
ли, че тия неща Той не ги е знаел?
- Той ги допуша, за да внесе чрез тях известни блага в нашия живот. Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите нещо; също и доброто е път да научите нещо.
към текста >>
Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли
мисли
, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят.
Но да се върнем към въпроса за любовта, който има практическо приложение в живота на хората. Първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после се проявява като чувство във вашето сърце и дробове и най-после като проява, като движение във вашия стомах. Вие трябва да разбирате проявите на любовта във вашия мозък, проявите на любовта във вашето сърце и дробове и да разбирате проявите на любовта във вашия стомах. В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави.
Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли
мисли
, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят.
Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен.
към текста >>
Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите
мисли
, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на
мислите
не стават правилно за този човек.
В стомаха си проявите на любовта ще познаете само чрез добрата храна, която ще приемете; за да имате проява на любовта, трябва да приемате само чиста храна; ако не приемате чиста храна, няма да разберете любовта в нейното физическо проявление, т.е. няма да сте здрави. Необходимо е да дишате правилно чист въздух, за да разберете проявите на любовта в духовния свят; и трябва да имате светли мисли, за да разберете проявите на Любовта в Божествения свят. Когато любовта не се проявява правилно в някой от тези три свята, заболяват в тялото на човека съответните органи, които са свързани с тия светове. Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят.
Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите
мисли
, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на
мислите
не стават правилно за този човек.
Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен. В първият случай се явява охтиката и разяжда белите дробове. Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички нисши чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си. Сега ще ви дам една нова рецепта за приготвяне на лекарство.
към текста >>
Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички
нисши
чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си.
Така например, ако човек страда от пневмония, тя се дължи на едно неестествено състояние на неговите чувства, това показва, че любовта не се проявява правилно в духовния свят. Когато някой човек страда от някаква неврастения, това показва, че неговите мисли, са в неестествено състояние, че проявите на любовта в света на мислите не стават правилно за този човек. Когато някой има разстройство в областта на стомаха, това показва, че има неправилно проявление на любовта във физическото поле. Тогаз черният дроб е разстроен. В първият случай се явява охтиката и разяжда белите дробове.
Когато пък се развали черният дроб, тогаз се засягат всички
нисши
чувства; а когато имаме неправилно проявление на мисълта, засегната е нервната система, чрез която се доставят най-необходимите енергии и тогава вече свършва с живота си.
Сега ще ви дам една нова рецепта за приготвяне на лекарство. Ще вземете един грам мисловна енергия от мозъка си, два грама топлинна енергия от дробовете си и три грама физическа енергия от стомаха си, и като съедините тези енергии, ще имате едно лекарство, с което ще може да се лекувате от всички гореспоменати болести. Направете опит - дали ще излезе сполучлив или не, ще зависи от това, как сте го разбрали и приложили. Ще вземете една стъклена съдина и ще турите 100 грама вода в нея, за един грам мисловна енергия, ще турите 200 грама вода за двата грама топлинна енергия, и ще турите 300 грама вода за трите грама физическа енергия - стават всичко 600 грама; ще стоплите водата до 100 градуса и след туй ще я турите в едно чисто шише, което да се запуши. След това ще изложите шишето с приготвеното лекарство на слънчева светлина и след това всяка сутрин, обед и вечер ще вземате по една чаена лъжичка.
към текста >>
От невидимия свят искат от нас да
мислим
повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически.
Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат. Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек.
От невидимия свят искат от нас да
мислим
повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически.
А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас.
към текста >>
Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите
мисли
, чувства и постъпки.
Ще се молите само да ви помогнат в процеса на борбата, а не Бог да се бори заради бас. В борбата срещу смъртта, само любовта може да бъде най- мощната сила, която ще ви подкрепи. Всички трябва да бъдете смели и решителни в тази борба със смъртта; а вие сега сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Бог даде.“ Не! В себе си трябва да имаме сила да победим мъчнотиите, в които сега се намираме. Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите.
Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите
мисли
, чувства и постъпки.
Туй, което мислите за другите, ще се върне и на вас. Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г.
към текста >>
Туй, което
мислите
за другите, ще се върне и на вас.
В борбата срещу смъртта, само любовта може да бъде най- мощната сила, която ще ви подкрепи. Всички трябва да бъдете смели и решителни в тази борба със смъртта; а вие сега сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Бог даде.“ Не! В себе си трябва да имаме сила да победим мъчнотиите, в които сега се намираме. Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите. Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите мисли, чувства и постъпки.
Туй, което
мислите
за другите, ще се върне и на вас.
Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г. НАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ Истински служители на народа могат да бъдат само ония, които носят идеите на Христа, идеите на любовта, братството и мира.
към текста >>
И той, наистина, като че ли схванал техните
мисли
, се обръща към тях.
А между това, числото на любопитните се е удвоило. Те дохождат окуражени по-наблизко. Вижда се, че искат да встъпят в разговор. Един от тях подмята даже закачки. Погледите се отправят към главатаря на гимнастиците, сякаш търсят от него отговор.
И той, наистина, като че ли схванал техните
мисли
, се обръща към тях.
— „Сигурно се чудите, драги младежи, какво ни е накарало да дойдем толкова рано тук. Нима вие не чувствате сами животворното влияние на чистия сутрешен въздух? А науката не казва ли, че ултравиолетовите слънчеви лъчи, с които слънцето ни дарява изобилно при своя изгрев, обновяват организма? Ето, ние използваме всички тези блага за нашето здраве! Не е ли престъпление да се спи до късно, когато тъкмо сега през проектния сезон трябва да използваме и се запасим с енергия за през цялата година?
към текста >>
“ — „Но ние
мислим
че вие се кланяте на слънцето, — прекъсва го един от групата слушатели, — вярно ли е това?
— „Сигурно се чудите, драги младежи, какво ни е накарало да дойдем толкова рано тук. Нима вие не чувствате сами животворното влияние на чистия сутрешен въздух? А науката не казва ли, че ултравиолетовите слънчеви лъчи, с които слънцето ни дарява изобилно при своя изгрев, обновяват организма? Ето, ние използваме всички тези блага за нашето здраве! Не е ли престъпление да се спи до късно, когато тъкмо сега през проектния сезон трябва да използваме и се запасим с енергия за през цялата година?
“ — „Но ние
мислим
че вие се кланяте на слънцето, — прекъсва го един от групата слушатели, — вярно ли е това?
“ — „Вие сами видяхте, драги момчета, че това е легенда. Ние не се кланяме на слънцето. Ние виждаме само в неговото лице едно велико Божие творение, чиито сили и енергии се стремим да използваме. Не е ли то извора на живота за нашата земя? Защо тогава да не храним уважение към него.
към текста >>
78.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички
мисли
, чувства и желания, били те
нисши
или висши, се предават чрез млякото от майката на детето, затова, когато майката е гневна, ядосана, разтревожена, не бива да кърми детето защото ще разстрои неговото здраве.
Ако околните проявяват отрицателни качества, като грубост, лъжа, клеветничество, пиянство, одумвания и пр., то всичко това се отпечатва дълбоко в нежния още мозък не детето и то добива предразположения да прояви тези качества по-късно като порасне. Възпитанието на детето, трябва да почне твърде от рано, дори от утробата на майката и да продължи след неговото раждане. Ето защо много е важен живота на майката през периода на бременността. И всичко онова което тя по-силно изживява, се отпечатва на формиращия се в нея човек и става негова психика, дори негов характер и предразположения. След раждането на детето е важна неговата храна, която трябва да бъде по възможност, идеална.
Всички
мисли
, чувства и желания, били те
нисши
или висши, се предават чрез млякото от майката на детето, затова, когато майката е гневна, ядосана, разтревожена, не бива да кърми детето защото ще разстрои неговото здраве.
Храната е друго важно условие както за поддържане на здравето, тъй и за правилното развитие. Тя трябва да бъде чисто вегетарианска, предимно плодова, до колкото е възможно. Месото е нечиста и нездравословна храна, която болшинството употребява по навик, но скъпо плаща със своите чести боледувания. Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират.
към текста >>
Човек трябва да даде път в ума си на светлите и съграждащи
мисли
, а не да дава ход на разрушителните
мисли
.
И когато известни същества не могат разумно да използват тази свобода, те сами се ограничават. Трябва да разберете, че щом в живота на човека има грях, това показва, че той има свобода. Ако човек нямаше грях, това ще показва, че няма и свобода. Но по-голямо робство от греха за човека няма; и по- голяма свобода от греха няма. За неразумния човек по-голямо робство от доброто няма, а за разумния по-голяма свобода от доброто няма.
Човек трябва да даде път в ума си на светлите и съграждащи
мисли
, а не да дава ход на разрушителните
мисли
.
Трябва да даде ход на новите импулси и идеи, които се внасят в света и да не се хвали и опира на своето минало, защото миналото на цялото човечество е толкова мрачно, че Бог да ни е на помощ. Всички ценности, с които живее днес човечеството, не са създадени сега, а са отпреди падението на човечеството; домът, майката, бащата и пр. са останали от това далечно минало на човечеството. След падението си човечеството нищо не е създало. Ценността на човека седи във финността на материята, от която е направено неговото тяло и организираността на тялото му.
към текста >>
Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички
мисли
, чувства и постъпки на човека.
Но човек е свободен и да се изправи. Младият човек греши, а старият трябва да се изправя. Когато старите се изправят, младите добре ще живеят - има съотношение. Младото поколение, за да реализира този си копнеж към свободата, трябва да бъде активно и да приложи принципите, които Христос е проповядвал, във всички области на живота. Да няма област в живота, където да не е приложено Христовото учение.
Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички
мисли
, чувства и постъпки на човека.
Това значи: работите на главата не трябва да се заместят с работите на стомаха; стомахът не може да разреши проблемите на главата. Мозъкът не може да разреши онези положения, които стомахът разрешава. А стомахът и мозъкът не могат да разрешат задачите на белите дробове. Стомахът трябва да бъде в подкрепа на мозъка. Той трябва да доставя хранителни провизии, за да може мозъкът правилно да мисли, а мозъкът трябва да му праща достатъчно енергия, та и стомахът да върши правилно своята работа.
към текста >>
Той трябва да доставя хранителни провизии, за да може мозъкът правилно да
мисли
, а мозъкът трябва да му праща достатъчно енергия, та и стомахът да върши правилно своята работа.
Основният принцип в учението на Христа е Любов и разумност във всички мисли, чувства и постъпки на човека. Това значи: работите на главата не трябва да се заместят с работите на стомаха; стомахът не може да разреши проблемите на главата. Мозъкът не може да разреши онези положения, които стомахът разрешава. А стомахът и мозъкът не могат да разрешат задачите на белите дробове. Стомахът трябва да бъде в подкрепа на мозъка.
Той трябва да доставя хранителни провизии, за да може мозъкът правилно да
мисли
, а мозъкът трябва да му праща достатъчно енергия, та и стомахът да върши правилно своята работа.
Съвременните хора са объркали работите, те мислят, че стомахът може да върши работите на главата, а главата може да върши работата на стомаха. Съвременните хора трябва да престанат да заставят стомаха да работи повече, отколкото трябва, защото това се отразява на общата икономия на организма. Сегашните учени определят по колко грама трябва да се взема от разните хранителни вещества, за да имаме здравословно състояние на организма. Но това определение е механическо и няма стойност. Важно е не колко храна се приема в стомаха, но колко храна се асимилира от организма.
към текста >>
За да може човек да използва и асимилира максимума от храната, която приема, той през време на яденето не трябва да
мисли
за нищо друго, освен за храната, понеже това е най-същественото в дадения момент.
Съвременните хора са объркали работите, те мислят, че стомахът може да върши работите на главата, а главата може да върши работата на стомаха. Съвременните хора трябва да престанат да заставят стомаха да работи повече, отколкото трябва, защото това се отразява на общата икономия на организма. Сегашните учени определят по колко грама трябва да се взема от разните хранителни вещества, за да имаме здравословно състояние на организма. Но това определение е механическо и няма стойност. Важно е не колко храна се приема в стомаха, но колко храна се асимилира от организма.
За да може човек да използва и асимилира максимума от храната, която приема, той през време на яденето не трябва да
мисли
за нищо друго, освен за храната, понеже това е най-същественото в дадения момент.
Ако не разберете яденето, и живота няма да разберете. Защото този живот, който функционира в храната, функционира и в хората. За да не се нарушава равновесието в човешката психика, трябва да знаем, как да трансформираме енергиите, т.е. да знаем законите на обмяна на енергиите. Ритмичните движения, упражнения и гимнастиките са методи за трансформиране на енергиите.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие
нисшите
, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума.
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие
нисшите
, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>
Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на
мислителните
излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и
мисли
, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността.
Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило.
Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на
мислителните
излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и
мисли
, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността.
Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание!
към текста >>
Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв
мислителен
процес на Марс или Юпитер.
Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята. Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват.
Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв
мислителен
процес на Марс или Юпитер.
Световните мостове, съединяващи планетите помежду им, са винаги по местата си, но трябва да ги осъзнаем, за да ги използваме, а да ги осъзнаем, значи да превърнем в мисли, чувства и воля това, което идва чрез ... (Следва) Н. Р. Из сп. „Окултизм и Йога" Словото на Учителя Духовните причини на болестите Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света. Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина. Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство.
към текста >>
Световните мостове, съединяващи планетите помежду им, са винаги по местата си, но трябва да ги осъзнаем, за да ги използваме, а да ги осъзнаем, значи да превърнем в
мисли
, чувства и воля това, което идва чрез ... (Следва) Н. Р.
Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята. Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват. Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв мислителен процес на Марс или Юпитер.
Световните мостове, съединяващи планетите помежду им, са винаги по местата си, но трябва да ги осъзнаем, за да ги използваме, а да ги осъзнаем, значи да превърнем в
мисли
, чувства и воля това, което идва чрез ... (Следва) Н. Р.
Из сп. „Окултизм и Йога" Словото на Учителя Духовните причини на болестите Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света. Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина. Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство. То е като аксиома.
към текста >>
Мислите
са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават.
Когато природата е създала дихателната система, пак е турила един инспектор да контролира дишането; и когато е създала мозъчната система, е създала един инспектор да контролира всички мозъчни функции. В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави. Казват, например за някого, че е неврастеник. Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно. Причината на всички болести седи в човешката мисъл.
Мислите
са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават.
Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата.
към текста >>
Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите
мисли
, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко.
Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл.
Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите
мисли
, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко.
Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете.
към текста >>
Всички отрицателни
мисли
имат лоши последствия върху организма.
Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести.
Всички отрицателни
мисли
имат лоши последствия върху организма.
Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия.
към текста >>
Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни
мисли
, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната.
Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни
мисли
, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
към текста >>
Лошите
мисли
стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма.
За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота.
Лошите
мисли
стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма.
Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние.
към текста >>
Те показват, че човек не е господар на своите
мисли
и своите чувства.
Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние.
Те показват, че човек не е господар на своите
мисли
и своите чувства.
За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат.
към текста >>
Той не
мисли
добре, не чувства добре и не постъпва добре.
Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош.
Той не
мисли
добре, не чувства добре и не постъпва добре.
Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие.
към текста >>
И всеки човек, който храни в себе си отрицателни
мисли
и чувства, е болен човек.
Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен.
И всеки човек, който храни в себе си отрицателни
мисли
и чувства, е болен човек.
Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
към текста >>
Ще кажете: Какво можем да
мислим
върху любовта на растенията?
Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
Ще кажете: Какво можем да
мислим
върху любовта на растенията?
Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
към текста >>
И докато седиш облегнат на него,
помисли
през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж.
Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него.
И докато седиш облегнат на него,
помисли
през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж.
Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя?
към текста >>
Все
мисли
и добро и зло. Хей!
И това ми било уж гражданин! ... Голям срам, сине! ... — Мале, защо ми хортуваш тия приказки. Та аз тръгнал ли съм за града. — Абе нали знаеш майка.
Все
мисли
и добро и зло. Хей!
… Заприказвахме се, та питата истина. Нали днес привършихме хармана, хайде да благословим догодина по-голям берекет да има. Свечерява се. Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките.
към текста >>
Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си
мисли
за златната жерава в хамбаря.
Нали днес привършихме хармана, хайде да благословим догодина по-голям берекет да има. Свечерява се. Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките. А те пеят и бълват жито ден и нощ.
Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си
мисли
за златната жерава в хамбаря.
Легна си, но и писмото не го оставя. Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може.
към текста >>
Мисли
и сън го не хваща.
Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките. А те пеят и бълват жито ден и нощ. Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря. Легна си, но и писмото не го оставя. Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт.
Мисли
и сън го не хваща.
А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може. Става, ляга, тежат му очите, бучи му главата, но сън не дохожда. Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят младите и старите, но сън няма. А друга нощ легне и на присъмване чак се пробуди.
към текста >>
Жив е, си
мисли
, и то не в хотела, а у тях, при мама и татка, при верния Шара, при земята.
Търка Златан очи и още не може да разбере кой му приказва. Не може да влезе в себе си. Шаро протяга крака до него, прозява се от сладкия сън и го задява с влажна муцуна по челото. Чак тогава Златан разбра, че е жив в тяхната градина и се приповдига. Но краката не го държат, като клечки се сгъват и при всяка стъпка тръпнат от болка.
Жив е, си
мисли
, и то не в хотела, а у тях, при мама и татка, при верния Шара, при земята.
Отива към колата, качва плуга, запряга воловете и си дума: „Земята ли да напусна? .... Никога … Стой си ти там търговец. Аз ще работя със собствените си ръце земята и тя ще ме храни. Няма да стана богат, но ще бъда свободен, на воля ще ходя където искам, ще работя когато искам и гръбнак няма да превивам на никого. И няма да ме е страх, че ще ме уволнят.
към текста >>
мисли
и стремежи, с които живеят хората в дадено време.
Не е роден за търговец. А майка му донесе торбичката, закачи я на колата и отвори портата на своя син. Скрита радост изпълни майчиното сърце при вида на своя добър син, който, поел поводите, тръгна на оран. Житен клас Духът на новата епоха Всяка епоха има свой специфичен дух. Може да се каже, че духът на дадена епоха, това е онзи комплекс от идеи.
мисли
и стремежи, с които живеят хората в дадено време.
Говорейки за духът на епохата, ние разбираме онзи нов творчески принцип, който изпъква из недрата на живота, като поражда едно ново съзнание. В това ново съзнание се явяват нови идеи и копнежи, които създават нови форми и отношения в обективния живот, създават нови социални и икономически отношения. Духът на дадена епоха се определя от два фактора. Първо от общото развитие на космичния живот, и второ — от развитието на човешкото съзнание. И тази част от хората, които са издигнали съзнанието си на онова ниво, на което се проявяват съзнателните творчески сили в даден момент, застават начело на епохата и стават изразители на новото, което се внася в живота.
към текста >>
Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови
мисли
, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения.
Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения. И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите. Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени.
Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови
мисли
, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения.
Сега човечеството се намира пред прага на такава една нова епоха, която не изниква като гъба из земята, а е резултат от засилването на онези живи сили в човешкото съзнание, които създават новите стремежи, идеи и чувства и които сили пък от своя страна са резултат от биологическото развитие на Космоса и човечеството. И всичко, което не може да премине към новите форми на живот, които се създават, влиза в процеса на деградирането, на израждането. Трябва да се влезе в духа на епохата, за да може да се продължи прогреса. Всеки трябва да даде ход на онези сили, които действат във външната среда на природата и създават това, което наричаме космични условия, и които същевременно действат и в съзнанието под формата на импулси, каито дават живот на нови идеи, стремежи и чувства, като оформят новата мисъл, която ще бъде светлината на новия ден. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, те не могат еднакво да схванат новото и да го изразят.
към текста >>
80.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато
мислите
, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането.
Но най-важното в науката за дишането е дълбокото и ритмично дишане, като се задържа въздуха за известно време в дробовете до като се използва всичката прана, която преминава направо в кръвта, обновява и храни организма. Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя: Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване.
И когато
мислите
, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането.
Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава. Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни мисли — да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене. И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя. Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината. Човек трябва да се пече на слънцето, защото слънцето е най-мощния източник на тази енергия: и слънчевата светлина е полезна не само като храна за физическото тяло, но и като храна за неговото умствено и духовно-тяло.
към текста >>
Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни
мисли
— да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене.
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането. Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава.
Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни
мисли
— да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене.
И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя. Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината. Човек трябва да се пече на слънцето, защото слънцето е най-мощния източник на тази енергия: и слънчевата светлина е полезна не само като храна за физическото тяло, но и като храна за неговото умствено и духовно-тяло. Съвременните хора започнаха вече да ценят слънчевата светлина и почнаха да правят слънчеви бани. Когато човек се излага на действието на слънчевата светлина, той непосредствено храни организма си с прана, запасява се с много енергии и сили, и се предпазва от всички болести.
към текста >>
В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се
осмисли
и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В.
Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията. Затова човек не трябва да живее за удоволствие, от какъвто и род да са. Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си.
В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се
осмисли
и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В.
Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота.
към текста >>
Останалите три
нисши
свята са следните: 1.
Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята. Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота.
Останалите три
нисши
свята са следните: 1.
Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3. Физически свят Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта.
към текста >>
Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките
мисли
и чувства с човешкото хранене.
Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят. Третият свят е светът на мисълта. Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала.
Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките
мисли
и чувства с човешкото хранене.
Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата. Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност, да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата.
към текста >>
Ако човек
мисли
за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се
осмисли
.
- Това е Истината, а средствата, с които трябва да работим за постигане на Истината, са умът, сърцето и волята. По този път, по който сега вървят хората, те не могат да се домогнат до Истината и Свободата. Умът, сърцето и волята трябва да работят правилно и хармонично, за да се домогнем до Истината. Това са трите опорни точки в живота на човека. Бог е опорната точка на цялото Битие.
Ако човек
мисли
за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се
осмисли
.
Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога. Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр.
към текста >>
И човек, когато започне да
мисли
правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят.
Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят.
И човек, когато започне да
мисли
правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят.
Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.
към текста >>
А когато се опретне да работи и да
мисли
, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва.
Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят. И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи.
А когато се опретне да работи и да
мисли
, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва.
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата.
към текста >>
Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни
мисли
са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога?
Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието!
Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни
мисли
са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога?
Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите? Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота. „Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички.
към текста >>
си
мисли
дядо Тихол.
А не знае, че ний сме гости тук на земята. Увлечени в тия разговори, те не усетиха как се преполови нощта. Дядо Тихол се сепна, когато дочу забавения ритъм на воденичарския камък. И до като стана да го види, той направи няколко замиращи оборота и спря своя ход, кречеталото млъкна и брашното секна да тече. Що ли стана?
си
мисли
дядо Тихол.
Перките скоро поправих! взе фенера и излезе. Студен вятър го лъхна, той изтръпна и се досети за палтото си, но не се върна, а тръгна по водата. Разгледа саваците — здрави, пък водата малко. И още не може да разбере каква е причината.
към текста >>
И си
помисли
дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната.
Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него. Никому зло не е сторил ... На всекиму е помагал, пък на старини дочака да види това чудо с него. Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая. Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро.
И си
помисли
дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната.
— Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта. Разсъмваше се. Дядо Тихол слезе по пътя към воденицата на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата.
към текста >>
Ако работиш, няма да
мислиш
зло да правиш.
Знаеш ли сега колко си ми мил! ... Стига да си видял светлината, стига да си разбрал къде вървиш. Кое е по-важно — да разрушиш един бент или да спасиш една душа? Бента се направя, стига ти да оздравееш и да станеш по-добър. Колко ми беше жал че нямаш млевари, че стоиш без робота!
Ако работиш, няма да
мислиш
зло да правиш.
Но и ти ги прогони. Крадеш им житото, когато човека с мъка и пот го е добил. Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане! Нарочно съм ги връщал при тебе и твоето кречетало да пее, но не щат хората. Заминават те и при мен идат, а твоята воденица е по-голяма, по-хубава, с циментен бент.
към текста >>
Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство,
лекомислие
.
Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване. АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство.
Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство,
лекомислие
.
Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки.
към текста >>
Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в
мисли
и действия.
Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство. Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие. Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст.
Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в
мисли
и действия.
влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
към текста >>
Лошите качества са: безсрамие кокетство,
лекомислие
, непостоянство, леност, разврат.
Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича.
Лошите качества са: безсрамие кокетство,
лекомислие
, непостоянство, леност, разврат.
Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм, студенина, липса на чувствителност. (следва) Глиган и нива Нивата беше посадена с картофи. Пред нея излезе из гората стар глиган. Погледна надясно, наляво, помириса, па въздъхна и рече: — От година на година — по лошо! Ето пък сега картофи родила моята нива!
към текста >>
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на
мислите
с Божествения простота на израза.
Книжнина Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3.
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на
мислите
с Божествения простота на израза.
„Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“. За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>
За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на
мислите
и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза. „Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“.
За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на
мислите
и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце. Любомир
към текста >>
81.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А по това ще познаят че са в него: — ако скърбите и противоречията им изчезнат, болестите им намалят и живота им се
осмисли
.
Днешния строй е най-доброто, което може да се реализира при днешните условия и материал. Но ако днес живеем в колиба, това не ще каже, че не трябва да подготвяме материала и майсторите за будещия дворец, който предстои да се изгради. За ония свободни души, които не се спират пред външните форми, а гледат на тях като преходни облекла на една вечна идея — за тях всичките условия са добри, защото те са свободни и носят сила и светлина със себе си за да ги направят такива. Но на ония. които се лутат, трябва да се протегне ръка и даде помощ, за да се насочат в правия Път.
А по това ще познаят че са в него: — ако скърбите и противоречията им изчезнат, болестите им намалят и живота им се
осмисли
.
Ония които вървят —нека продължават, а тия които спят — трябва вече да се събудят. — Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори. А пясък е омразата, недоверието, насилието, лъжата. Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите!
към текста >>
Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да
мислим
за яденето.
Лъжата е веруюто на съвременния човек. И когато някой не лъже, казват му че е будала. Съвременните „културни“ хора не знаят в какво да вярват. Едно говорят, а друго бършат. И в края на краищата казват: Същественото е да си поживеем, да си похапнем.
Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да
мислим
за яденето.
А вие ядете и мислите за утре. Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце.
към текста >>
А вие ядете и
мислите
за утре.
И когато някой не лъже, казват му че е будала. Съвременните „културни“ хора не знаят в какво да вярват. Едно говорят, а друго бършат. И в края на краищата казват: Същественото е да си поживеем, да си похапнем. Съгласен съм, че яденето е една необходимост, но когато ядем, трябва да мислим за яденето.
А вие ядете и
мислите
за утре.
Но законът гласи, че цялото ви съществуване зависи от днешния ден. Да се върнем на въпроса за тялото. Сега религиозните питат - в какво тяло ще възкръсне човек? Тялото е един резултат и то ще отговаря точно на стремежите на човешкия дух, на стремежите на човешкия ум и на човешкото сърце. Това са положенията, които определят тялото.
към текста >>
В света има два рода електричество - едно отрицателно, низходящо електричество, което като влезе в нервната система, човек става студен, и то поражда отрицателните
мисли
- прави човека все отрицателната страна на нещата.
Как го определяше това вътрешно страдание? И как познавате, че някой не ви обича? Казвате, че очите му са студени, много лъскави. Вярно е, че студените очи са лъскави. Но от какво произтича лъскавината на очите?
В света има два рода електричество - едно отрицателно, низходящо електричество, което като влезе в нервната система, човек става студен, и то поражда отрицателните
мисли
- прави човека все отрицателната страна на нещата.
И за да се освободи от това електричество, човек трябва да го впрегне на работа като вложи в ума си идеята, че злото не е господар на света. Злото по отношение на Любовта представя една трета в света. Злото съществува като една трета а доброто като две трети. Вие имате една крива представа като мислите, че злото в света е повече от доброто, като съдите по това, че на земята хората са повече лоши. Но в другите слънчеви системи има хора, светии и съвършени и като сравним злото, което съществува на земята с тези съвършени същества по другите слънчеви системи, виждаме че то пропорционално представлява една трета.
към текста >>
Вие имате една крива представа като
мислите
, че злото в света е повече от доброто, като съдите по това, че на земята хората са повече лоши.
Но от какво произтича лъскавината на очите? В света има два рода електричество - едно отрицателно, низходящо електричество, което като влезе в нервната система, човек става студен, и то поражда отрицателните мисли - прави човека все отрицателната страна на нещата. И за да се освободи от това електричество, човек трябва да го впрегне на работа като вложи в ума си идеята, че злото не е господар на света. Злото по отношение на Любовта представя една трета в света. Злото съществува като една трета а доброто като две трети.
Вие имате една крива представа като
мислите
, че злото в света е повече от доброто, като съдите по това, че на земята хората са повече лоши.
Но в другите слънчеви системи има хора, светии и съвършени и като сравним злото, което съществува на земята с тези съвършени същества по другите слънчеви системи, виждаме че то пропорционално представлява една трета. Защото човешката раса не живее само на земята. Човешката раса живее в разни степени на развитие във всички планети на нашата слънчева система и в другите слънчеви системи във вселената. Аз не искам да вярвате в това. Но ви казвам това, което знам - че човешката раса живее едновременно по всички слънчеви системи.
към текста >>
В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите
нисши
области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
На първо време неофита ще се опита да приложи в астралния свят знанието, произхождащо от неговата опитност във физическия свят, поради това че още не проучил законите на света, в който той сега влиза. В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата.
В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите
нисши
области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там. Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто.
към текста >>
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите
нисши
области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
В това е причината за многобройни страхове и смущения. Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън.
Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите
нисши
области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
към текста >>
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три
нисши
области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането.
Преди да разбере, той трябва да стане като малко дете, което възприема знанието непосредствено. За да добием правилно разбиране за астралния свят, ние трябва да имаме пред вид, че този свят е свят на чувствата, желанията, емоциите се намират под въздействието на две големи сили: привличането и отблъскването, които работят по друг начин в трите по-гъсти области на астралния свят, в сравнение с начина на действие в трите по-висши области, докато пък средната, централната област представлява нещо като неутрална зона. Тази централна област е областта на чувствата. В нея интереса или безразличието към един предмет или идея вземат надмощие в полза на едната или другата от двете гореказани сили, и с това отпращат предмета или идеята към трите висши или към трите нисши области на астралния свят или пък я отхвърлят навън. Това става по следния начин: В най-фините субстанции от трите висши области на астралния свят имат пълно надмощие силите на привличането, но те са представени до известна степен и в трите нисши области, където те действат срещу силите на отблъскването, които имат надмощието там.
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три
нисши
области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането.
В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти.
към текста >>
Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-
нисшите
човешки и животински желания и страсти.
Разделящата сила на отблъскването, би унищожила всяка форма, идваща в тези три нисши области, ако не бе възпрепятствана от противното действие на привличането. В най-гъстата или най-нисшата област, гдето силата на отблъсването е най-активна, тя руши и разпръсва формите създадени там по един ужасен за окото начин, и все пак тя не е една вандалска сила, която разрушава без цел и смисъл. В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят.
Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-
нисшите
човешки и животински желания и страсти.
Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте. Ако тоя стремеж в нисшите области би имал надмощие, то защо би расло като бурените. И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата.
към текста >>
Ако тоя стремеж в
нисшите
области би имал надмощие, то защо би расло като бурените.
В природата няма нищо вандалско. Всичко, което изглежда такова е в същност работа, целяща доброто. Същото е и с тази сила при нейното действие в най-низшата област на астралния свят. Формите, които съществуват там, са демонични творения, създадени от най-нисшите човешки и животински желания и страсти. Стремежа на всяка форма в астралния свят е да привлича към себе си всичко, което може, и което й съответства, и по тоя начин да расте.
Ако тоя стремеж в
нисшите
области би имал надмощие, то защо би расло като бурените.
И тогава, вместо ред, в космоса би настъпила анархия. Това се предотвратява от надмощието на силите на отблъскването в тази област. И когато астралната форма на едно наше желание е привлечена към друга такава от същия вид, съществува една дисхармония между техните вибрации, поради което всяка от тях има разрушително влияние върху другата. По такъв начин, вместо силите на злото да се обединяват и сливат, те действат разрушително помежду си, „злото се самоизяжда“ и така то са ограничава в света до известни, допустими граници. Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“.
към текста >>
Каталог „Нови
мисли
“.
Боев — При езерото Махабур н др. Ние препоръчваме горещо списание „Житно Зърно“ на всички, които се интересуват от духовната страна на живота, която представлява върховната му реалност. Адреса на списанието е: пощ. кутия 270. Годишен абонамент 80 лв.
Каталог „Нови
мисли
“.
Излезе от печат второ допълнено издание на каталога „Нови мисли“, съдържа всички досега излезли беседи от Учителя и друга литература. Изпраща се безплатно при поискване от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66, София 3 Децата на сиромахкинята, драма в три действия, от Марин Драганов, цена 20 лева. Доставя се от автора, с. Трашлии, Еленско.
към текста >>
Излезе от печат второ допълнено издание на каталога „Нови
мисли
“, съдържа всички досега излезли беседи от Учителя и друга литература.
Ние препоръчваме горещо списание „Житно Зърно“ на всички, които се интересуват от духовната страна на живота, която представлява върховната му реалност. Адреса на списанието е: пощ. кутия 270. Годишен абонамент 80 лв. Каталог „Нови мисли“.
Излезе от печат второ допълнено издание на каталога „Нови
мисли
“, съдържа всички досега излезли беседи от Учителя и друга литература.
Изпраща се безплатно при поискване от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66, София 3 Децата на сиромахкинята, драма в три действия, от Марин Драганов, цена 20 лева. Доставя се от автора, с. Трашлии, Еленско.
към текста >>
82.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ... „Откажете се от светилниците, а се научете до
мислите
със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ... И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ... Да пробудим и да развием сърцето.
Любещото сърце е пълно се благословения за всичко, стремящо се към възвишеното духовно творчество, и — с деятелна помощ за отклоняващите се. Силата на сърцето, която е самия живот, а не придобивките на ума, дават в края на краищата Мъдрост и Власт. Защото силното сърце, открито за всички, без страх да изгуби себе си, ни помага да не се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, всеутвърждаващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ … Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята.
А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ... „Откажете се от светилниците, а се научете до
мислите
със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ... И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ... Да пробудим и да развием сърцето.
това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да намерим неизчерпаемия източник на творческа сила. Принципа на Сърцето, кой то е ключа към тайните на Единния Вечен Живот, — ще бъде ръководното начало в новата епоха на съзнателното космическо сътрудничество. Животодаващата синтетична сила на Сърцето е скритата пружина на цялото творчество на Разума. Затова и най-издигнатия Разум трябва да се съедини с възвишеното Сърце, иначе той не представлява нищо, той е една сянка и творчеството му е призрачно ... В древността символ на Синтеза е било Слънцето и борците за Истина и за Общо Благо са наричани деца на Слънцето. Символът е прекрасен и точен, защото в животодаващето Слънце — сияещото Сърце на нашата система — се намират всички възможности, проявени в планетната система и в нейните отделни светове.
към текста >>
Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се
осмисли
.
Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес. И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно.
Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се
осмисли
.
Но докато дойдем до тази организираност на човешкото тяло, ще минем през страданията и изпитанията. А изпитанията са необходими - чрез тях природата ни освобождава от ненужния багаж, който ни спъва в пътя на прогреса. В процеса на изпитанията човек ще познае своите приятели и ближни. Онези, които са ваши приятели и ближни, те винаги, когато дойдат при вас, ще внесат светлина във вашия ум и са готови да направят всичко, каквото ви е необходимо в даден момент. Те са онези, които ви обичат, които винаги ви дават нещо от себе си, и в тяхно присъствие се чувствате спокоен и радостен.
към текста >>
Мислите
ли, че Бог няма да се грижи за бедните?
И грехът е произлязал оттам. Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него.
Мислите
ли, че Бог няма да се грижи за бедните?
Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена.
към текста >>
И всички отрицателни
мисли
разрушават вашата мозъчна система.
Но това са далечни перспективи. Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл.
И всички отрицателни
мисли
разрушават вашата мозъчна система.
Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят.
към текста >>
Всички горчиви и
нисши
чувства разрушават симпатичната система.
Да се върнем назад към това, което сега ви е необходимо. Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система.
Всички горчиви и
нисши
чувства разрушават симпатичната система.
Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм. А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката.
към текста >>
Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните
мисли
и чувства, които разрушават човешкия организъм.
Благодарете за всичко, което ви се случи; благодарете, че имате едно тяло, на което можете да се радвате. Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система.
Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните
мисли
и чувства, които разрушават човешкия организъм.
А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли мисли и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата. Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват.
към текста >>
А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли
мисли
и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата.
Дръжте винаги тялото си в изправност и не разрушавайте вашите капилярни съдове. Дръжте мозъчната и симпатичната нервна система в изправност, защото симпатичната система е свързана с чувствата и сърцето, а главно-мозъчната система е свързана с вашата мисъл. И всички отрицателни мисли разрушават вашата мозъчна система. Всички горчиви и нисши чувства разрушават симпатичната система. Затова ви казвам: За да не разрушавате вашата нервна и симпатична система, за всичко благодарете - за да не се даде път на отрицателните мисли и чувства, които разрушават човешкия организъм.
А когато човек благодари, той дава път на положителните и светли
мисли
и благородни чувства, които го свързват със същества по-напреднали от него и с по-възвишени творчески сили в природата.
Из беседата държана от Учителя, на 7 октомври 1934 г. Макс Хайндел (5) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Астралният свят (продължение от брой 106) Всяко нещо, което става във физическия свят, се отразява във всички други царства на природата и, както видяхме, изгражда една подобна форма и в астралния свят. Когато ние даваме вярно описание за една случка, с това ний изграждаме една нова форма в астралния свят, напълно еднаква с първата астрална форма на случката. Тия две форми се взаимно подкрепят и засилват. Ако обаче ние дадем една невярна представа за един факт, явява се една различна и противодействаща форма на първата или истинската.
към текста >>
Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към
нисши
обекти и желания, последните действат в
нисшите
области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме.
Интереса на единия е проникнат със симпатия и желание да помогне, което го кара да се погрижи за бедното животно, за да облекчи болките му и да Го възвърне към здраве. В него чувството на интерес е извикало силата на привличането. Интересът на другия човек е от друг род.. Той вижда само една противна гледка, която го отвращава и пожелава да освободи себе си и света от нея колкото е възможно по-скоро. Той поръчва да се убие веднага животното и да се зарови. В него чувството на интерес предизвиква разрушителната сила на отблъскването.
Когато чувството на интерес предизвиква силата на привличане и тя е отправена към
нисши
обекти и желания, последните действат в
нисшите
области на астралния свят, където действа и съответната сила на отблъскването, според както я описахме.
От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот.
към текста >>
Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите
нисши
области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и
нисши
прояви.
От борбата между тези две сили — привличането и отблъскването — се пораждат всички мъки и страдания, предизвикани от неправилно насочените или насочените към зло усилия, безразлично дали са съзнателни или не. От това се вижда колко важно е чувството, с което ний посрещаме всяко нещо, защото от него зависи характера на астралната атмосфера, се която с ограждаме. Ако обичаме доброто, ний ще пазим и ще подхранваме като ангели-пазители всичко добро около нас; а в противен случай, ний ще населяваме пътя на своя живот с демони, които са наши собствени създания. Имената на трите висши области в астралния свят са област на душевния живот, област на душевната светлина и област на душевната сила. В тях пребивават изкуството, човеколюбието, взаимопомощта и всички прояви на висшия душевен живот.
Докато ние схващаме тези три области като радииращи качества, съответстващи на имената им, то в трите
нисши
области ние трябва внимателно да правим разлика между висши и
нисши
прояви.
Душевната сила, обаче, може да бъде употребявана, за известно време, и за лоши цели, тъй както и за добри, но в случая силата на отблъскването, предизвиквайки страдания, разрушава порока, а силата на привличането изгражда добродетелта върху нейните развалини. Всичко, в края на краищата, работи за доброто. Физическият и астралният светове не са разделени един от друг чрез пространство. Те са „по-тясно свързани отколкото ръцете с краката.“ Не е необходимо да се движим за да влезем от единия в другия, нито от една област в друга. Също както твърдите, течните и въздухообразните вещества съществуват заедно в нашето тяло, взаимно прониквайки се, така и различните области на астралния свят са вътре в нас.
към текста >>
В подкрепа.на горните
мисли
могат да се приведат още много доводи, но това не е в нашата задача.
жизнено важни вещества, които не трябва да липсват от храната, ако искаме човешкото тяло да е здраво. Тъкмо тези с хранителните вещества, които липсваха в храната през гладните военни и следвоенни години. Ако след това искахме да подобрим здравето си, то плодовете трябваше да станат главна храна. Плодовете са също незаменимо предпазно и лечебно средство, против болестите на обмяната на веществата (ревматизъм, ишиас и пр.), един добър резултат на храносмилането и отличен лечител на нервността. Ето защо, хиляди пъти по-добри и по-евтини са плодовете, отколкото разпространяваните и препоръчаните с гръмки и лъжливи реклами химически, изкуствени лечебни препарати, от които полза имат фабрикантите, лекарите и аптекарите, но не и болните.
В подкрепа.на горните
мисли
могат да се приведат още много доводи, но това не е в нашата задача.
Важното е да се знае, че за да има човек добро и дълго здраве, плодовете трябва да съставляват главната негова храна, особено през сезоните, когато ги има в изобилие. А през останалото време, трябва да се консумират плодови сокове или продукти, които да с по своя състав по възможност най-близки до тези на пресните плодове. М. Е д р е в Молитва на дете Както е хубаво слънцето, Както е чисто небето. Така и аз светъл и чист ще расна в живота. Аз вярвам Че ще раста във всичко добро, В сила и в разумност, И всичко в мене ще порасне, Докато стана голям и способен За моето добруване И за доброто на моите близки.
към текста >>
— Ето,
помисли
си тя, гозбица и за моята трапеза!
Така и аз светъл и чист ще расна в живота. Аз вярвам Че ще раста във всичко добро, В сила и в разумност, И всичко в мене ще порасне, Докато стана голям и способен За моето добруване И за доброто на моите близки. Из „Weisse Fahne“ Сом, белевичка и рибари (басня) Сомът стоял неподвижно на дъното сред дълбокия речен вир. Грамадната му уста била полуотворена, като запънат капан, а двете му мустачки, които приличат на същински глисти, се мърдали във водата. Беловичката, малка и игрива рибка, съгледала сомовите мустачки, и се зарадвала с радост голяма.
— Ето,
помисли
си тя, гозбица и за моята трапеза!
Една глистица от тези — предостатъчна ще ме насити. Без да мисли много, спуснала се да си хване мнимата онази глиста. Уви, сомът смръкнал в устата си водата, заедно с белевичката, след което изцедил водата, а рибката погълнал. — Пържи се рекъл сомът, сега в моя тиган, за да станеш по-умна! След това, той пак застал неподвижно с полуотворена уста да мърда меснатите си мустачета и да чака друга „глупава“ рибка.
към текста >>
Без да
мисли
много, спуснала се да си хване мнимата онази глиста.
Из „Weisse Fahne“ Сом, белевичка и рибари (басня) Сомът стоял неподвижно на дъното сред дълбокия речен вир. Грамадната му уста била полуотворена, като запънат капан, а двете му мустачки, които приличат на същински глисти, се мърдали във водата. Беловичката, малка и игрива рибка, съгледала сомовите мустачки, и се зарадвала с радост голяма. — Ето, помисли си тя, гозбица и за моята трапеза! Една глистица от тези — предостатъчна ще ме насити.
Без да
мисли
много, спуснала се да си хване мнимата онази глиста.
Уви, сомът смръкнал в устата си водата, заедно с белевичката, след което изцедил водата, а рибката погълнал. — Пържи се рекъл сомът, сега в моя тиган, за да станеш по-умна! След това, той пак застал неподвижно с полуотворена уста да мърда меснатите си мустачета и да чака друга „глупава“ рибка. Но не минало се много, за голямо чудо на лакомеца, паднало от невиделица във водата току пред него едно хубаво късче прясно месо. То било толкова ревниво, щото сомът побързал да го лапне.
към текста >>
преди да
помисли
откъде е и що значи.
Уви, сомът смръкнал в устата си водата, заедно с белевичката, след което изцедил водата, а рибката погълнал. — Пържи се рекъл сомът, сега в моя тиган, за да станеш по-умна! След това, той пак застал неподвижно с полуотворена уста да мърда меснатите си мустачета и да чака друга „глупава“ рибка. Но не минало се много, за голямо чудо на лакомеца, паднало от невиделица във водата току пред него едно хубаво късче прясно месо. То било толкова ревниво, щото сомът побързал да го лапне.
преди да
помисли
откъде е и що значи.
А то било примамка (стръв) на рибарска въдица. Щом глътнал месото, нещо остро се забило в гърлото му, а в устата му се провлякъл някакъв канап който го заопъвал. Сомът се опитал да бяга, но здравият канап на въдицата го принудил да върви към брега. След пет минути сомът вече бил на сухия пясък, за да отиде той пък в тиганя на риболовците. * * * Незавършена е тази басня.
към текста >>
83.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото
мислите
ни се менят.“ 20.
При никакви условия.“ 18. „Ученикът трябва да държи постоянно в ума си мисълта, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19. „Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания. С всички тия похвали той губи своята сила. Бог ще ви въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти.
Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото
мислите
ни се менят.“ 20.
„Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си. Ученикът трябва да отвори умът и сърцето си само на Господа и никому другиму.“ 21. „Ученикът трябва съзнателно да работи над себе си, за да изправи всичките погрешки на миналото си“ 22. „Ученикът трябва да тури умът си на работа, да проучва законите на живота и да не критикува никого. В себе си, в своята душа, ученикът трябва да бъде тъй снизходителен към хората, както към себе си.“ 23. „Онзи.
към текста >>
Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките
помисли
на човека.
Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките
помисли
на човека.
Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен.
към текста >>
Едва тук-там има някой, който
мисли
положително.
И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата.
Едва тук-там има някой, който
мисли
положително.
Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен. Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха мислили отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство. Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е.
към текста >>
Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха
мислили
отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство.
Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен.
Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха
мислили
отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство.
Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва.
към текста >>
Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да
мисли
.
Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената - другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление.
Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да
мисли
.
Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието. Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате?
към текста >>
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите
нисши
подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.
Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Светът на мисълта (продължение от брой 107) Светът на мисълта се състои също от седем области с различни състояния и гъстота, и подобно на физическия свят, тия седем области са подразделени общо на две части или по-големи области — област на конкретнато мисъл, включваща четирите
нисши
подобласти и област на отвлечената, абстрактната мисъл, включваща трите висши подобласти с по-фина материя.
Светът на мисълта е централният от петте свята, от които човек взема своите носители — тела. В него духът и тялото се срещат. Той е също така най-висшият от трите свята, в които действа човешката еволюция в настоящето време, тъй като двата по-високи свята за сега са недостъпни за човека. Знаем, че материалите от физическата област се употребяват за изграждане на физически форми. Тия форми получават живот и сила за движение от силите, които действат в етерната област, и някой от тях биват подтиквани към действие от двете чувства — интерес и индиферентност — на астралния свят.
към текста >>
Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се
мисли
, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят.
ние намираме, че първообразите на физическите форми, безразлично към кое царство принадлежат, се намират в най-низкото й подделение, наречено „континентална област“1) В тази област се намират също първообразите на континентите и островите на земята и според тези първообрази те са образувани. Измененията, които стават по земната кора, биват предшествани от съответните изменения в тези област. И докато тия първообрази не са променени, разумните сили (които хората, за да скрият своето невежество, наричат „сили на природата“) не могат да произведат явленията, които променят физическите очертания на земята, според указанията на Йерархиите, грижещи се за еволюцията на земята. Последните очертават измененията, тъй както архитекта прави промени в плана на едно строящо се здание, преди работниците да са му дали окончателната форма. Също така, промените във флората и фауната на земята се дължат на метаморфозите на техните първообрази в умствения свят.
Когато говорим за първообразите на множеството различни форми във физическия свят, не бива да се
мисли
, че те са просто едни модели, миниатюрни изображения на това, към което се отнасят.
Те не са нито само подобия, нито модели на формите, които виждаме около себе си, но са творчески първообрази, творчески архитипове. Това значи, че те създават и моделират формите на физическият свят по свое подобие или подобия, защото често много такива архитипове работят за създаване на известна нова форма, като всеки от тях влага нещо от себе си в нея. Второто подделение в областта на конкретната мисъл е „океанската област“. Тя най-добре може де се опише като течаща и пулсираща жизненост. Всички сили, които работят чрез четирите етера, съставящи етерната област, произхождат от тук, тук са техните първообрази или източници.
към текста >>
От другата страна на тази област на първообразните сили са трите
нисши
области от света на мисълта, астралният и физическият светове.
Тук всички прояви на астралния свят се отразявани като един вид атмосферни условия. Като целувката на летния зефир са явяват пред ясновидеца чувствата на удоволствие и радост, като песента на вятъра през върховете на дърветата изглеждат копнежите на душата и като проблясъци на различни светлини — страстите и сблъскванията на народите. В тази част от областта на конкретната мисъл се намират също образите на емоциите на човека и животните. „Областта на първообразните сили“ е четвъртото подделение в областите на конкретната мисъл.. Тя е централната и най-важна област от петте свята, в които се движи човешката еволюция. От едната страна на тези област са трите висши области от света на мисълта, четвъртият свят или света на духовете на живота и петият свят или света на божествените духове.
От другата страна на тази област на първообразните сили са трите
нисши
области от света на мисълта, астралният и физическият светове.
По такъв начин тази област се явява като един възел, като една пресечна точка между царствата не Духа и царствата на формата. Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други.
към текста >>
Също така ний можем да
мислим
за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят.
Тя е фокуса, в който Духът се отразява в материята. Както името й посочва, тази област е мястото но първообразните сили, които направляват дейността на първообразите в облостта на конкретната мисъл. От тази област Духът работи върху материята, като й предава различни форми. * * * Винаги трябва да имаме пред вид, че различните светове не стоят в пространствено отношение един над други. Те се взаимнопроникват, по начин подобен на сравнението, което направихме по-рано между астралния и физическия светове, сравнявайки първия със силовите линии, проникващи замръзващата вода и втория със самата вода.
Също така ний можем да
мислим
за силовите линии като да са един от седемте света, а водата ще отговаря но близкия по гъстота свят.
Следното сравнение ще изясни по-добре въпроса. Дв вземем една кълбообразна гъ6а, която да представлява твърдата материя — химическата област. Да си представиме, че всички празнини в тази гъба са изпълнени с пясък, който образува един пласт и вън от нея. Пясъкът тогава ще представлява етерната област, която по един подобен начин прониква твърдата земя и излиза вън от нея. Нека по-нататък си представим тази гъба заедно с пясъка са потопени в един сферичен стъклен съд, пълен с чиста вода и малко по-голям от гъбата и пясъка.
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните
мисли
, чувства, желания и постъпки.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования.
Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните
мисли
, чувства, желания и постъпки.
Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас. Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и жестокостта. И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата.
към текста >>
Нека очистим съзнанието си от тия
нисши
, земни човешки представи и стремежи.
по никой начин. Защото едно такова схващане и отношение би значило само да повторим фаталната грешка на религиозния фанатизъм, който единствен претендира за изключителност, отхвърляйки всичко друго и затваряйки се по такъв начин в мъртвата черупка на сектантството. За нас тия две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великия-първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и затова не може и дума да става за каквото и да било противопоставяне, съперничество и прикципално различие.
Нека очистим съзнанието си от тия
нисши
, земни човешки представи и стремежи.
Божественото е едно и също навсякъде. Само човешкото ограничение, заслепление и тъпост го разделят и противопоставят. Наистина. съществува известна разлика в степените на проява, чрез която различните работници стават проводници на Божественото. Има посредствени работници, които преповтарят за хиляден път известни истини, а има и дълбоки Извори, от които бликат вечно нови струи. В това отношение, според нас, и в двата гореспоменати Източника ние намираме приблизително същата дълбочина, същия мощен творчески замах, същата нечовешка проницателност и извисяване в сферите на духа, и, същевременно, същата практичност, нагледност и връзка с животрептящите въпроси на всекидневния живот.
към текста >>
Преди всичко човек не може да
мисли
за туй, което не съществува и не може да
мисли
за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл.
Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта.
Преди всичко човек не може да
мисли
за туй, което не съществува и не може да
мисли
за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл.
Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо. Но Абсолютният Бог вярва ли в нещо? Не, вярата е закон на ограничението.
към текста >>
Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да
мисли
само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие.
Сега хората са изоставили на заден план добиването на знанието и организирането на мозъка, което е същественото в живота и са се заели с разрешаването на сложния социален въпрос. Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек?
Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да
мисли
само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие.
И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия.
към текста >>
Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от
нисшите
желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо възмездие очаква всяко наше дело. И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма.
Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от
нисшите
желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите.
към текста >>
Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от
нисшите
области.
Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници.
Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от
нисшите
области.
По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват. Спиритуализма също изяснява значението на отношенията ни с нашите заминали роднини и приятели, защото любовната връзка между нас и тях е мощен стимул за напредък и за двете страни. Следователно, лесно може да се констатира неприятното чувство на спиритуалистите към спиритизма, чиито егоистични цели само потискат душевния живот, вместо да го подкрепят и подтикват. Научния отдел на това движение се нарича „психическо изследване.“ Трябва обаче да се разбере, че не всеки психически изследовател е спиритуалист, но ако той е честен, рано или късно сигурно ще стане такъв.
към текста >>
* * *
Безсмислица
е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива.
Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга. — В такъв случай побратимство с теб не става! — Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене.
* * *
Безсмислица
е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива.
А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави. Дядо Благо
към текста >>
85.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из най
нисшите
сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото.
Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа.
Из най
нисшите
сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото.
Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя!
към текста >>
Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да
мисли
само за себе си.
с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да
мисли
само за себе си.
Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро.
към текста >>
Но човек знае, че когато започне да
мисли
като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години.
И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си.
Но човек знае, че когато започне да
мисли
като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години.
Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува.
към текста >>
И затова, в каквото и положение да се намираме, трябва да
мислим
за другите тъй, както
мислим
за себе си.
Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува. Онзи, който иска да му се даде нещо, сам трябва да даде нещо, сам трябва да направи нещо в името Божие. И всички нещастия на хората идват от подпушване на Божествените енергии в себе си. Защото всякога, когато искаме да употребим божественото благо само за себе си, ние го подпушваме.
И затова, в каквото и положение да се намираме, трябва да
мислим
за другите тъй, както
мислим
за себе си.
Трябва да бъдем готови да направим за другите това, което сме готови да направим за себе си. Докато вие във вашето нещастие не се постараете да помогнете на нещастието на другите хора, вие не можете да излезете от безизходното положение. Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому.
към текста >>
Когато човек не
мисли
за себе си, за своето благо, а
мисли
за благото на другите, той всякога постъпва по божественому.
Трябва да бъдем готови да направим за другите това, което сме готови да направим за себе си. Докато вие във вашето нещастие не се постараете да помогнете на нещастието на другите хора, вие не можете да излезете от безизходното положение. Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому.
Когато човек не
мисли
за себе си, за своето благо, а
мисли
за благото на другите, той всякога постъпва по божественому.
А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства.
към текста >>
А когато
мисли
само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си.
Докато вие във вашето нещастие не се постараете да помогнете на нещастието на другите хора, вие не можете да излезете от безизходното положение. Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому.
А когато
мисли
само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си.
Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие.
към текста >>
Когато човек
мисли
само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си.
Когато човек
мисли
само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога.
към текста >>
А само за себе си
мисли
онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
А само за себе си
мисли
онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога.
към текста >>
За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в
мисли
, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим.
Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас. Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си. Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане.
За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в
мисли
, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим.
Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат.
към текста >>
И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите
мисли
, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас.
Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат. Природата няма за цел да си отмъщава. Нашите жертви ще могат да получат своето възнаграждение и по други пътища. Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания.
И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите
мисли
, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас.
Из „Тайнственото“ Предчувствие През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж. Жена ми се изправи и запита: „Какво има? “ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си. Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята.
към текста >>
Помисли
си тя, че е изгубен вече когато го поле изобилно с вода.
Тя замина набързо за там и не направи никакви разпоредби за своя босилек. Защото мислеше да се завърне още на другия ден. Но задържаха я там цели пет дни. На шестия ден си дойде. И, като влезе в стаята си, намери босилека клюмнал, увехнал, още малко и съвършено да изсъхне.
Помисли
си тя, че е изгубен вече когато го поле изобилно с вода.
Подир един час, обаче, той се съвзе, а до другия ден съвършено изправи и изпълни. Изправи се, изпълни се, но зеленината на листата му вече не беше като първен. Сега те не бяха ясно-зелени, а — тъмнозелени. Черната боя се усилила. Сянка го беше овладяла, тъмнина избиваше и дъхът му стана тежък и груб.
към текста >>
86.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените
нисши
вибрации.
Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата.
Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените
нисши
вибрации.
„Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде.
към текста >>
И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти
мисли
и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист.
Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия.
И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти
мисли
и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист.
Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля. Няма въздух!
към текста >>
Сърцето, обгърнато от пламъка на
нисшите
страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили.
Душата — светлата гостенка от далечни светове, — безпомощна пленница в земния затвор, вижда всичко и за нея то е извор на ужасни страдания. Чезне душата човешка непрестанно, скована в тежките земни вериги. Тя въздиша, тя ридае, тя плаче, тя стене! … Но кой ще я чуе? — Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното.
Сърцето, обгърнато от пламъка на
нисшите
страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили.
Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне? … Малките, слаби пориви за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята. Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява?
към текста >>
През сито ще минат всички човешки
мисли
, постъпки, чувства и стремежи.
Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит. Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието).
През сито ще минат всички човешки
мисли
, постъпки, чувства и стремежи.
Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва.
към текста >>
И тогава повърхностните
мислители
и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са.
Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира.
И тогава повърхностните
мислители
и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са.
Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина. И когато те бяха изгонени от България и техните принципи бяха отхвърлени, те отидоха в Западна Европа, където породиха редица културно-просветителски движения и създадоха Възраждането на Европа. И днес пак се повтаря същата история с нашето движение. Днес духовенството иска да излъже българското общество, че учението на Бялото Братство развращавало, обезверявало и рушало основите на държавата. Но днес българските държавници са много по- умни от духовенството, за да могат сами да преценят кой руши и кой гради.
към текста >>
Щом изменя своите
мисли
и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят.
Щом изменя своите
мисли
и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
към текста >>
Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в
мисли
, чувства и постъпки.
Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят.
Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в
мисли
, чувства и постъпки.
Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли.
към текста >>
Всички трябва да бъдем носители на тези
мисли
.
Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората. Онзи свят е свят на Истината. И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят.
Всички трябва да бъдем носители на тези
мисли
.
И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери. Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки.
към текста >>
Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени
мисли
и благородни чувства и постъпки.
Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери.
Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени
мисли
и благородни чувства и постъпки.
Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят народите в името Божие. Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии.
към текста >>
/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите
нисши
сфери на астралния свят.
И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек!
/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите
нисши
сфери на астралния свят.
Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
към текста >>
В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са
мислили
за по-висшия живот.
------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад.
В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са
мислили
за по-висшия живот.
За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие.
към текста >>
Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да
мисли
за неща по-възвишени вместо за греди и полици.
Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да
мисли
за неща по-възвишени вместо за греди и полици.
Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ?
към текста >>
Техните
мисли
се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка.
Техните
мисли
се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите.
към текста >>
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне
мислите
си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция.
Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне
мислите
си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция.
Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят.
към текста >>
В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни
мисли
и чувства и като предпазване и отблъскване от злото.
И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло.
В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни
мисли
и чувства и като предпазване и отблъскване от злото.
Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред.
към текста >>
Тука
мислите
на преданите християни са изградили Новия Йерусалим.
Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците.
Тука
мислите
на преданите християни са изградили Новия Йерусалим.
Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим.
към текста >>
са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с
мислите
си от най-фината астрална материя.
Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н.
са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с
мислите
си от най-фината астрална материя.
Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство.
към текста >>
Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да
мисли
по здраво.
Та доброто настроение на всички, който уповават на материалното, е несигурно и непостоянно, защото винаги може да се яви ангелът и да каже: защо си натрупал и приготвил всичко това за да ядеш и пиеш, понеже сега ще ти взема душата? Но и да не се яви ангелът, нещо обикновено е да виждаме хора в лошо настроение поради стомашни разстройства. Най-често стомаха се разстройва от неестествено живеене, от претрупване, от недобро сдъвкване и от неразбиране коя е най-добрата, най-подходяща храна. Стомашните разстройства водят към главоболие и повреждане зъбите. Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно.
Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да
мисли
по здраво.
Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си. Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее. Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон.
към текста >>
Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни
мисли
и желания — на грехове.
Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение?
Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни
мисли
и желания — на грехове.
Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта.
към текста >>
Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и
размислиш
доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата.
Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта.
Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и
размислиш
доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата.
Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
към текста >>
чрез когото живеем,
мислим
, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога.
чрез когото живеем,
мислим
, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение.
към текста >>
Между хората постоянно става обмена на енергии, на
мисли
, чувства и настроения.
Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни.
Между хората постоянно става обмена на енергии, на
мисли
, чувства и настроения.
Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова.
към текста >>
Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени
мисли
и чувства, към благородни постъпки.
Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили.
Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени
мисли
и чувства, към благородни постъпки.
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни.
към текста >>
Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да
мисли
, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е!
И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати. Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички.
Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да
мисли
, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е!
Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири. Аз нося страдания и мълнии ужасни, Що от сън ще събудят всеки заспал И болести ехидни във вина прекрасни За всеки човек, кой на разврат се е отдал. В ръка си аз нося и чук неотклонен, С която ще сковавам нови сърца. И отговор ще искам от всички непреклонен: Къде остаха ваш’те Божествени лица? Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини.
към текста >>
А почнете смело и с
мисли
спокойни Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши.
Аз нося край сетен на туй разединение. А всички, сплотени от високи копнежи. Работете смело, с жар, с вдъхновение. Строете, градете, без ропот, без спир, Окриляни севга от високи идеали, Щот нежния зародиш аз нося на мир, Що силите небесни на мене са предали. С внимание следете тоз разсад от Небето, Що с мъки и терзания запазила съм здрав За коренче му нежно разтворете си сърцето, Не питайте вий вече кой е крив и кой прав!
А почнете смело и с
мисли
спокойни Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши.
И на силите кръпки, закрити отколе На могъщия, забравен човешки дух, Простор дайте вий и широкото поле, С целувки що обсипва пресния въздух. Раздвижете най-после вси сокове скрити В ъглите потайни на човешкия ум! На кръгозори тесни разтворете вратите! Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян.
към текста >>
Наместо в низините с’
мисли
разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели.
Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян. На работа всички, вий творчески сили, Впрегнете се здраво в труд непринуден! Разпуснете се пак сърца що сте се свили! Свободно туптете в тоз народ събуден!
Наместо в низините с’
мисли
разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели.
Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела! Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай.
към текста >>
Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на
нисши
желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение.
Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата.
Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на
нисши
желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение.
Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава.
към текста >>
Чистите, правите
мисли
осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи.
Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек.
Чистите, правите
мисли
осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи.
Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си.
към текста >>
87.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се
осмисли
живота ни.
Смисълът на историята (Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. - продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител.
Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се
осмисли
живота ни.
Когато, под влиянието на нисшите сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси. И то идва. И със своя страшен клюн, като с нажежено желязо стиска нашето сърце. В кръв се облива душата ни. Всичко изчезва пред очите ни. Тъмнина.
към текста >>
Когато, под влиянието на
нисшите
сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси.
- продължение от брой 116) Тайните на живота и смъртта. Третото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 116) Медът и неговите лечебни свойства Вълк и овца (басня - Дядо Благо) Книжнина СТРАДАНИЕТО Ако не беше то, каква ли полза щеше да има от нашия живот на земята? — Нищо не щяхме да разберем, нищо не щяхме да научим, — с празни ръце щяхме да се върнем там, от гдето сме дошли. Само великото Страдание, само то е нашия Велик Учител. Нему трябва да плетем венци, него трябва да славословим, него трябва да търсим — за да се осмисли живота ни.
Когато, под влиянието на
нисшите
сили в нас, и на демонските внушения вън от нас, ние се съблазним и полетим по хлъзгавия път на порока, само то, само единствено страданието е, което може да ни свести, да ни спре, да ни спаси.
И то идва. И със своя страшен клюн, като с нажежено желязо стиска нашето сърце. В кръв се облива душата ни. Всичко изчезва пред очите ни. Тъмнина. Няма живот.
към текста >>
Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите
мисли
.
О, мъдрост що пия от извори живи! Аз. ето, възкръснах след страшно разпятие, Че Господ погледна към мен милостиво ? Във царство прекрасно, след толкоз страдания, При граждани светли пристигам аз тука, И уча се вече на Божите знания, На радостна, жива и свята наука. Горчивата чаша, що пих в Гетсимания, До горе е пълна с красиви брилянти. Пред мене те пръскат неземно сияние И будят в душата ми нови таланти.
Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите
мисли
.
Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила. Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много.
към текста >>
Който обича да
мисли
за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила.
Аз. ето, възкръснах след страшно разпятие, Че Господ погледна към мен милостиво ? Във царство прекрасно, след толкоз страдания, При граждани светли пристигам аз тука, И уча се вече на Божите знания, На радостна, жива и свята наука. Горчивата чаша, що пих в Гетсимания, До горе е пълна с красиви брилянти. Пред мене те пръскат неземно сияние И будят в душата ми нови таланти. Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли.
Който обича да
мисли
за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила.
Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване. Ние ще бъдем това, което мислим най-много. Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни.
към текста >>
Ние ще бъдем това, което
мислим
най-много.
Олга Славчева НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили - как да ги използваме“) Трябва непрекъснато да градим идеала на нашата собствена личност; с това притегляме към себе си елементи, които винаги ни помагат в реализирането на тоя идеален образ в нашите мисли. Който обича да мисли за силни неща, за планини и реки и дървета, привлича към себе си елементи с подобна сила. Който днес се съвзема със сила и красота, а утре се колебае или пада наново в старите понятия на тълпата, не разрушава това, което е съградил в духа си чрез духа. Делото само се спира, то чака да дойде пак часа на възземането. Устойчивост в мисълта за красотата, за сила, за младост е основния камък на тяхното осъществяване.
Ние ще бъдем това, което
мислим
най-много.
Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения.
към текста >>
Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на
мисли
, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено.
Ние непрестанно отпращаме и приемаме духовни елементи, приличаме на електрическа батерия, която изразходва сила и трябва след това наново да се пълни. Когато сме предадени на говорене, писане, мислене или друга някоя деятелност. ние сме положителни, иначе — отрицателни. В отрицателното или възприемливо състояние ние приемаме сили и елементи, които могат да ни докарат понякога вреда, но могат да ни бъдат и от голяма полза. Има отровни духовни токове, както има отровни арсенови или металически изпарения.
Който — в пасивно състояние — остане макар един час само в една стая между завистливи, изпълнени с омраза, цинични или с робска натура хора, поглъща от тях един отровен елемент на
мисли
, пълен със зародиши на болезненост и разрушителна сила, един елемент, който е безкрайно по-опасен от химически установена отрова, защото неговото действие прониква по-дълбоко и по-тайнствено.
Понякога то се усеща едва след дни и тогава погрешно се преписва на други причини ! От най голяма важност е обстоятелството къде и в каква среда се намираме през време на нашето отрицателно състояние, защото тогава поглъщаме умствените флуиди като гъба. След няколкочасово духовно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изразходвали сили, отрицателно състояние е едно природно право и природна необходимост! Да се потиска то изкуствено или да се отстранява, би имало лоши последствия. Но необходима е голяма предпазливост.
към текста >>
Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би
мислил
със своите собствени
мисли
, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му.
Той като че ли — фигуративно казано — окачва някаква оловна тежест на живота си. Макар и за кратко време, той ще приеме нещо от техния начин на мислене и присъждане нещата. Ще се обезвери, когато до преди малко е бил пълен с надежда. Плановете, които до скоро му са се виждали здрави, достижими и сигурно осъществими, ще се превърнат изведнъж в мъгла. Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел.
Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би
мислил
със своите собствени
мисли
, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му.
Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света. И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш мисли. Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания.
към текста >>
И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш
мисли
.
Ще почне да се бои там, гдето обикновено е бил смел. Ще почне да се колебае и в тоя смутен момент ще накупи може би работи, които не му са нужни, или ще каже нещо, ще стори нещо, ще вземе някакво решение, което сигурно не би взел, или някак другояче би постъпил, ако би бил напълно това, което е самия той, ако би мислил със своите собствени мисли, а не с мъглявите схващания на тълпата наоколо му. Ако е необходимо да влезем в някаква тълпа, трябва поне тогава да става това, когато сме най-силни умствено, за да можем да се отдръпнем веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в моменти на духовна сила ние сме магнита, който отблъсва вредните токове, на които във време на отрицателно състояние сме безпомощно предоставени. Положителните хора се борят и упорстват — те най-лесно си пробиват път в света.
И все пак не е добре да си винаги в положително състояние и да излъчваш
мисли
.
Който е такъв, ще отблъсне и прогони от себе си много хубави хрумвания. Трябва да има един момент, когато духовния склад се пълни наново, и колкото по от дъно се промени съдържанието му, толкова по-добре. Положителния човек, който стои винаги на пост срещу всека чужда мисъл, който няма време да се вслуша в новото, неизвестното, който смесва невероятното с невъзможното, за когото неговото ограничено схващане е негов единствен лозунг, — такъв човек непременно ще осиромашее и отслабне духовно! Противното на това пък, тия, които стоят винаги в отрицателно състояние, които постоянно възприемат, които са всякога на мнението на оногова, когото са слушали последен, ония, за които едно ухилване или вдигане на раменете у някого е достатъчно за да се обезкуражат в плановете си такива хора приличат на система тръби, през които се пущат да минават всевъзможни мърсотии и смет, докато цели се запушат и никакви полезни течения не могат вече да проникват в тях. Такива хора стават свършено неспособни да излъчват сами каквито и да било положителни сили.
към текста >>
Много висши духове страдат под гнета на паразитни
мисли
, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди.
определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен!
Много висши духове страдат под гнета на паразитни
мисли
, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди.
Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите. Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т. е. възприемливо! Да носиш куража винаги като пламък пред себе си.
към текста >>
Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си
мислителен
апарат, щом забележиш наблизко низки, груби
мисли
; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т.
Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите.
Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си
мислителен
апарат, щом забележиш наблизко низки, груби
мисли
; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш пасивно т.
е. възприемливо! Да носиш куража винаги като пламък пред себе си. От нищо да не те е страх и нищо да не наричаш невъзможно! Никого да не мразиш — да избягваш само собственото си заблуждаване! Всички да обичаш — доверието си, обаче, предпазливо и мъдро да раздаваш!
към текста >>
Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те
измислиха
Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
От неразбирането на сатурновите влияния идва злото. Сатурн е единствената знаменита планета на нашата слънчева планета. И за своите знания и сила е увенчан с три венеца. А хората го наричат, че е един от падналите богове. Това са известни истини, които са забулени с дебело було и са непонятни за обикновения ум.
Когато египетските посветени не можаха да разкрият великите тайни на природата на широките народни маси, те
измислиха
Забулената Изида - богинята Изида, като емблема на природата, с лице покрито с воал - и казаха, че никой не трябва да повдига воала на Изида.
Питам сега: какво представлява Изида? Изида, това е Любовта в света. И всеки, който свали това було на Любовта, той се добира до великите тайни в природата. И всички страдания в света произтичат от неразбирането на Любовта. Но в сегашния стадий на развитие, човечеството е по-готово да разбере Любовта и живота.
към текста >>
Сега всеки
мисли
, че истината е у него.
Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света.
Сега всеки
мисли
, че истината е у него.
Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите.
към текста >>
Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще
осмисли
живота ни.
До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички.
Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще
осмисли
живота ни.
В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния.
към текста >>
88.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не само това: Когато човек
мисли
, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр.
Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Не само това: Когато човек
мисли
, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр.
Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда.
към текста >>
Тия
мислителни
вълни са също така музикални.
Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувства, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр.
Тия
мислителни
вълни са също така музикални.
Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути.
към текста >>
Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови
мисли
, нови идеи!
Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание!
Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови
мисли
, нови идеи!
Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и духовно, с развити заложби и дарби! Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината! Боян Боев Из сп. „Житно Зърно“ Словото на Учителя Каквото човек посее, това и ще пожъне Всичко в Битието е строго обусловено и не съществува никакъв произвол. Има връзка между законите, явленията и фактите.
към текста >>
Тъй както
мислите
, чувствате и постъпвате, такива ще бъдат и последствията, такъв ще бъде и вашият живот.
Явлението е един незавършен процес, а фактът е краен резултат на едно проявление. Понеже съвременните хора са престанали да мислят, чувстват и постъпват правилно, то като последствие на това се явява едно отклонение в живота им. И за да се върнат към нормалния живот, не е достатъчно само да се говори, но трябва да се покажат пътищата и методите, по които трябва да се живее. И съобразно с начина на живеенето, ще се обуслови и живота; или както казват хората: каквото посее човек, това ще пожъне. Това е външната страна на живота.
Тъй както
мислите
, чувствате и постъпвате, такива ще бъдат и последствията, такъв ще бъде и вашият живот.
Последствията не се изчерпват само с едно поколение, но минават от поколение в поколение. Защото всички процеси и явления в света са свързани с ред разумни същества и всеки един факт или закон не е само дума, но една реалност. Всичко в света е подчинено на известни закони. И ангелите си имат закони, и сам Бог действа по известни закони. Той не е подчинен на законите, но действа по закони.
към текста >>
Човешките
мисли
, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира.
Само когато човек обича, той има най-добри условия да прогресира; тогава неговият живот е най-динамичен. Но съвременните хора, които са загубили Любовта си, са дошли до едно статическо положение. Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира.
Човешките
мисли
, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира.
Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие.
към текста >>
Колкото вашите възгледи за него са по-
нисши
, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко.
И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика. Без това пречистване те не могат да се освободят от страданията. Защото каквито са вашите понятия за един човек, такива ще бъдат и неговите отношения към вас. Имате един приятел, когото обичате и колкото вашите възгледи за него са по-високи, толкова по-готов ще бъде той да ви услужи.
Колкото вашите възгледи за него са по-
нисши
, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко.
Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича. Отношението на Бога към нас е същото. Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание.
към текста >>
Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да
мисли
, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати.
Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция.
Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да
мисли
, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати.
И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип. За да бъде здрав и жизнеспособен, трябва да знае как да диша, как и с какво да се храни, защото храната до голяма степен определя направлението на нашия живот. Например, ако храните един човек 10 години със заешко месо, той ще стане толкова страхлив, че и от сянката си ще се плаши. Всяка една храна ни предава онези качества, които е имало съществото, от което я вземаме. Ако едни хора се хранят с нездравословна храна, те създават нещастие не само на себе си, но и на ред бъдещи поколения.
към текста >>
Така че най-голямата операция трябва да се направи в човешката мисъл и в човешкото сърце, защото причината на всички изопачени външни форми се дължи на човешките
мисли
и на човешките чувства.
Ако едни хора се хранят с нездравословна храна, те създават нещастие не само на себе си, но и на ред бъдещи поколения. Сега в някои европейски държави работи идеята да не се дава на нежизнеспособните да се размножават, за да може да се създаде една здрава и жизнеспособна раса. Идеята е хубава, но пътя и средствата, с които си служат германците днес, са палеативни, механически и почти никакъв резултат няма да дадат. Най-първо трябва да се започне от възпитанието на ума и сърцето и тогава ще се дойде до яденето и другите мерки. Преди всичко, в човешките разбирания и стремежи трябва да стане промяна, за да се даде друго направление на строителните сили в човека, а другото ще дойде като последствие.
Така че най-голямата операция трябва да се направи в човешката мисъл и в човешкото сърце, защото причината на всички изопачени външни форми се дължи на човешките
мисли
и на човешките чувства.
Оттам трябва да се започне. Това е много трудна работа, защото въпросът тук е да се даде друго направление на всички динамически сили в човека. А това е една колосална работа, която изисква огромни усилия. Законът е следният: Никой не може да повдигне един човек, ако не слезе до неговия уровен. За да помогнеш на един човек, трябва да слезеш до него, да вземеш малко от неговия товар, от неговите грехове и оттам да тръгнете нагоре.
към текста >>
Ние, простосмъртните, когато търсим музиката, трябва да приобщим нашите
мисли
към вечното, към безсмъртното, към всичко, което наричаме Божия сила!
Братство най къс-но до м. май. МУЗИКА И ДУША Музиката е Божия промисъл. Музиката одухотворява човека и го прави проводник на Божията сила. А творчеството в музиката. то е безсмъртието на оная душа, която създава от човека гения!
Ние, простосмъртните, когато търсим музиката, трябва да приобщим нашите
мисли
към вечното, към безсмъртното, към всичко, което наричаме Божия сила!
Само оня, който чувства себе си издигнат над всичко земно и суетно, само той може да свърже мисълта си с гениалното в музиката и с Бога. Ето защо, истинската музика не се постига с една дребнава душа. Всичко, което е омраза, злоба, завист и егоизъм, трябва да изчезне. Божественото, което се излъчва от музиката, то е силата, която разпръсва мрака и дава място на светлината. Оня, който обича музиката, той не мрази, той не е злобен и завистлив, защото, Божия е оная сила, която пресъздава и преражда човека с музиката.
към текста >>
89.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да чувстваш, да знаеш, че за тебе
мисли
поне едно същество, колко е радостно това I Но да знаеш, да бъдеш сигурен, че за тебе
мисли
, че постоянно те държи в съзнанието си, най-възвишеното Същество, което обгръща всичко, — какво по-велико от това?
Щастливи са тези, които са отворили душите си за неземния аромат, който се изпраща от всераздаващото Божие Сърце! Щастливи са тези, които са приели в себе си своите ближни, всичко живо, всичко съществуващо. Щастливи са тези, които обичат. Да обичаш и да те обичат — в това се състои смисъла на живота. Да даваш и да вземеш непрестанно най-хубавото, което имаш, и най-хубавото, което можеш да получиш, свързвайки се неразривно с Всемирния Ритъм на живота, какво по-хубаво от това?
Да чувстваш, да знаеш, че за тебе
мисли
поне едно същество, колко е радостно това I Но да знаеш, да бъдеш сигурен, че за тебе
мисли
, че постоянно те държи в съзнанието си, най-възвишеното Същество, което обгръща всичко, — какво по-велико от това?
А това е самата истина, то е самата реалност на живота, защото само Бог е, който обича, не това е любовта, която е разляна навсякъде; а ние сме само нейни проводници, които се ползват от нея. Понякога любовта ни носи страдания! И може би най-страшните страдания за човека са именно тези, които идват от неразбирането, отклоняването и противопоставянето на Любовта. Това е защото ний искаме да подчиним Божественото на човешкото; това е защото ние искаме да включим в своите човешки мерки, да направляваме според своите тесни схващания това, което се движи по силата на вечни, неизменни, всемирни закони. Това е, най-после, защото ний искаме да използваме любовта лично за себе си, само за себе си, да лишим другите от това върховно благо.
към текста >>
ЩО Е ЧОВЕК и каква е неговата задача Човек се отличава с едно качество — той
мисли
.
Бог наш е жив Бог повсеместен, Всемъдър, благ и милосърден, И пак невидим, неизвестен! Далеч от Бога в — тъмнината, Пред Него близо — в светлината, А ти върви си след душата. Извън съзнанието Боже Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител, Боже. Където Божий Дух почива, И щастието там отива, Доброто в онзи дом прелива.
ЩО Е ЧОВЕК и каква е неговата задача Човек се отличава с едно качество — той
мисли
.
Това е което отличава човека. Без мисъл няма човешки живот. Мисълта е, която характеризира човека като човек“. Учителя Проблемът за човека е върховния и основен проблем, които трябва да проучим преди всичко, за да имаме едно обективно и научно познание за света и живота. Без основно и конкретно познание на естеството, произхода и развитието на човека, не можем да имаме обективно и конкретно познание, не можем да имаме научно познание.
към текста >>
Ще нахвърля само няколко
мисли
, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята.
Мисълта е, която характеризира човека като човек“. Учителя Проблемът за човека е върховния и основен проблем, които трябва да проучим преди всичко, за да имаме едно обективно и научно познание за света и живота. Без основно и конкретно познание на естеството, произхода и развитието на човека, не можем да имаме обективно и конкретно познание, не можем да имаме научно познание. В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието.
Ще нахвърля само няколко
мисли
, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята.
Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца. Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота. Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят.
към текста >>
Живота е общ за всички същества — от най-
нисшите
до най-висшите всички живеят.
Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята. Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца. Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота. Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми.
Живота е общ за всички същества — от най-
нисшите
до най-висшите всички живеят.
Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи. Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден. Но постепенно формите се усъвършенстват и се дава възможност да изпъкнат нови сили и нови принципи в проявяващия се живот, защото животът е комплекс от принципи, сили и енергии, които се проявяват и разкриват постепенно и последователно с организиране на формите, които пък представят от себе си обективен израз на проявяващия се живот. И всека една следваща по-висша форма се отличава именно с влизането в действие на един нов принцип и заедно с него с извикване.
към текста >>
Живота на най-
нисшите
животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи.
Но природата има и други творения, и други деца. Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота. Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени.
Живота на най-
нисшите
животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи.
Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден. Но постепенно формите се усъвършенстват и се дава възможност да изпъкнат нови сили и нови принципи в проявяващия се живот, защото животът е комплекс от принципи, сили и енергии, които се проявяват и разкриват постепенно и последователно с организиране на формите, които пък представят от себе си обективен израз на проявяващия се живот. И всека една следваща по-висша форма се отличава именно с влизането в действие на един нов принцип и заедно с него с извикване. към дейност на ред нови сили, непознати до тогаз. Това може да се види много метафизично на онези, които не са свикнали да наблюдават, и които не обичат да мислят, но това е без значение.
към текста >>
Но в следващата фаза в развитието, най-
нисшите
животни — едноклетъчните, забелязваме един нов елемент в живота.
Но живота вече ясно се манифестира в растенията, които се отличават по това. че се хранят, растат и се размножават. Това са проявите на живота в растителното царство. Но у растенията липсва психическия елемент на живота. Животът не е толкова диференциран, за да можем да разграничим органически и психически живот.
Но в следващата фаза в развитието, най-
нисшите
животни — едноклетъчните, забелязваме един нов елемент в живота.
Докато растенията са приковани за земята, или имат едно много бавно движение и нямат никакъв психичен живот — то в следующата фаза, именно в животните, имаме вече и движение, те не са приковани за средата си. И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр.
към текста >>
Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с
мислите
, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните
мисли
, чувства и постъпки е музиката.
Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат.
Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с
мислите
, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните
мисли
, чувства и постъпки е музиката.
Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота.
към текста >>
Вие не можете да
мислите
, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен.
И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката.
Вие не можете да
мислите
, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен.
Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота. И на всички ви препоръчвам да се занимавате с музика.
към текста >>
Изобщо съществува една силна тенденция да се
мисли
, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини.
Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт.
Изобщо съществува една силна тенденция да се
мисли
, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини.
Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности. Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим.
към текста >>
Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат
мислите
ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта. В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено.
Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат
мислите
ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А.
към текста >>
Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за
мислите
ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите
мисли
родени и узрели във вашите умове.
Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви.
Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за
мислите
ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите
мисли
родени и узрели във вашите умове.
Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А. Изворски Получиха се две тома от пълното събрание съчиненията на Джек Лондонъ: т. VII Джери островитянинът и т. VIII Белият зъб.
към текста >>
90.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Чрез завладяване на своите
мисли
, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки.
Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и млади и стари. Децата бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят. Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как?
— Чрез завладяване на своите
мисли
, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки.
Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме.
към текста >>
Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а
обмисли
добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш.
Който закъснява греши, а който прибързва дваж греши. Затова не бързай да отъждествяваш истината със себе си, и не считай, че всяка борба против тебе е борба против истината. Не! Истината и ти, сте две различни неща, които не бива да се смесват. Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител. Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш.
Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а
обмисли
добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш.
Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г.
към текста >>
Мъжът
мисли
например, че може да се влюбва в много жени.
Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето. Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота.
Мъжът
мисли
например, че може да се влюбва в много жени.
Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество.
към текста >>
Вие ги схващате като отделни същества и не
мислите
, че са части на едно същество.
Мъжът мисли например, че може да се влюбва в много жени. Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява.
Вие ги схващате като отделни същества и не
мислите
, че са части на едно същество.
Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо.
към текста >>
Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-
нисши
същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод.
И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро.
Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-
нисши
същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод.
А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания. Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА (Продължение от бр.121 и край) Така напр.
към текста >>
Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките
мисли
и действия през всички епохи!
— това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар.
Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките
мисли
и действия през всички епохи!
Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр.
към текста >>
Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-
нисши
раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси.
Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници. С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата.
Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-
нисши
раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси.
Понастоящем народите от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата. които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим.
към текста >>
Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да
мисли
за пропадналия син.
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години.
Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да
мисли
за пропадналия син.
Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат. Той бил в гондолата на един аероплан и напразно се опитвал да изправи с кормилото наклонилата се в страни машина. Последното, което г-жа С. видяла било това. че аероплана са преобърнал.
към текста >>
* * * Злият зло за други
мисли
, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига.
А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот.
* * * Злият зло за други
мисли
, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига.
Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. — Защо? — Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —.
към текста >>
91.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Рьорих)
Мисли
за Бога.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 125 - год. VII. Севлиево, 15 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Знамето на мира (Проф. Ник.
Рьорих)
Мисли
за Бога.
Детето (стихове от Д. Апостолов) Пакта на Рьориха (статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Обсебване (Проф. Ник. Рьорих ) Предаване на мисли през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки. съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера.
към текста >>
Рьорих ) Предаване на
мисли
през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки.
Калименова Съдържание: Знамето на мира (Проф. Ник. Рьорих) Мисли за Бога. Детето (стихове от Д. Апостолов) Пакта на Рьориха (статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Обсебване (Проф. Ник.
Рьорих ) Предаване на
мисли
през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки.
съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера. Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет. Но да допуснем, че дори и тези убийствени разсъждения се явяват като примитивни степени, водещи към същото това велико понятие за Мира. което, когато и да е, ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството посредством духовните радости на творчеството. И все пак остава си факта, че оръдията макар и на един броненосец не по-малко от тези на цола флота, могат да унищожат най великото съкровище на изкуствата и науките.
към текста >>
Рьорих
Мисли
за Бога
Мисли
за Бога, за Доброто, За хубавото в’тоя свят, — И светло ще ти е окото И ще растеш във благодат!
Наложително е да се вземат неотложни мерки, за да се огради от опасността благородното наследство на Миналото за славното Бъдеще. То ще стане тогава, когато всички страни тържествено обещаят, че ще пазят съкровищата на Културата, които в същност принадлежат не на един народ. а на целия свят. По този път ние ще се приближим с още една крачка към разцвета на новата Ера. Проф. Ник.
Рьорих
Мисли
за Бога
Мисли
за Бога, за Доброто, За хубавото в’тоя свят, — И светло ще ти е окото И ще растеш във благодат!
И всяко утро на небето Ще гледаш чудните зари — Ще се възражда теб сърцето — От радост ще благодари. С любов ще гледаш как гаснее Как чезне сетната звезда,— И как сияйно ще изгрее На Слънце първата лъча! И птичката, що утрин пее Ти да послушаш повеч спри. — Как волно, радостно живее От песента й разбери. Тя люби, пей ... тя Бога слави .
към текста >>
Мисли
за планини, морета ... Във буря смелите гребци: За работата днес подета От новите герои — творци; — За силата, що обновява, Разтваря чудно всеки цвят.
— Как волно, радостно живее От песента й разбери. Тя люби, пей ... тя Бога слави . .. — Ти Бога в’себе прослави! — И Той от скръб щете избави,— Ще те спаси, благослови. — И ангел Той един ще прати При тебе да те учи ум: Как една малка добрина ти Да правиш всеки ден без шум И нова вяра във гърдите Ще те подига и крепи, Не ще се плашиш от бедите, Доволен севга ще си ти.
Мисли
за планини, морета ... Във буря смелите гребци: За работата днес подета От новите герои — творци; — За силата, що обновява, Разтваря чудно всеки цвят.
Живот и здраве, разум дава И прави красен целий свят! Велика сила всемогъща — Богатство чудно Любовта ! — Тя злото във добро обръща И нас издига над смъртта! Д. Апостолов Детето Когато те поглежда С’лазурний поглед благ Пъл с’вяра и надежда,— Към Бога те повежда. Живота прави драг.
към текста >>
Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и
мисли
само за него.
То люби всичко ново И всеки счита брат Чрез Божието слово Възраства то готово За работа в’тоз свят! Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота.
Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и
мисли
само за него.
Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа.
към текста >>
Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-
нисшите
създания.
Той може да премине пространството между звездите за кратко време. Но и ангелите са на степени. Всички не са еднакво интелигентни, всички не са на еднаква степен на развитие. Такива степени има и между хората. Другият свят, в който живеят ангелите, е бъдещето, което очаква съвременните хора.
Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-
нисшите
създания.
Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят. Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия.
към текста >>
Единственото същество на Земята, което
мисли
, е човекът.
Другият свят, в който живеят ангелите, е бъдещето, което очаква съвременните хора. Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-нисшите създания. Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят. Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека.
Единственото същество на Земята, което
мисли
, е човекът.
Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта.
към текста >>
Отрицателните
мисли
постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост.
За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване.
Отрицателните
мисли
постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост.
Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него?
към текста >>
Художничката тогава се
замисли
, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение.
В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение. Тук имаше и някакви египетски храмове, с явно немско-романтическо направление. Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно. Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно. Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел.
Художничката тогава се
замисли
, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение.
А духовете, в доста рязка форма, продължаваха да изразяват своето желание — картините да останах в сегашния си вид. И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ... „Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен. Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение. Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“ Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика самоубийство или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си. Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод.
към текста >>
Предаване на
мисли
през разстояние Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават
мисли
през разстояние.
Отивайки си, той неочаквано ми предложи „а не бива ли да наминем някога към монголската гледачка? Тя е същата, която предсказа на барон Унгерн точния ден на смъртта му и цялото му близко бъдеще, което се изпълни точно. Тя живее тук наблизко.“ Аз отказах да отида при гледачката, но дали не ще отиде при нея бившия скептик? Проф. Ник. Рьорих _________________ l) буряти, племе в източна Азия.
Предаване на
мисли
през разстояние Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават
мисли
през разстояние.
Той е направил по-вече от сто хиляди опити. Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал. Първите опити на проф. Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите мисли. Нему се удало да състави една група от млади хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост.
към текста >>
Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите
мисли
.
Рьорих _________________ l) буряти, племе в източна Азия. Предаване на мисли през разстояние Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават мисли през разстояние. Той е направил по-вече от сто хиляди опити. Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал. Първите опити на проф.
Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите
мисли
.
Нему се удало да състави една група от млади хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост. След това, с тази избрана група се започнали систематични опити, сложността на които растяла с течение на времето. От отгадаване на най-обикновени мисли, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите. Към първия период на опитите се отнасят и тези извършени с едно тесте карти. Проф. Райн приготвил 25 карти със серии от различни рисунки.
към текста >>
От отгадаване на най-обикновени
мисли
, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите.
Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал. Първите опити на проф. Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите мисли. Нему се удало да състави една група от млади хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост. След това, с тази избрана група се започнали систематични опити, сложността на които растяла с течение на времето.
От отгадаване на най-обикновени
мисли
, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите.
Към първия период на опитите се отнасят и тези извършени с едно тесте карти. Проф. Райн приготвил 25 карти със серии от различни рисунки. Вземайки една от картите, той предлагал на студента, стоящ в съседната стая, да нарисува на хартия рисунката, която се намира на тая карта. Когато студентите свикнали да извършват това, професорът преминал към следващата серия: той размесвал картите и ги поставял на масата с рисунката надолу. Студента от другата стая трябвало да каже как са наредени всичките карти на масата и след кратко време всичките тридесет души свикнали безпогрешно да отговарят и описват порядъка, в който били наредени всичките двадесет и пет карти.
към текста >>
Най-после, също през разстояние, се започнало четенето на
мисли
, и работата дошла до там, че няколко поети, поканени от проф.
Вземайки една от картите, той предлагал на студента, стоящ в съседната стая, да нарисува на хартия рисунката, която се намира на тая карта. Когато студентите свикнали да извършват това, професорът преминал към следващата серия: той размесвал картите и ги поставял на масата с рисунката надолу. Студента от другата стая трябвало да каже как са наредени всичките карти на масата и след кратко време всичките тридесет души свикнали безпогрешно да отговарят и описват порядъка, в който били наредени всичките двадесет и пет карти. След това тези опити били повторени като студентите се намирали вече не в съседната стая, а в друго здание, през няколко квартала далеч. Опитите ставали в присъствието на контрольор и не били допустими никакви измами.
Най-после, също през разстояние, се започнало четенето на
мисли
, и работата дошла до там, че няколко поети, поканени от проф.
Райн в неговата лаборатория, пишели стихове, а студентите, в същото това време, ги четели на професора гласно, по телефона, от другия край на града. Двата кладенци (б а с н я) Имаше град красив и безводен. По-право казано: не беше безводен. защото морски вълни го плискаха, нямаше само вода за пиене. На три километра далеч от града имаше два кладенеца, отстоящи на двадесет метри един от друг, ни дълбоки, ни плитки, а водата им — бистра, сладка, вкусна, като изворна.
към текста >>
92.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Где денонощно се разлива На творчество вечното чудо, Где образи световни са съсъди На слънчевите
мисли
!
Падат из слънчевата светлина Душите кат огньове... Идват на земята и навсъде Творческите дни. А когато то се свие и потъне Пак във свойта глъб, — То отново струите се връщат В Огъня пречист. И изгасват векове на творчество — Към своя Източник, Слънчеви души, добивайки безсмъртие, Отново пак летят. Бий Сърцето на света — Слънцето, Управлява земния живот, И създава, разрушава, охранява Нашият кпвот. IV Как може да не видим Бога Във нашата Вселена, Где Слънцето сияе в строга Хармония блаженна!
Где денонощно се разлива На творчество вечното чудо, Где образи световни са съсъди На слънчевите
мисли
!
Не Слънцето ли живот даде На наший Дух и тяло? И ако то би загаснало, Какво с нас би станало? Светът — това е песента върховна На Неговий живот! О, глупава приказка за кълбото От разтопени газове! Не може Бащата на живота Да бъде мъртва!
към текста >>
Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто
мисли
са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки.
О, глупава приказка за кълбото От разтопени газове! Не може Бащата на живота Да бъде мъртва! О, Слънце на вселенския Огън, — Свидетел на Истината Нина Рудникова Аура на предметите Спиритистите и окултистите знаят, че ние сме обградени от една аура, от различна гъстота, чието оцветяване има тясна връзка с нашето духовно състояние, със степента на нашата еволюция. Тази заобикаляща ни аура, за която много пъти са ни говорили отминалите е като огледало на нашето развитие. Тя е често изтъквана и от сензитивите, които изпитват, в присъствието на известни лица, едно чувство на задоволство или пък на неприятност, на които не могат да се противопоставят.
Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто
мисли
са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки.
Това явление понякога е толкова силно, че я заставя да напусне мястото или да се сбогува внезапно с тези, с които разговаря. Знае се също, че някои предмети също така могат да излъчват доловими влияния при същите условия, разливайки наоколо си различни ефекти. Тяхното немедленно или по-бавно въздействие, вредно или благотворно, се отразява върху нашата психика с различна сила; то се проявява според степента на нашето противодействие или на нашата възприемчивост. Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния. Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет.
към текста >>
Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си
нисшите
влияния,
мислите
и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал.
Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния. Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет. Има субстанции, които имат голяма склонност да поглъщат излъчванията, като напр. водата, памука, хартията, които са отлични акумулатори, притежаващи различен капацитет Констатирано е също, че всеки предмет запазва доста дълго време в себе си получените излъчвания, макар да не получава вече такива от същия род. Това запазване на възприетите излъчвания, за нещастие, е по- силно когато психичната е баня имала повече земен характер.И това е твърде понятно тъй като всяко влияние търси благоприятна среда, подобна нему.
Физическите материали, поради това, отлично всмукват в себе си
нисшите
влияния,
мислите
и желанията, които имат за основа земното привличане и поради това са лишени от идеал.
Клетките на човешкото тяло, развивайки се непрестанно, поради способността им да се изменят, представляват отлична почва за култивиране на тия външни влияния. Това не е защото в случая може да се засили тяхното размножаване, но защото способността им за асимилация позволява постоянното натрупване на окултните сили от даден вид. Последните се групират в компактни маси на различни места по тялото и го обгръщат с нещо като покривало, с различна украса, съответстваща на духа на неговия носител. Тази склонност към гостоприемство на нашата телесна организация е едно благо, когато се касае до излъчвания, които носят в себе си живот; но тя става една опасност, когато имаме работа със сили, които имат лоши влияния Всички болести, които ний понасяме, произлизат от едно отслабване на нашата психична същност. причинено от действието на тези скрити сили, за нещастие неподозирани, Естествено е, прочие, да се предпазваме от влияния, които могат да ни повредят, и да им се противопоставяме.
към текста >>
Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат
мислите
с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни.
Понякога тези починали, неизвестно защо, остават в дадено обиталище след като другите лица са излезли от там. Тези същества, добре или зле настроени, представляват един от най-важните фактори, създаващи аурата на дадено място. Духовете на хората, които са живели някога в едно място често го посещават; те са втори източник за промени в аурата на местата, в които живеем. И един трети фактор се намесва още: това са излъчванията от различна гъстота, на тези, които току що цитирахме, и които се преплитат с излъчванията на настоящите обитатели. Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там.
Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат
мислите
с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни.
Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли. Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица. Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени. Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях.
към текста >>
Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и
мисли
.
Тези същества, добре или зле настроени, представляват един от най-важните фактори, създаващи аурата на дадено място. Духовете на хората, които са живели някога в едно място често го посещават; те са втори източник за промени в аурата на местата, в които живеем. И един трети фактор се намесва още: това са излъчванията от различна гъстота, на тези, които току що цитирахме, и които се преплитат с излъчванията на настоящите обитатели. Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там. Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни.
Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и
мисли
.
Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица. Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени. Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно.
към текста >>
Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни
мисли
или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели.
Цялата тази психична амалгама действа по такъв начин на посетителя или обитателя, че може да се каже, — всеки камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там. Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни. Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли. Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица. Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени.
Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни
мисли
или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели.
Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена хартия, е най-добрия свидетел за нейната вреда. Жорж Гонзалес _____________________________ 1) Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър.
към текста >>
Ако едно учение, ако един морал съгражда човешкия организъм и човешките
мисли
и чувства, той е прав.
Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си. Защото при днешното състояние на развитието, в света няма един общ морал, който да е еднакъв за всички, така както го разбират хората. Има един морал, който е специфичен за всяко едно същество.
Ако едно учение, ако един морал съгражда човешкия организъм и човешките
мисли
и чувства, той е прав.
Ако не съгражда, а руши човешкия организъм и човешките чувства и мисли, това учение не е право. В съграждането на мислите има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл. Защото всяка мисъл, която приемаме или изпращаме, има пряко отношение към нашия живот. Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот.
към текста >>
Ако не съгражда, а руши човешкия организъм и човешките чувства и
мисли
, това учение не е право.
Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си. Защото при днешното състояние на развитието, в света няма един общ морал, който да е еднакъв за всички, така както го разбират хората. Има един морал, който е специфичен за всяко едно същество. Ако едно учение, ако един морал съгражда човешкия организъм и човешките мисли и чувства, той е прав.
Ако не съгражда, а руши човешкия организъм и човешките чувства и
мисли
, това учение не е право.
В съграждането на мислите има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл. Защото всяка мисъл, която приемаме или изпращаме, има пряко отношение към нашия живот. Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот.
към текста >>
В съграждането на
мислите
има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл.
Това може да го имате като максима за себе си. Защото при днешното състояние на развитието, в света няма един общ морал, който да е еднакъв за всички, така както го разбират хората. Има един морал, който е специфичен за всяко едно същество. Ако едно учение, ако един морал съгражда човешкия организъм и човешките мисли и чувства, той е прав. Ако не съгражда, а руши човешкия организъм и човешките чувства и мисли, това учение не е право.
В съграждането на
мислите
има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл.
Защото всяка мисъл, която приемаме или изпращаме, има пряко отношение към нашия живот. Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот. Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои.
към текста >>
Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което
мислиш
, е право.
С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука. Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и актьорството не е изкуство. Кой от вас не е актьор вкъщи? Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света.
Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което
мислиш
, е право.
Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл. Например, в геологията има патологични състояния на земята. Пречупването на пластовете е патология. Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете.
към текста >>
Мислите
са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава.
Защото, колкото по-пластичен е, толкова по-добър проводник на живота ще бъде, ще живее повече и ще има по-големи придобивки. Но за да успява в живота, човек трябва да работи с най- силните си способности, като постепенно развива и другите. За да развивате способностите си, никога не влагайте в себе си каквато и да е отрицателна мисъл. Те ще дойдат. Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум.
Мислите
са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава.
Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я. Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото. Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие.
към текста >>
Дръжте всички отрицателни
мисли
вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото.
Те ще дойдат. Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум. Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава. Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я.
Дръжте всички отрицателни
мисли
вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото.
Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие. Възвишените мисли и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним. В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях.
към текста >>
Възвишените
мисли
и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним.
Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я. Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото. Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие.
Възвишените
мисли
и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним.
В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях. Обмяната е вече живата храна, за която говори Христос. Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите мисли и чувства, вие двамата не можете да направите връзка. Най-първо Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, няма да имате живот в себе си.“ И после: „Както Отец ми ме възлюби и както аз се храня от Любовта на Отца, и аз искам да стана за вас една храна, за да влезете и вие във връзка с Бога.“ Когато започнем да живеем като Христа и ние ще бъдем една храна за другите.
към текста >>
Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите
мисли
и чувства, вие двамата не можете да направите връзка.
Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие. Възвишените мисли и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним. В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях. Обмяната е вече живата храна, за която говори Христос.
Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите
мисли
и чувства, вие двамата не можете да направите връзка.
Най-първо Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, няма да имате живот в себе си.“ И после: „Както Отец ми ме възлюби и както аз се храня от Любовта на Отца, и аз искам да стана за вас една храна, за да влезете и вие във връзка с Бога.“ Когато започнем да живеем като Христа и ние ще бъдем една храна за другите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. (следва) Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Всички ний сме граждани на Космоса и като такива имаме право но всички негови богатства, които щедро се изливат към нас из неговите недра; но да се ползваме от тези богатства ний не умеем. Ний сме подобни на дете-годиначе, около което се сипе злато и близо до него има много магазини, пълни с всякакви вкусни неща за ядене, но то не знае, че трябва просто да вземе от златото и да си купи каквото пожелае, а плаче от глад: или още: подобни сме на човек, заключен в тъмен погреб, със закрити прозорци и врати. Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина?
към текста >>
Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и
мисли
са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове.
А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове. Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето. В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас слънца.
Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и
мисли
са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове.
Но ако неговите деца мислят, чувстват и съзнават, то как бихме могли ний да отнемем тия свойства от техния Баща, който ги е родил? Но, разбира се, съзнанието на Слънцето толкова много превъзхожда нашето съзнание, че за нас не е възможно да го познаем с нашето обикновено съзнание. Безгранични са даровете на Слънцето, но ний умеем да използваме само много малка част от тях, затова, защото не познаваме действителността и качеството на тия дарове, а това, което не познаваме, ние не можем напълно да използваме. Даровете на Слънцето се проявяват по три пътя: първо, Слънцето излива огромни потоци жизнена сила, даваща живо, здраве и условия за развитие на организмите; второ, психичната енергия, която обуславя психичния живот на съществата, живота на мисълта, чувствата и волята, и трето, Слънцето ни изпраща своята духовна еманация, обуславяща нашите религиозни импулси. Всичко това ни принадлежи, всички тези богатства са наше законно достояние, нещо повече, ние имаме и специални апарати за използване и преработка на даровете на Слънцето.
към текста >>
93.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като
мислим
и вярваме, че ние сме.
Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек. Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка.
Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като
мислим
и вярваме, че ние сме.
които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това. е наша. Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море.
към текста >>
Ний вървим напред и
мислим
, че Силата, която ни дава възможност да правим това.
Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме. които правим това, че победата ни се дължи не нас.
Ний вървим напред и
мислим
, че Силата, която ни дава възможност да правим това.
е наша. Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море. И едва тогава ние почваме да съзнаваме колко жалък и колко слаб е човек, оставен сам на себе си и колко безсмислен, безцелен и празен е живота му, когато в него не грее огъня на Божественото. Едва тогава ние разбираме с цялото си същество истината, че само пръчката, която пребивава на лозата—само тя ще даде плод.
към текста >>
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на
мисли
и чувства.
И така, в заключение, за червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда оживотворяване. Възприеме ли се, обаче, в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти. Това, което казахме за червения цвят, важи и за другите цветове. Органическото и психичното им действие в зависимост от тяхната чистота, може да се предаде на кратко така: Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и потик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самодоволство и егоизма.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на
мисли
и чувства.
Той произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда.
към текста >>
Нисшият
зелен цвят е крайно материалистичен.
Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли се надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване.
Нисшият
зелен цвят е крайно материалистичен.
И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Един ден, когото човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златист цвят. Ясно-синият цвят в своите по високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата.
към текста >>
Отделните цветове изразяват различни
мисли
, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
Той обединява в себе си всички цветове. като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира. Защото всеки отделен цвят, колкото и ценни качества да притежава, все пак е непълен и крие известни недостатъци. В белия цвят отделните цветове се взаимно допълнят и се сливат в една единствена хармония. Нека се запознаем сега със символичния език на цветовете.
Отделните цветове изразяват различни
мисли
, чувства и състояния на човека, и затова те служат като символи в красивия език на светлината.
Но едно тълкувание имат цветовете в долните октави, друго тълкувание и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така: За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.“ За червения цвят те казват: „Този цвят показва, че животът е борба. Който ти се противи, отмъсти му! “ За портокаления цвят казват: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако нему е добре, то и на целия свят ще бъде добре!
към текста >>
Ако
мислите
ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура.
Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аурата му. Когато сте неразположени, трябва да знаете, откъде иде вашето неразположение, и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове. Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят.
Ако
мислите
ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура.
Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят. От човека зависи изобщо кои цветове ще привлече в своята аура — висшите или низшите. Когато един човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят, например. оказва върху такъв човек най благотворно действие — в него започва да се влива божественият живот.
към текста >>
Така
мислим
, защото ние сме се отклонили, откъснали сме се от общия организъм на живота, от истинския живот.
И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия — направо или в сгъстена форма чрез храната — но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът — остри зъби и нокти! Ясно е тогава, какво съществено значение при използване но цветните лъчи има даденият по-горе ключ. Въртете умело този ключ! Защото от туй зависи коя врата ще отворите — вратата за низшите цветове или вратата за висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината. (Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) ВСИЧКО В ПРИРОДАТА Е ЖИВО В природата няма мъртви неща Учителя Ние сме свикнали да смятаме, че това нещо, което не се движи, което не говори или не издава глас е мъртво.
Така
мислим
, защото ние сме се отклонили, откъснали сме се от общия организъм на живота, от истинския живот.
Ние сме се индивидуализирали до такава степен. че сме изгубили връзката с живата разумна природа, от която представяме част. Ние сме части на тоя велик организъм на природата. Всичко в природата е живо, всичко е проявление на живот, на съзнание, само че това проявление е на степени. Това, което смятаме за мъртва вещ, за безжизнен предмет, това е проявление на живота в най-ограничена форма.
към текста >>
И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се
осмисли
.
Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество. Същото се отнася и до мъжа. Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа.
И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се
осмисли
.
Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста.
към текста >>
През целия си живот човек догонва своите идеали и си
мисли
, че прави нещо, но в края на краищата вижда, че не е направил нищо съществено.
Има неща в живота, които не могат да се обяснят от гледището на съвременната наука, защото тя не разполага с онези изтънчени сетива, за да схване дълбоките потайни процеси в живота. Това не е упрек на науката. Учените хора са изнесли отлични работи, хубави работи, но аз намирам, че тези факти, които не са изнесли, трябва да се съчетаят, да се свържат в едно цяло, за да може да се изясни историята на човешкото развитие. Хората сега ги занимава предимно земния живот, но за този живот, който очакват, няма още условия да се прояви. Изобщо, хората минават на Земята един кратък живот, в който не могат да научат много нещо.
През целия си живот човек догонва своите идеали и си
мисли
, че прави нещо, но в края на краищата вижда, че не е направил нищо съществено.
Ако човек през живота си, не се научи да обича Бога, той нищо не е научил. Ако ние не предадем своето сърце в служене на Бога, нищо не можем да постигнем. Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес.
към текста >>
Само когато
мисли
може да разреши правилно задачите на своя живот.
Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония.
Само когато
мисли
може да разреши правилно задачите на своя живот.
Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата.
към текста >>
Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от
нисшите
вибрации на злото и дисхармонията.
Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни.
Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от
нисшите
вибрации на злото и дисхармонията.
Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него.
към текста >>
Само човек, който
мисли
, може да си създаде правилни отношения.
Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията.
Само човек, който
мисли
, може да си създаде правилни отношения.
Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек.
към текста >>
Ако пристъпващият към изучаване на Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание на ограничената личност, затворена в тесните граници на обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с
немислимо
да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се заеме с изучаването на отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание.
Езотерическото Учение въпреки разновидността на школите, е едно, както е една Истината, която то въплъщава. Окултното знание — неговата основа — е едно, тъй като то със съзнателното завладяване на законите и енергиите, действащи във всемира. Пътят към тях, наречен Посвещение, е един, това е пътя на съзнанието, от земната, материална тъмнота и ограниченост, през всички стадии на неговото растене н разширение до божественото всеобгръщане н всепроникване. Различията са само в методите за подготвяне на индивидуалното съзнание да напредва по този път. Езотеричното Учение и окултното знание са плод от работата ни Съзнания неизмеримо по развити от обикновеното човешко съзнание.
Ако пристъпващият към изучаване на Тайното знание вземе всичко това сериозно под внимание, той ще разбере, че с обикновеното съзнание на ограничената личност, затворена в тесните граници на обкръжаващия я малък и ефимерен свят, с
немислимо
да се борави с всеобгръщащото Тайно Знание, невъзможно е дори да се заеме с изучаването на отделна област, тъй като всяка от тях води към бездни, недостъпни за това съзнание.
Поради това, нам е просто невъзможно до подчертаем достатъчно силно необходимостта от индивидуална подготовка за всеки, който в своите търсения е дошъл до прага на тайното знание. Тази индивидуална подготовка се състои в преустройството на съзнанието и в изменение на отношения та към окръжаващия свят; същевременно, тя се свежда към наличността на четири качества: 1. Духовна жажда, породена от дълбоката неудовлетвореност от себе си и от заобикалящия го свят. Докато човек е доволен от самия себе си и от заобикалящото го. докато света го радва и канения егоизъм блаженства в средата на установените условности, не може и дума да става за истинско търсене, и интереса към „окултизма“ ще бъде само модна суетност.
към текста >>
„Знание заради знанието“ е празна формула, и обикновено зад нея се крие или
лекомислието
или егоизма.
Истинската духовна жажда е преди всичко насъщна нужда да изменим своето собствено съзнание, което води към непосредствено възприемане на непознати до сега сили, закони и съотношения и към преобразяване на окръжаващия свят. Духовната жажда не може с нищо да се удовлетвори и насити, тя може само постоянно да се усилва паралелно с възхода ни по пътя на познанието н осъществяването. 2. Определена цел. Истинското знание не се състои само в пасивното знание на причините но то е същевременно творческо знание на целите. Може ли знанието да бъде само за себе си цел?
„Знание заради знанието“ е празна формула, и обикновено зад нея се крие или
лекомислието
или егоизма.
Знанието, както и всичко в света, има своята цел, и тя е двойна: отвлечена — търсене на истината и конкретна — служене на общото благо. Тези две цели, с каквито и думи да се изразяват, винаги са били и ще бъдат единствените стимули на всички искрено стремящи се към мировата съкровищница на Духа. 3. Разширение па съзнанието. Не може делничното ограничено съзнание на съвременния човек да обхване космичния опит на тайното знание. Интелектуалните придобивки съвсем не представляват знание.
към текста >>
Хаотичността в
мислителния
апарат се премахва чрез привикване към концентрираме.
Не може делничното ограничено съзнание на съвременния човек да обхване космичния опит на тайното знание. Интелектуалните придобивки съвсем не представляват знание. Реалното знание се добива в момента, когато в съзнанието пламва едно дълбоко обхващащо предмета разбиране, едно вътрешно проникваше го чувство и волята за осъществяване, т. е. за да се превърне в истинско знание, всяко теоретическо сведение трябва да бъде претворено от трите елемента на съзнанието: мисълта, чувството и волята. Затова преди всичко е необходимо да се очистят и приведат в порядък тия три оръдия за възприемане на знанието.
Хаотичността в
мислителния
апарат се премахва чрез привикване към концентрираме.
Чувството се преобразява чрез безкористие. Волята се освобождава от случайните, дребнави желания чрез постоянния стремеж към установената цел. Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа. Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4.
към текста >>
И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности,
лекомислие
и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно.
без дисциплината на Духа, даровете на съкровеното знание се извращават от неподготвеното съзнание на стремящия се, затрупват го с криво възприети понятия н представи и този непреработен баласт закрива възможностите за правилно развитие в бъдещето. Как често доловените откъслеци от тайното знание се превръщат в „окултен“ боклук, който бавно разлага личностите и дава храна на тъмните сили, работещи за разложението на човечеството! Тайното знание е преди всичко знание практическо, тъй като служи за преобразяване живота и личностите, които го творят, и затова го задължава повече от това, което наричаме академическо знание. Но, разбира се, и към академическото знание не може да се пристъпи без подготовка, и то изисква индивидуално развитие на интелекта и трудоспособност. Индивидуално подготвения стремящ се към тайното знание е способен действително за свое благо и за благото на другите да овладее това, което отдавна е открито на човечеството и да открие нови възможности.
И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности,
лекомислие
и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно.
И той ще работи, заедно с великите съзнания, за създаване на условия, при които ще стане възможно да се възвърне на човечеството това негово достояние. Из „Окултизъм и йога“ Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели. Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул. Вокелен, 11: „Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия.
към текста >>
94.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-
нисшите
същества.
Но за да разберем природата и нашето отношение към нея, има един особен начин на гледане на нещата в природата, с който трябва да се запознаете. Когато говоря за Природата, аз разбирам колективното съзнание на безброй същества, които са завършили своята еволюция и сега работят заедно за реализирането на един велик план. Това разбирам под думата Природа. Тези същества са в разни департаменти на природата и направляват цялата нейна работа. Как работят и как са разпределили работата си, това е една обширна област, която изисква специално време, за да се проучи и която не мога да разгледам в една беседа, защото това обхваща целокупната дейност на природата - от развитието на най-дребните същества, до безкрайните светове в пространството с всичките онези сложни отношения, които съществуват между материята и енергията, съзнанието в този велик творчески процес.
Но фактът си е факт, че тези същества направляват живота на по-
нисшите
същества.
Може да попитате какви са техните намерения. Някой път те могат да се покажат много користолюбиви, а някой път могат да се покажат, че са много любвеобилни- но и едното и другото е така от наше гледище. Всъщност, те са служители, които изпълняват известен ред и работят за реализирането на един велик план, с оглед на далечното бъдеще, а не на настоящето. А ние търсим благото на настоящия момент, затова не можем да ги разберем. За да разберете тяхната дейност и отношение към вас, на вас ви е необходимо едно положително опитано и проверено хиляди пъти знание, което да ви научи как да се освободите от доброто, което ви мъчи, и от злото, което ви мъчи.
към текста >>
И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени
нисшия
живот и да му даде друго направление.
И то си съществува като една възможност. Учените намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който функционира в нашия организъм. И когато му дадем възможност, семената на този нисш живот се развиват и произвеждат почти всички болести. В окултната наука тези два живота ги кръщават с различни имена. Този нисш живот е наречен „плът“, а висшият живот е наречен „дух“.
И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени
нисшия
живот и да му даде друго направление.
Не е въпросът да се освободим от нисшия живот, но да го превърнем. Той е потребен както калта на грънчаря. В процеса на това превръщане може да се изкаляме като грънчаря, то нищо не значи - важно е да се свърши работата, да се превърне нашият живот, да му се даде възходящо направление. Тъй че известни неща, които на нас ни се струват лоши и ги схващаме като противоречия, са една необходимост при сегашното наше развитие. В света няма лоши работи по същество.
към текста >>
Не е въпросът да се освободим от
нисшия
живот, но да го превърнем.
Учените намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който функционира в нашия организъм. И когато му дадем възможност, семената на този нисш живот се развиват и произвеждат почти всички болести. В окултната наука тези два живота ги кръщават с различни имена. Този нисш живот е наречен „плът“, а висшият живот е наречен „дух“. И сега Духът, Разумното Начало иска да видоизмени нисшия живот и да му даде друго направление.
Не е въпросът да се освободим от
нисшия
живот, но да го превърнем.
Той е потребен както калта на грънчаря. В процеса на това превръщане може да се изкаляме като грънчаря, то нищо не значи - важно е да се свърши работата, да се превърне нашият живот, да му се даде възходящо направление. Тъй че известни неща, които на нас ни се струват лоши и ги схващаме като противоречия, са една необходимост при сегашното наше развитие. В света няма лоши работи по същество. Лошо е това, което ние не разбираме и не можем да използваме.
към текста >>
То е, което внася новото в нашите
мисли
, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре.
В света няма лоши работи по същество. Лошо е това, което ние не разбираме и не можем да използваме. В начало бе Словото и всичко чрез него стана. Обаче, съвременните хора имат други възгледи, други идеи, които внасят в живота си. Но новата иде сега от Разумното творческо начало.
То е, което внася новото в нашите
мисли
, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре.
Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения.
към текста >>
Ние
мислим
, че любовта трябва да извърши всичко за нас.
Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо. Да изнасяш любовта си на пазара - това е крайният егоизъм. Когато дойдете до любовта, ще бъдете готови на всички жертви заради нея, а не да жертвате любовта заради вашата личност. Когато се жертвате за любовта, тогава и любовта ще бъде готова да се жертва за вас. И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон.
Ние
мислим
, че любовта трябва да извърши всичко за нас.
Не, ние трябва да бъдем готови да извършим всичко за любовта и тогава и тя ще избърши всичко за нас. Любовта е тил на нашия живот. Но за да може човек да живее по този закон, той трябва преди всичко да възпита всичките си клетки в това направление, защото колективният живот на клетките обуславя индивидуалния живот на човека. Затлъстяването, което забелязваме на човешкото тяло и лице, е резултат на лошото възпитание на клетките - да се стремят да се осигурят за утрешния ден. По такъв начин не може да става обръщение на капитала на човека.
към текста >>
Значи, нашите
мисли
и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта.
Всяка връзка отговаря на един удар на сърцето - ударите на сърцето са отбелязване на връзките. Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една минута. Сърцето е един апарат, който хроникира връзките, които стават между електричеството и магнетизма в даден случай и при които връзки се образува светлина в ума и топлина в сърцето. Следователно, щом си неразположен духом, това показва, че връзката в тебе не става правилно. В такъв случай веднага трябва да усилиш своята мисъл.
Значи, нашите
мисли
и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта.
Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки. Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите мисли и чувства, е от вас. Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката.
към текста >>
Каквито са вашите
мисли
и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки.
Така че, биенето на сърцето ни показва връзките, които стават в една минута. Сърцето е един апарат, който хроникира връзките, които стават между електричеството и магнетизма в даден случай и при които връзки се образува светлина в ума и топлина в сърцето. Следователно, щом си неразположен духом, това показва, че връзката в тебе не става правилно. В такъв случай веднага трябва да усилиш своята мисъл. Значи, нашите мисли и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта.
Каквито са вашите
мисли
и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки.
Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите мисли и чувства, е от вас. Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката. И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за мислите и чувствата не е отговорен.
към текста >>
Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите
мисли
и чувства, е от вас.
Сърцето е един апарат, който хроникира връзките, които стават между електричеството и магнетизма в даден случай и при които връзки се образува светлина в ума и топлина в сърцето. Следователно, щом си неразположен духом, това показва, че връзката в тебе не става правилно. В такъв случай веднага трябва да усилиш своята мисъл. Значи, нашите мисли и чувства са обусловени от светлината и топлината, а светлината и топлината пък са обусловени от връзката между електричеството и магнетизма, а тази връзка се обуславя от любовта. Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки.
Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите
мисли
и чувства, е от вас.
Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката. И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за мислите и чувствата не е отговорен. Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки.
към текста >>
И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за
мислите
и чувствата не е отговорен.
Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки. Онази мисъл, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога, и силата, която подбужда вашите чувства към добродетел, е от Бога, но в даден случай вашата постъпка, която е резултат на вашите мисли и чувства, е от вас. Добра или лоша, постъпката не е от Бога, а постъпката принадлежи на вас - там е човека. Човек е в постъпката. Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката.
И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за
мислите
и чувствата не е отговорен.
Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен. Лошите мисли и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете. Ако възприемете тези мисли и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен.
към текста >>
Лошите
мисли
и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете.
Бог е в човешката мисъл, природата е в човешките чувства, а човек е в постъпката. И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за мислите и чувствата не е отговорен. Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен.
Лошите
мисли
и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете.
Ако възприемете тези мисли и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен. Следователно, не се безпокойте за вашите лоши мисли и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки. Тогава казвам: Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот, но само ако знаете как. Човек ако знае, само в един ден може да изправи живота си. А знаенето иде от Разумното Слово - Великата Божествена Мъдрост, чрез което всичко стана.
към текста >>
Ако възприемете тези
мисли
и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен.
И за всяка своя постъпка човек е отговорен, когато за мислите и чувствата не е отговорен. Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен. Лошите мисли и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете.
Ако възприемете тези
мисли
и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен.
Следователно, не се безпокойте за вашите лоши мисли и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки. Тогава казвам: Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот, но само ако знаете как. Човек ако знае, само в един ден може да изправи живота си. А знаенето иде от Разумното Слово - Великата Божествена Мъдрост, чрез което всичко стана. Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г.
към текста >>
Следователно, не се безпокойте за вашите лоши
мисли
и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки.
Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен. Лошите мисли и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете. Ако възприемете тези мисли и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен.
Следователно, не се безпокойте за вашите лоши
мисли
и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки.
Тогава казвам: Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот, но само ако знаете как. Човек ако знае, само в един ден може да изправи живота си. А знаенето иде от Разумното Слово - Великата Божествена Мъдрост, чрез което всичко стана. Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г. ПОСТЪПКИТЕ „Човек е това, което прави“, казва един мъдрец, чиято мъдрост не е още за земята.
към текста >>
Наистина, важно е какво човек
мисли
; важно е също какви чувства вълнуват сърцето му, но най-важно е как той постъпва.
Тогава казвам: Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот, но само ако знаете как. Човек ако знае, само в един ден може да изправи живота си. А знаенето иде от Разумното Слово - Великата Божествена Мъдрост, чрез което всичко стана. Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г. ПОСТЪПКИТЕ „Човек е това, което прави“, казва един мъдрец, чиято мъдрост не е още за земята.
Наистина, важно е какво човек
мисли
; важно е също какви чувства вълнуват сърцето му, но най-важно е как той постъпва.
Често срещаме хора, които много правилно разсъждават по разни въпроси, хора. на които не липсва възхищението от красотата в живота; хора, на които не липсват ни надежда, ни добри намерения и перспективи както за близкото, тъй и за далечното бъдеще на човечеството; хора на които не липсват ни благородни чувства и възвишени стремежи. Какво друго добро можем да направим освен да се радваме на такива оптимисти, които вероятно все допринасят нещо за общото добро. Но ние също така не бива да забравяме, че все пак най-важното в живота на човека са неговите постъпки, а не неговите мечти или блянове, колкото и възвишени да са те. Постъпките на човека са конкретен израз на неговите фактически отношения към света, който го обкръжава.
към текста >>
Някои хора мислят, че постъпките на човека са нищо съвършено отделно и самостоятелно и че нямат нищо общо с онова, което човек
мисли
и чувства.
Но ние също така не бива да забравяме, че все пак най-важното в живота на човека са неговите постъпки, а не неговите мечти или блянове, колкото и възвишени да са те. Постъпките на човека са конкретен израз на неговите фактически отношения към света, който го обкръжава. Те показват какво сега може човек да направи, а не какво би трябвало да може. Постъпихте са мерило за постиженията и домогванята на човека т. е. за неговия духовен ръст.
Някои хора мислят, че постъпките на човека са нищо съвършено отделно и самостоятелно и че нямат нищо общо с онова, което човек
мисли
и чувства.
Но при едно по внимателно вглеждане а самия себе си, ние се убеждаваме в противното, а именно в това, че човек най-напред замисля нещо, после почва да го желае и чак тогава идва до неговото реализиране. Постъпките на съзнателния човек не са случайно проявление на безсъзнателни потици и слепи сили, а са израз на един деен вътрешен живот. Деловия човек е идеала. Всеки от нас трябва да стане делови човек. Да бъде делови в посока на доброто.
към текста >>
Този идеал може да се постигне само при едно условие: когато храним в себе си постоянно добри
мисли
, добри чувства и добри желания.
Но при едно по внимателно вглеждане а самия себе си, ние се убеждаваме в противното, а именно в това, че човек най-напред замисля нещо, после почва да го желае и чак тогава идва до неговото реализиране. Постъпките на съзнателния човек не са случайно проявление на безсъзнателни потици и слепи сили, а са израз на един деен вътрешен живот. Деловия човек е идеала. Всеки от нас трябва да стане делови човек. Да бъде делови в посока на доброто.
Този идеал може да се постигне само при едно условие: когато храним в себе си постоянно добри
мисли
, добри чувства и добри желания.
Тогава този интензивен вътрешен живот води и към голяма външна активност. За да имаме към околните правилни отношения, от които следват и добрите ни постъпки, трябва да имаме предвид следното: че във всяко същество живее божественото и красивото и заради него в тях, ние високо да ценим както всеки човек тъй и всяко живо същество. Само така, при такова разбиране на живота, вече може да има една правилна обхода, и добри постъпки. Любовта предхожда доброто. Доброто е резултат, проявление на любовта.
към текста >>
Не как спекулативния и разрушителния ум на човека
мисли
, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти.
За всяка пролята кръв се отговаря. И съвременните народи ще отговарят пред висшата, Божествената Правда за пролятата кръв, за насилието и неправдите, които вършат спрямо другите. Ръцете им са опетнени само с братска, сестринска и майчина кръв, с кръвта на множество деца, и пр. А днес, даже и религиозните хора и техните идеолози казват, че за благото на отечеството убийството може да се приложи. — Фалшива основа, която утре ще рухне.
Не как спекулативния и разрушителния ум на човека
мисли
, а както възвишеното и Божественото в него казва: ръцете ти да бъдат абсолютно чисти.
Този стар морал тласка хората към погибел, оковава ги във вериги. И понеже тоя морал се проповядва от векове и хилядолетия той е успял да скове умовете, сърцата и волите на хората до такава степен, че те с векове още не ще могат де се събудят от тая илюзия, от тоя кошмар. За да се освободи човек от тая илюзия, той трябва да потърси Божественото и за него да се хване. Само възвишено го, само един висок идеал е в сила да ни пресъздаде основно, да ни даде един здрав морал, който почива на Божествената справедливост и Любов и да ни подигне към творчество и постоянство в новите братски отношения и идеи, които ще бъдат основа на едно ново общество, което сега се създава и което ще покаже новия път на освобождение на цялото човечество. N. Мейбъл Колинз (2) БЕЛИЯТ ЛОТОС „Какво желаете?
към текста >>
95.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни
мисли
.
Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината. Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия.
Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни
мисли
.
А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно.
към текста >>
Да премахнем отрицателните
мисли
от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни.
Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората.
Да премахнем отрицателните
мисли
от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни.
По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън. Нужна ни е дисциплина на ума, ред на мислите, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло. За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува.
към текста >>
Нужна ни е дисциплина на ума, ред на
мислите
, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.
ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората. Да премахнем отрицателните мисли от ума си, ще рече да се възстановят правилните, нормалните отношения по между ни. По тоя начин ще влезем в оная среда, която е най-доброто условие да се развиваме и в която никой не може да ни смущава отвън.
Нужна ни е дисциплина на ума, ред на
мислите
, необходима ни е светла мисъл, защото всека мисъл, всяко намерение се връща обратно там, отдето е излязло.
За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб.
към текста >>
И казва легендата по нататък — това велико същество
помислило
, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света.
Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви любовта, божественото начало. Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те. Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си.
И казва легендата по нататък — това велико същество
помислило
, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света.
То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение.
към текста >>
То си
помислило
, че е самия Бог, всевластния господар на света.
Когато пък учениците на първия принцип се стремят към придобиване на знание и сила, към лично съвършенство, за да изпъкнат те, да се проявят лично те. Тук между другото ще спомена за една окултна легенда, която само за нас е легенда, но в същност е един космичен факт. В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си. И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света.
То си
помислило
, че е самия Бог, всевластния господар на света.
Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност.
към текста >>
Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите
мисли
, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите.
И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо.
Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите
мисли
, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите.
Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
към текста >>
Добрите
мисли
и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето.
Това е един малък период от време, но който попадне през този период под ударите на слънчевите лъчи, няма да остане незасегнат. Тук в Изгрева има доста дървета изсъхнали. Те са изсъхнали от ударите на тези черни лъчи. Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата.
Добрите
мисли
и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето.
И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи.
към текста >>
И ако не се въоръжите с чисти
мисли
, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят.
Тук в Изгрева има доста дървета изсъхнали. Те са изсъхнали от ударите на тези черни лъчи. Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето.
И ако не се въоръжите с чисти
мисли
, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят.
Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста.
към текста >>
Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да
мисли
и да работи.
Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да
мисли
и да работи.
А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите.
към текста >>
Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши
мисли
и желания, понеже не ги създадохте вие.
И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения.
Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши
мисли
и желания, понеже не ги създадохте вие.
Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания. Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи.
към текста >>
През живота ви могат да минат много и най-разнообразни
мисли
и желания.
Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи.
През живота ви могат да минат много и най-разнообразни
мисли
и желания.
Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи. Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено.
към текста >>
Ако през това време
мислите
за странични работи, нищо няма да схванете.
Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч. За да схванете този лъч, съзнанието ви трябва да бъде будно и окръжаващата среда трябва да бъде благоприятна, нищо да не отвлича вниманието ви.
Ако през това време
мислите
за странични работи, нищо няма да схванете.
В този момент умът, сърцето и волята ви трябва да бъдат свободни от всички посторонни влияния. За да придобие човек нещо от слънцето, той трябва да схване този лъч. И когато ние посрещаме слънцето, това го правим, за да схванем този лъч на любовта, а не да се покланяме на слънцето, както мислят онези, които не разбират. Вие може да се покланяте на слънцето колкото искате, но нищо няма да постигнете. Във времето и пространството има един лъч, който ако го схванете, вашето посрещане на слънцето ще има смисъл - ще имате голяма печалба.
към текста >>
Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-
нисши
жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки.
Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя.
Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-
нисши
жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки.
Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците.
към текста >>
Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите
мисли
.
Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите.
Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите
мисли
.
Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки.
към текста >>
Не си виждал и юнаците, за които
мислиш
, че си унищожил.
Но виждаш ли: един безжизнен —трима жизнени унищожава. А това ще рече, че живота е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо — като сапунено мехурче. — О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда.
Не си виждал и юнаците, за които
мислиш
, че си унищожил.
На тях ти си направил само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. — Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това?
към текста >>
96.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у
нисшите
животни липсва даже и елементарно съзнание.
От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот. От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала.
Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у
нисшите
животни липсва даже и елементарно съзнание.
Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието. Като се говори за подсъзнателно ръководство, разбира се дейността на една разумност извън формата — т. е. в такъв случай действа и ръководи природата. И вследствие на това, подсъзнателното ръководство на функциите се отличава с такава целесъобразност и разумност. Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни.
към текста >>
И когато човек почне да живее както
мисли
, тогаз положението му в живота ще бъде друго.
Но умът на човека е даден като ръководител и организатор на силите на сърцето, за да може целокупния човек да излезе но спасителния бряг — да реализира онзи план, който му е определен от Битието и вложен в него. Значи, възпитанието на сърцето ще стане под ръководството на умът. Истината е, че сърцето е болно и трябва да се цери. Но че то трябва да бъде ръководно начало в нашия живот, при днешното му състояние, това е едно заблуждение, което има опасни последици. Учителят казва — злото е в човешкото сърце, затова сърцето на човека трябва да бъде прободено, за да изтече злото.
И когато човек почне да живее както
мисли
, тогаз положението му в живота ще бъде друго.
Защото днес човек живее не по подтиците на своя ум. а по тия на своето сърце, а както казах сърцето е пленник на тъмните сили; и следователно, човек като живее по подтиците на сърцето, в днешното му състояние, ще бъде пленник на тъмните сили, а с това си създава ужасна карма. Затова природата създава ред мъчнотии и страдания на хората. За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност.
към текста >>
Но само когато човек
мисли
, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да
мисли
.
Защото днес човек живее не по подтиците на своя ум. а по тия на своето сърце, а както казах сърцето е пленник на тъмните сили; и следователно, човек като живее по подтиците на сърцето, в днешното му състояние, ще бъде пленник на тъмните сили, а с това си създава ужасна карма. Затова природата създава ред мъчнотии и страдания на хората. За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност.
Но само когато човек
мисли
, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да
мисли
.
Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В.
към текста >>
Защото само когато
мисли
, той тонира, хармонизира енергиите си.
Затова природата създава ред мъчнотии и страдания на хората. За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява.
Защото само когато
мисли
, той тонира, хармонизира енергиите си.
Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши.
към текста >>
Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да
мислите
.
Ако човек може да развие своето съзнание така, че да обгърне Земята, той ще види обла ли е тя или вдлъбната. Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е реалността. Но и когато не познаваме нещата по същина, ние пак можем да се ползваме от тях. И без да знаем научните теории за светлината и топлината, ние пак можем да се ползваме от тях. Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето.
Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да
мислите
.
Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми.
към текста >>
Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се
обезсмисли
.
Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства.
Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се
обезсмисли
.
За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия.
към текста >>
За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да
мисли
.
Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли.
За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да
мисли
.
Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества.
към текста >>
Като живее по този начин, като праща навсякъде добри
мисли
и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот.
Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение. Три неща са необходими на човека, за да излезе от областта на противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата. Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва.
Като живее по този начин, като праща навсякъде добри
мисли
и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот.
Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат.
към текста >>
Опитах се да събере
мислите
си и да разбера къде се намирам.
Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа.
Опитах се да събере
мислите
си и да разбера къде се намирам.
Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене. Пълното мълчание на тълпата ме изпълваше с ужас и страх.
към текста >>
97.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да вървим надолу, към върха на ъгъла, по посока на неговите стесняващи се граници, това значи да дадем власт на
нисшите
елементи в нашата природа, които спъват правилното ни развитие.
За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство. Да вървим нагоре, по посока на разширяващите се граници на ъгъла, това значи да живеем в хармония с божествените закони на живота.
Да вървим надолу, към върха на ъгъла, по посока на неговите стесняващи се граници, това значи да дадем власт на
нисшите
елементи в нашата природа, които спъват правилното ни развитие.
На къде да се движим? — Към робство, ограничение и мрак ли, които царуват в дъното на този ъгъл, или към свобода, разширени възможности и светлина, които идват като резултат от движението ни по посока на разширението на ъгъла? Да воюваме за свободата на душата си! — Ето важната и труд на задача, която ни се налага. Защото иначе ний ще отидем в дъното на този ъгъл, а „ада“, в царството на мрака, ограничението и робството.
към текста >>
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще
осмисли
стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея.
Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие. Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни.
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще
осмисли
стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея.
Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие. Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта.
към текста >>
Чрез въздуха и храната ние възприемаме божествения живот и божествените
мисли
, и по такъв начин става обновление на нашия живот.
Възможностите, които имаме в живота си, са в зависимост от степента на наше то развитие; също така от степента на нашето развитие зависи и използването на благата, които природата ни дава. Природата, котето внася едно благо в света, винаги има предвид всички същества, а те вече съобразно със своето развитие използват тези блага. Тъй че благата в света винаги се дават групово. И когато природата внася един закон в живота, той има отношение към всички същества. Вземете например закона за дишането — всички същества дишат; всички същества се хранят и се ползват от божиите блага, само че по-различни пътища и начини.
Чрез въздуха и храната ние възприемаме божествения живот и божествените
мисли
, и по такъв начин става обновление на нашия живот.
По тези начин Бог ни помага и възпитава. Бог се проявява в света чрез въздуха, чрез храната, чрез водата, чрез светлината, чрез хората и чрез всички същества — навсякъде той се проявява. А сега хората чакат по некакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага.
към текста >>
Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви
мисли
и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това.
А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората. За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората. Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея. Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия.
Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви
мисли
и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това.
Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт. Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена. за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим?
към текста >>
Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да
мислите
, за тази жена.
Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея. Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия. Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това. Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт.
Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да
мислите
, за тази жена.
за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората?
към текста >>
за онзи мъж няма да
мислите
, за света няма да
мислите
.
Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия. Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това. Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт. Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена.
за онзи мъж няма да
мислите
, за света няма да
мислите
.
А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме.
към текста >>
А за какво де
мислим
?
Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това. Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт. Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена. за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите.
А за какво де
мислим
?
— За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме.
към текста >>
Но щом всички живеят в Бога, как тъй да
мислим
за Бога, а де не
мислим
за хората?
Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена. за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим? — За Бога! - казват те.
Но щом всички живеят в Бога, как тъй да
мислим
за Бога, а де не
мислим
за хората?
Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта. Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега.
към текста >>
Който обича, той не може да не
мисли
.
Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл.
Който обича, той не може да не
мисли
.
А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота. Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи подмладяването и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага. Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете. Като сила, която действа във видимия и невидимия свет, проявена в човешкия живот, тя се поляризира.
към текста >>
А като почне човек да
мисли
, ще дойде Мъдростта.
Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли.
А като почне човек да
мисли
, ще дойде Мъдростта.
която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота. Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи подмладяването и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага. Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете. Като сила, която действа във видимия и невидимия свет, проявена в човешкия живот, тя се поляризира. И към който полюс човек насочи мисълта си, там ще се прояви неговия живот.
към текста >>
Себуа ме гледаше в лицето и като че ли по някаква тайнствена симпатия проникваше в моите реещи се
мисли
и ми ги тълкуваше.
Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също. Така от това състояние на ужас, на свръхнапрежение, като почнах да се успокоявам, намирайки същевременно, че животът вън от вратите на храма е все така красив, все така естествен, както и по-рано.
Себуа ме гледаше в лицето и като че ли по някаква тайнствена симпатия проникваше в моите реещи се
мисли
и ми ги тълкуваше.
„Слънцето се издига във всичкото си величие, казваше той. Цветята разтварят сърцата си за неговите милувки. Отвори и ти твоето и бъди щастлив. Аз не му отговорих нищо. Бях твърде млад и без образование, за да мога да намеря думи за отговор, но аз подигнах очите си към неговите, както вървяхме през градината и предполагам, че те са говорили вместо мене.
към текста >>
Иска ли той да знае дали неговите
мисли
, желания, чувства и дела се развиват правилно, и имат възвишен потик, той трябва да се справи с вътрешния си глас.
която може да даде вярна преценка. И човек няма защо тогава да заключава за своите дела, дали те са добри или лоши от мнението на другите хора, няма защо той да търси външно механични разрешения на тия. така важни въпроси, които засягат повече психическия живот на човека. Вътре в човека има един критерий, дълбоко във всеки човек шепне вечно един глас, който или укорява или одобрява — зависи от постъпката и отношението. И ако иска той да получи точна и вярна преценка за своите дела, той трябва да се отдръпне дълбоко в себе си и да пита там вечния и най-справедливия съдия.
Иска ли той да знае дали неговите
мисли
, желания, чувства и дела се развиват правилно, и имат възвишен потик, той трябва да се справи с вътрешния си глас.
Това е гласа, който винаги говори истината и правдата. Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно. Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто.
към текста >>
* * *
Мисли
и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал.
Тя ще ги излюпи без всяка твоя грижа. Тъй правя аз. — Да, — отговорил Пъдпъдъкът, — така е! Но всички онези дечица, които излюпва земята, не могат да хвъркат. Само пълзят, Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша.
* * *
Мисли
и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал.
Дядо Благо. КНИЖНИНА Житно зърно, кн. 7 — 8. год. девета, със следното съдържание! — Божествени и човешки идеи!
към текста >>
98.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Като се научим да управляваме нашите
мисли
, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление.
1935 г.) В контакт с живата природа (Пенко К. Пенков — Габрово) Из науката и живота (Д-р Рудолф Хаушка - Храненето като действие на космични и земни сили) Белият лотос (продължение от брой 150 - Мейбъл Колинз) Паметник на Лъва (басня – Дядо Благо) Една сказка РАВНОСМЕТКА „Вие трябва да напуснете онези мъртви, изостанали от вековете, архаически неща и да се запознаете със същинския живот“ Учителя Често ние, хората, си правим равносметка, как ни вървят материалните работи, а търговците всяка година правят генерална равносметка. Според тая равносметка те разбират, как им върви работете и какъв успех или неуспех може де ги очаква. Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си?
— Като се научим да управляваме нашите
мисли
, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление.
С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела.
към текста >>
Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли
мисли
, чисти чувства и благородни дела.
— Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство!
Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли
мисли
, чисти чувства и благородни дела.
Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си.
към текста >>
Но нека не
мисли
че то ще се постигне в един ден, нито в една година.
Него не съблазняват земни богатства обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реелен свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия летище на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното.
Но нека не
мисли
че то ще се постигне в един ден, нито в една година.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления.
към текста >>
В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което
мисли
и което е същинския човек.
И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва. Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество.
В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което
мисли
и което е същинския човек.
Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно.
към текста >>
А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да
мисли
.
Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи.
А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да
мисли
.
И каквото човек мисли, това и става от него. Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят.
към текста >>
И каквото човек
мисли
, това и става от него.
Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи. А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли.
И каквото човек
мисли
, това и става от него.
Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек.
към текста >>
Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да
мислим
, да употребим магическата си тояжка.
Човек е ученикът, детето, което се учи. А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли. И каквото човек мисли, това и става от него. Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии.
Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да
мислим
, да употребим магическата си тояжка.
Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света.
към текста >>
Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да
мислите
право и да държите в мисълта си само положителни светли
мисли
, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят.
А учението започва с пробуждането на самосъзнанието, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли. И каквото човек мисли, това и става от него. Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка.
Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да
мислите
право и да държите в мисълта си само положителни светли
мисли
, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят.
Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси.
към текста >>
Когато държим в ума си отрицателни
мисли
, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото
мисли
човек.
И каквото човек мисли, това и става от него. Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят.
Когато държим в ума си отрицателни
мисли
, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото
мисли
човек.
това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси. Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете.
към текста >>
Когато човек
мисли
постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси.
Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става.
Когато човек
мисли
постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси.
Спасението е в правите, в светлите мисли, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света. Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи.
към текста >>
Спасението е в правите, в светлите
мисли
, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света.
Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят. Когато държим в ума си отрицателни мисли, те ще дадат низходящо направление на силите и ще ни сполетят най-големите нещастия — защото каквото мисли човек. това става. Когато човек мисли постоянно за погрешките на хората, той сам ще се оплете в тях, че ще се чуди как да се спаси.
Спасението е в правите, в светлите
мисли
, а зад правата мисъл, стои Бог — Великата Разумност в света.
Значи, само Бог е, който може да ни спаси. И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум.
към текста >>
Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли
мисли
.
Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията.
Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли
мисли
.
С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път.
към текста >>
Когато ума на човека се пробуди, и той почне да
мисли
, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път.
Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека.
Когато ума на човека се пробуди, и той почне да
мисли
, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път.
Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с цялата вселена, както и с Бога. Това са все връзки, направени с главата. В главата има едно радио, с което човек е във връзка с цялата вселена.
към текста >>
За да
мисли
правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа.
В главата има едно радио, с което човек е във връзка с цялата вселена. Щом бутнеш това радио, веднага ще заговориш с Господа. Някому радиото е ръждясало, той не може да влезе в съобщение с Господа и пита: Къде е Господ? — Бутни радиото и ще чуеш Божия глас. Когато човек изгуби любовта си, целият свят потъмнява пред него и умът му потъмнява и той изгубва правилната насока на мисълта си.
За да
мисли
правилно, човек трябва да обича и да впрегне ума си на работа.
Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите всичко, което имате. Затова от всички ви се иска усилие, да се освободите от заблужденията и пречките, които спъват правата мисъл. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Идеята за богатството е родила смъртта, а сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. За да може да се справи със сиромашията и да използва разумно богатството, човек трябва да има права мисъл, която ще внесе разнообразие а живота.
към текста >>
Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не
мислиш
?
но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не
мислиш
?
По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
към текста >>
Човек се унижава когато не
мисли
за хората както трябва и не
мисли
това, което трябва.
Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва.
Човек се унижава когато не
мисли
за хората както трябва и не
мисли
това, което трябва.
Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека.
към текста >>
Човек се унижава, когато
мисли
за Бога, за природата и за всички неща това.
То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва.
Човек се унижава, когато
мисли
за Бога, за природата и за всички неща това.
което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено.
към текста >>
Когато човек почне да
мисли
за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно.
В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва. Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е.
Когато човек почне да
мисли
за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно.
И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа.
към текста >>
И до като хората живеят по своите
нисши
чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа.
Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости.
И до като хората живеят по своите
нисши
чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа.
За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй. трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта.
към текста >>
което
мислите
.
Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата. Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова.
което
мислите
.
Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим.
към текста >>
Ако
мислите
право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието.
Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите.
Ако
мислите
право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието.
чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат.
към текста >>
Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да
мислите
право, всички други неща с безполезни.
Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия.
Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да
мислите
право, всички други неща с безполезни.
А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си.
към текста >>
А ако се научите да
мислите
право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено.
Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни.
А ако се научите да
мислите
право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено.
Това е учението на Христа. И от това, което Христос е направил, ние можем да притурим като подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази с няколко думи: „Да се отречете от себе си“ — това значи да се отречете от вашето невежество, да се отречете от вашата зависи и злоба, да се отречете от вашето неверство и недоволство, да се отречете от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща си и майка си и възлюбете истината и доброто.
към текста >>
— Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте благоволение, — събрахме се да
обмислим
къде и как да Ви въздигнем един памет … — Млък!
— Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени. — Защо сте се събрали, какво пра-те тука? — запитал ги той.
— Великий Царю, — обадила се една лисица, която мислела, че ще мине под величайте благоволение, — събрахме се да
обмислим
къде и как да Ви въздигнем един памет … — Млък!
нищожна гадино! пресякъл я Лъвът и плеснал с опашката си по устата. — Знам аз скверните ви намерения! — продължил той. — Не за чест и прославление сте се събрали вие, а за гадост и омерзевление.
към текста >>
99.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Предаване
мислите
през разстояние Лоши очи Плодовете Магаре и камила (басня – Радиозо) ЖЕНАТА И МЪЖЪТ Един голям въпрос, една тежка задача стои днес пред човека и чака, от векове и хилядолетия вече, своето разрешение.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Жената и мъжът (X.) Към жената (Auroro) Моралната стабилност (Стефан) Сърдечната молитва (S.) Словото на Учителя. Основите на положителното знание (Из неделната беседа „Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 год. Белият лотос (Продължение от брой 151 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота.
Предаване
мислите
през разстояние Лоши очи Плодовете Магаре и камила (басня – Радиозо) ЖЕНАТА И МЪЖЪТ Един голям въпрос, една тежка задача стои днес пред човека и чака, от векове и хилядолетия вече, своето разрешение.
Това е въпросът за отношенията между половете, това е задачата за нормализиране, уравновесяване и отправяне в правилна насока на силите, които действат в жената и в мъжа. Жената да бъде на своето място, и мъжът да бъде на своето място! Жената да изпълнява своето предназначение, и мъжът да изпълнява своето. Спътници през вековете, жената и мъжът са правили и продължават да правят множество грешки в отношенията си. Работата е дошла до там, че те са съвършено загубили смисъла на своята роля в живота, забравили са, не съзнават и не мислят дори за изпълнение на това.
към текста >>
Когато жената за пръв път погледна мъжа с очи на пожелание, той повярва че в тия очи се крие рая, и увлечен след тях, ден след ден, стъпка след стъпка, той навлезе толкова надълбоко в гъстата материя, до такава степен се вплете в мрежите и веригите на плътта, че се превърна в един безсилен и безпомощен роб на
нисшите
си чувства и забрави съвършено истинския рай, в който той дотогава живееше.
Жената да бъде на своето място, и мъжът да бъде на своето място! Жената да изпълнява своето предназначение, и мъжът да изпълнява своето. Спътници през вековете, жената и мъжът са правили и продължават да правят множество грешки в отношенията си. Работата е дошла до там, че те са съвършено загубили смисъла на своята роля в живота, забравили са, не съзнават и не мислят дори за изпълнение на това. което е тяхна задача в живота.
Когато жената за пръв път погледна мъжа с очи на пожелание, той повярва че в тия очи се крие рая, и увлечен след тях, ден след ден, стъпка след стъпка, той навлезе толкова надълбоко в гъстата материя, до такава степен се вплете в мрежите и веригите на плътта, че се превърна в един безсилен и безпомощен роб на
нисшите
си чувства и забрави съвършено истинския рай, в който той дотогава живееше.
Той не знае, не помни и не вярва в този рай, който му се струва като детска приказка и измислица, с която се залъгват лековерните хора. Мъжът стане роб на плътта, а с него, естествено, и жената, която винаги го следваше и винаги ще го следва — в доброто, както и в злото, в повдигането, както и в греха. Жената мами, съблазнява, увлича мъжа по пътя на греха, но тя никога не отива и не може да върви сама по един път, по който не върви и той. Където отиде мъжът там ще дойде и жената. Дали към дъното на ада, или към светлите небесни висини е той отправен — тя винаги ще следва неговите стъпки.
към текста >>
Той не знае, не помни и не вярва в този рай, който му се струва като детска приказка и
измислица
, с която се залъгват лековерните хора.
Жената да изпълнява своето предназначение, и мъжът да изпълнява своето. Спътници през вековете, жената и мъжът са правили и продължават да правят множество грешки в отношенията си. Работата е дошла до там, че те са съвършено загубили смисъла на своята роля в живота, забравили са, не съзнават и не мислят дори за изпълнение на това. което е тяхна задача в живота. Когато жената за пръв път погледна мъжа с очи на пожелание, той повярва че в тия очи се крие рая, и увлечен след тях, ден след ден, стъпка след стъпка, той навлезе толкова надълбоко в гъстата материя, до такава степен се вплете в мрежите и веригите на плътта, че се превърна в един безсилен и безпомощен роб на нисшите си чувства и забрави съвършено истинския рай, в който той дотогава живееше.
Той не знае, не помни и не вярва в този рай, който му се струва като детска приказка и
измислица
, с която се залъгват лековерните хора.
Мъжът стане роб на плътта, а с него, естествено, и жената, която винаги го следваше и винаги ще го следва — в доброто, както и в злото, в повдигането, както и в греха. Жената мами, съблазнява, увлича мъжа по пътя на греха, но тя никога не отива и не може да върви сама по един път, по който не върви и той. Където отиде мъжът там ще дойде и жената. Дали към дъното на ада, или към светлите небесни висини е той отправен — тя винаги ще следва неговите стъпки. Вечна спътница в живота му, тя никога не ще се отдели от него.
към текста >>
И точно по тоя път на
мисли
ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят!
Самосъзнанието за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари. Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси. от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна, без която не могат да живеят, както не може да се живее без хляб. Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност.
И точно по тоя път на
мисли
ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят!
“ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец — светия. И людете сочеха мястото, гдето нозете му оставяха следи от стъпки, като оазис в пустиня. Всякога жадните дирят извора, всякога болните дирят лекаря, всякога скръбните, страждущите дирят утешителя, а незнаещите — мъдреца. И затова той никога не оставаше сам, освен за няколко часа от денонощието. Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си.
към текста >>
Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването не човека, който се явява вече като едно същество, надарено с ум, което знае да
мисли
: в него се поражда съзнанието за съзнателна творческа работа и чрез науката, като условие, той подготвя условия за подобрение на човешкия живот.
Има общи и частни подобрения. Общите подобрения са външни, технически, а частните са вътрешни, органически. И тези органически подобрения са основа за по пълно общочовешко подобрение. Подобрението става бавно. Например ако вземем развитието на видове то, ще видим как последователно става подобрение и явяване на видовете, докато най-после се явява човека, като краен резултат на този органически процес.
Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването не човека, който се явява вече като едно същество, надарено с ум, което знае да
мисли
: в него се поражда съзнанието за съзнателна творческа работа и чрез науката, като условие, той подготвя условия за подобрение на човешкия живот.
За да се дойде до основно подобрение в живота, идеите на хората трябва да се изменят и да се приложи нещо ново към тях, да се внесе онзи организиращ принцип, който да организира силите и идеите в човека. А онова, което организира и движи живота, това е разумното начало в света. На санскритски език има една дума „ом“, от която произлиза българската ду ма ум. Значи „ом“ и „ум“ имат един и същ произход, един и същи корен. Те означават онова, което съдържа всичко в себе си.
към текста >>
Не е безразлично, какво
мисли
.
Друг казва: аз ще стана учен човек, и наистина с течение на времето става. Каквото тури човек в ума си, става, за добро и за зло. Законът е: каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става. Казвате: безразлично е, в какво вярва човек. Не е безразлично, в какво човек вярва.
Не е безразлично, какво
мисли
.
Не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото с внушението си човек, или съгражда своето бъдеще, или го разрушава. Аз съм забелязал, че българите имат обичай да се оплакват, и често да казват: „Не ми вървят работите“, или „На зле ми отиват работите“. Щом мислят така. и наистина работите им отиват на зле.
към текста >>
За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да
мисли
и как да
мисли
.
Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли.
За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да
мисли
и как да
мисли
.
Вие ще кажете, че човек трябва да вярва. Но не е достатъчно човек сако да мисли че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит, защото само опита ще ни покаже разумните основи на нашата вяра. Само по пътя на опита ние ще разберем и ще се уверим, ще знаем, че разумното начало прониква цялото битие и оживотворява всички форми, направлява живота във всичките му проявления. Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света.
към текста >>
Но не е достатъчно човек сако да
мисли
че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит, защото само опита ще ни покаже разумните основи на нашата вяра.
А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва.
Но не е достатъчно човек сако да
мисли
че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит, защото само опита ще ни покаже разумните основи на нашата вяра.
Само по пътя на опита ние ще разберем и ще се уверим, ще знаем, че разумното начало прониква цялото битие и оживотворява всички форми, направлява живота във всичките му проявления. Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света. От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света.
към текста >>
То постоянно му нашепва светли
мисли
и благородни чувства.
Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма. И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва.
То постоянно му нашепва светли
мисли
и благородни чувства.
Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота. Това е живата религия, която сега влиза в света, която може да се приложи навсякъде в социалния и културен живот. Когато човек се проникне от принципите на новата религия, ще се роди в него едно детско състояние, в което той ще може да изучи Божиите пътища. Такъв човек наричам аз набожен — той е готов да вземе всяка служба, да свърши всяка работа, достъпна за човека.
към текста >>
Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите
мисли
, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота.
И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва. То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства. Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното.
Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите
мисли
, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота.
Това е живата религия, която сега влиза в света, която може да се приложи навсякъде в социалния и културен живот. Когато човек се проникне от принципите на новата религия, ще се роди в него едно детско състояние, в което той ще може да изучи Божиите пътища. Такъв човек наричам аз набожен — той е готов да вземе всяка служба, да свърши всяка работа, достъпна за човека. Той е готов да услужи на всички. Този човек може всичко да извърши на света — само не може да греши.
към текста >>
Ако вие гледате с презрение на по-
нисшите
същества, тогава и тези по-висши същества.
Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ? Ако искате да се запознаете с ангелите,трябва да започнете да се занимавате с растенията — да ги отглеждате и изучавате. Ако искате да се запознаете с архангелите, вие трябва да почнете да изучавате млекопитаещите. Трябва да бъдете милостиви към животните, ако искате да се запознаете и отидете при архангелите.
Ако вие гледате с презрение на по-
нисшите
същества, тогава и тези по-висши същества.
така ще се отнасят с вас. Знайте, че Бог е който е създал, прониква и оживотворява всичко, затова ценете и уважавайте създаденото от Бога, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал, и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво, че онова е глупаво. Никога не си давайте мнението защо Бог е създал това или онова. Ако си давате мнението, непременно ще изпаднете в някаква погрешка.
към текста >>
Той ни дава това възвишеното, да бъдем справедливи спрямо ближните си и да бъдем справедливи спрямо своите по-
нисши
братя.
Злото е това, което не е на своето място. Злото произтича не от това, че не е потребно, но че не е на своето място. Следователно, ако у вас има някои лоши работи, те се дължат на това, че не са на своето място. Казвам: турете всяко нещо на мястото му. А това, което обединява, организира и дава живот на всички неща то е Божественият Дух, който действа у нас и в цялото Битие.
Той ни дава това възвишеното, да бъдем справедливи спрямо ближните си и да бъдем справедливи спрямо своите по-
нисши
братя.
Навсякъде и всякога да бъдем справедливи. Това са основите на положителното знание, което е основано на опита и и всеки може да опита и провери. Из неделната беседа „ Онова, което дава живот“ - 5. I. 1936 год. Мейбъл Колинз (19) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 151) Глава II След този момент идва един период, за когото аз не мога да си дам тъй точна сметка, както за останалите дни на моя живот.
към текста >>
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предаване
мислите
през разстояние От дълго време естествоизпитателите са забелязали особени явления у някои насекоми.
Това бе един голям празник и аз не знаех нищо за него. Учудих се за момент, но после веднага си спомних, че наистина аз бях чувал де се говори, но тогава бях толкова погълнат от удоволствията, които непосредствено ми се предлагаха, че не обърнех тогава никакво внимание. Може би аз бих се смесил с тълпата, ако бих останал в града, но сега аз бях изморен от тази тълпа, изолиран дори, както ми се струваше, от всичко човешко. Стоях мълчалив и неподвижен, както и Агмад. Обаче душата ми беше измъчвана от едно отчаяние, което не можех да разбера и смазана от страха пред тайната, която приближаваше да се разкрие.
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предаване
мислите
през разстояние От дълго време естествоизпитателите са забелязали особени явления у някои насекоми.
като напр. у „bombyx“ или у „phulenes“. Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние. Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по права линия. Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние?
към текста >>
Когато става дума за звук, не трябва да
мислим
, че необходимо трябва и ние да го чуваме.
Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние. Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по права линия. Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние? Това не е нито зрението, нито обонянието. Възможно да е слуха.
Когато става дума за звук, не трябва да
мислим
, че необходимо трябва и ние да го чуваме.
В природата се произвеждат звуци, които никога не сме ги чули и няма да ги чуем. Нашето ухо възприема най много до 40.000 материални трептения в секунда. А около нас се произвеждат ултразвуци със стотици хиляди трептения в секунда. Ние сме способни да произведем ултразвуци, но не можем да ги чуем; можем да ги запишем с апарати. Да можеше човек да възприеме ултразвуци и модулациите им, сигурно не би бил далеч от способността да разбира езика на животните!
към текста >>
То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не
мисли
за тежкия товар, който ти на гръб отдавна носиш.
Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар. Със огнени надежди във гърдите и с погледи отправени в звездите, вървеше тя след своя мил другар. Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата. Магарето не смяташе за грях из пътя да се бави и потрива, за да напълни своя скъп стомах.
То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не
мисли
за тежкия товар, който ти на гръб отдавна носиш.
Да, вярно е, сега ти постиш, но близко е часът, стократен дар ще ти се въздаде зарад товара. Живей с надежди, имай жарка вяра, надявай се н вярвай ти във мен, защото моят път извежда в рая. И двамата да стигнат края в пустинята вървят до днешен ден. Но кой ли ще заплаче с искрен плач за глупавичката добра камила, когато тя за верен свой водач магарето отдавна си е пазарила? * * * Поради низкото си културно съзнание, много хора са избирали за свои духовни и политически водачи, хора, които поради егоистични цели не ги водят към избрания идеал, а в заблуждения, които скъпо струват на народите. Радиозо
към текста >>
100.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако Бог би престанал да
мисли
за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока.
Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция. Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл.
Ако Бог би престанал да
мисли
за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока.
Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога. Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот. Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога.
към текста >>
Каквото
мислим
, туй става.
Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл. като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя. Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот. Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява.
Каквото
мислим
, туй става.
Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това. Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X.
към текста >>
Да не считаме че сме безотговорни за нашите
мисли
, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това.
Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот. Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена.
Да не считаме че сме безотговорни за нашите
мисли
, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това.
Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X. Ден на Служенето Към хората на добрата воля: Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството. Голема част от това, което става в 1936 година, ще определи посоката, по която ще се развиват световните събития в бъдещето.
към текста >>
Голема е отговорността ни за нашите
мисли
, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност.
Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това.
Голема е отговорността ни за нашите
мисли
, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност.
Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X. Ден на Служенето Към хората на добрата воля: Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството. Голема част от това, което става в 1936 година, ще определи посоката, по която ще се развиват световните събития в бъдещето. Ще се възцари ли Духът на Мира над света?
към текста >>
Неясните
мисли
на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство.
безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората.
Неясните
мисли
на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство.
Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа. Думите и примера трябва да вървят заедно. 2.
към текста >>
Това, което човек „си
мисли
сам“, не е без значение, защото
мислите
се носят на вълни, като водата и вятъра!
По такъв начин, засилвайки духа на добрата воля до положение да стане мощен фактор за мира (тъй-много желан от всички разумни, нормални хора) ние ще принесем своята дан за затвърдяването му. Всичко може да бъде направено от молитвата, от силата на концентрираната мисъл и от разумното слово на тези, които признават основната истина, че всички хора са братя и членове на едно велико семейство, свързани от техните общи нужди, тяхната основна взаимна зависимост, и от вярата, че зад всичко в света стои една Върховна Разумност, и че успеха сигурно ще дойде, когато ний работим по нейния план. Ваши сътрудници и братя Алиса Бейли Фостер Бейли За извършеното може да се съобщи на адрес: А. ВaiIеу, 38, Broadwater- Pown Tunbridge Weils, Kent, England Или до редакцията на в-к „Братство“. Духовни токове При мисленето е необходимо, голямо предпазване.
Това, което човек „си
мисли
сам“, не е без значение, защото
мислите
се носят на вълни, като водата и вятъра!
Еднаквите вълни се усилват, нееднаквите предизвикват явление на противодействие. Да можеше окото де схваща този духовен океан, всеки щеше да може да види, как от човек към човек се носят трептящи лъчи. Всеки щеше да види как хора с еднакъв темперамент, характер и воля стоят в едно и също течение: как един човек в ядосано и угнетено настроение се намира в една вълна, която го поставя в допир с всички, които са ядосани и угнетени, че всеки от нас действа като елемент, който усилва и възбужда тока в една батерия. От друга страна пък изпълнените с надежда, силните и веселите също тъй сливат и усилват своите вълни. Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда.
към текста >>
Който приказва много за болни и
мисли
за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него.
От друга страна пък изпълнените с надежда, силните и веселите също тъй сливат и усилват своите вълни. Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда. То е болест. която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове. Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с увлечение за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид.
Който приказва много за болни и
мисли
за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него.
Ако няколко души обсаждат със спокойствие и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили. Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват!
към текста >>
мисли
постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта.
Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост.
мисли
постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта.
Плановете и взглядовете му върху живота се парализират от това. крилата му се пречупват. Атмосферата на оскъдност, която човек поглъща дълго време, влияе и на духа. Тя веднага се усеща от всички хора на успеха. Това трябва добре де се помни.
към текста >>
За да се
осмисли
живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите.
Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл.
За да се
осмисли
живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите.
Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат.
към текста >>
Старите идеи,
мисли
и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят.
И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно.
Старите идеи,
мисли
и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят.
Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще.
към текста >>
Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на
мислите
и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години.
И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят.
Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на
мислите
и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години.
Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си?
към текста >>
Най-малко каквото хората са
мислили
във времето на Христа, това живеят днес.
За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот.
Най-малко каквото хората са
мислили
във времето на Христа, това живеят днес.
Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа.
към текста >>
Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да
мислите
, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума.
И според мен тези принципи са вложени в самия човек. Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му. И когато се пробуди, тъй да се каже, това знание; човек ще опитва Великата Реалност тъй както този, който има очи, опитва светлината, който има уши опитва звука и пр. И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание.
Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да
мислите
, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума.
Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета. За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора.
към текста >>
Има неща, които за по-
нисшите
същества са невидими, а за по-напредналите са видими.
А да вземе да отричам Бога, това е безумие. За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият.
Има неща, които за по-
нисшите
същества са невидими, а за по-напредналите са видими.
Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас.
към текста >>
А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да
мислите
, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата.
Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения. По това се отличава нашата епоха. Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света? За да настане едно изправяне и подобрение на света, хората трябва да изправят отношенията си към природата и след това ще изправят и отношенията помежду си. Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си.
А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да
мислите
, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата.
Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта. СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо, обновено, Като за празник пременено, И те посреща приветливо. И колко радостно е, колко чиста На утрото усмивката златиста! * Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно, лъчисто — Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти мисли, нежни чувства тамо. Мир Божий, светлина и радост само Д.
към текста >>
* Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно, лъчисто — Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти
мисли
, нежни чувства тамо.
Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта. СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо, обновено, Като за празник пременено, И те посреща приветливо. И колко радостно е, колко чиста На утрото усмивката златиста!
* Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно, лъчисто — Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти
мисли
, нежни чувства тамо.
Мир Божий, светлина и радост само Д. Станев Духът на вегетарианството Интересно е обстоятелството, че почти всички велики хора в по-близкото или по-далечно минало, в стремежа си да се усъвършенстват, е трябвало най-първо да разрешат въпроса за храненето и то в полза на вегетарианството. Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон. Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св.
към текста >>
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-
нисши
братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-
нисши
братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
към текста >>
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-
нисши
братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-
нисши
братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
към текста >>
НАГОРЕ